Патологията на властта

печат

Какво могат да „спечелят“ висшите класи от запазването на собствеността и властта си, при затваряне на кръга на роботизацията, освен ако не са обитатели на Карлуково или Бяла?


Богаташите и властниците са като обитателите на Карлуково и Бяла. Поне в определен смисъл.
Произходът на желанието за власт не е в разделението на труда или възникването на обществените йерархии. Затова няма причина да си мислим, че той ще отпадне с евентуалното изчезване на платения труд. Напротив, има доста сериозни причини да очакваме, че властниците ще търсят всякакви начини да увековечат позициите си.
Властта е универсална биологично детерминирана човешка потребност. Тя не служи на някаква цел, тя е цел сама по себе си. Не се стремим към власт, за да имаме повече пари, за да спим с повече жени, за да осигурим бъдещето си и т. н., а защото имаме инстинкт за контрол над други хора. В еволюционен аспект стремежът към и разпознаването на сигнали за доминация над себеподобни е доста древен и базов феномен. Ние не сме способни да се отърсим от желанието за власт, когато тя стане ирелевантна по отношение на първопричинилите го биологични фактори.
Както и останалите биологични характеристики, тази е нормално разпределена (в математически смисъл) в човешкото общество. Винаги ще има хора с много високо в сравнителен план желание за власт и по един или друг начин те ще я преследват. Въпросът е дали обществото предлага възможност този стремеж да се удовлетворява по недеструктивен начин. Спорт, изкуство, научна работа и всякакви форми на творческа дейност – всичко това може да послужи за удовлетворение на въпросния инстинкт. Малцина са тези, за които върховната власт е единственият начин да го удовлетворят. Според изследванията на психолозите точно такива хора, а не най-умните или най-полезните, са по върховете на социалната йерархия.
Можем да илюстрираме стремежа към власт и собственост чрез стремежа към секс. Обществото е намерило начини, по които да канализира, да свежда тази потребност до социално приемливи форми на общуване и да „принуждава“ хората да отлагат непосредствените си импулси, при което трансформират част от либидото в творческа енергия. Разбира се, при някои хора импулсът понякога става твърде силен, твърде неконтролируем и се случват неприятности. Обществото има начини да се справя с такива хора, без да превръща всяко общуване в сексуална оргия.
Обществото обаче не умее да се справя с властолюбците. Ако то се отнасяше към сексуалното желание по същия начин, както към желанието за власт, би настанило серийните изнасилвачи на ключови позиции в отдела за борба със сексуални престъпления. Социалните, политическите и икономическите взаимоотношения в момента се регулират от най-алчните за контрол сред нас. Това съвсем не е случайно. Винаги, когато конструираме социална йерархия на базата на някаква характеристика, ще имаме по върховете на йерархията хора с високи стойности на тази характеристика. При всички ограничения в модерното общество, най-много секс правят хората, които най-много го желаят. Съответно най-много власт притежават хората, които най-много я желаят. Има обаче съществена разлика – властта върху обществото дава възможност то да бъде моделирано, така че да бъде овладяна още по-голяма част от него.
Нещо повече, патологичното властолюбие не е независима характеристика. То корелира с висок психотизъм, намалена способност за емпатия, повишен риск от антисоциално поведение, по-егоистични социални ценности и т. н. – данните са красноречиви. И понеже имат власт да се разпореждат с останалите, властолюбците са превърнали цялото общество в отражение на собствената си психопатна личностна структура.
В едно изследване върху корелацията между високите нива на психотизъм и високите корпоративни длъжности се казва „Общество, което не може да разпознава психопатите, е завинаги обречено да бъде тяхна жертва. Психопатите имат възможност да успеят в корпорациите основно защото техните колеги не осъзнават, че такива безсъзнателни хора съществуват в действителност“. Същото важи и в мащаба на държавите или на модерното глобално общество.
Решението очевидно не се корени в създаването на някаква алтернативна йерархия от „добри“ или „заслужили“ управници – тъй като е йерархия, по върховете отново ще се наместят най-големите властолюбци, били те „добри“ или „заслужили“. Решението може да дойде само по пътя на нейерархична организация на обществото. При такава организация хората със стремеж към власт пак ще са си там. Техните особености ще имат пряко въздействие само върху тях самите и евентуално върху непосредственото им обкръжение. Но не и върху обществото като цяло. •

С & З


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *