Каква е целта на американските стратези?

Почти година след публикацията на статията за Опасността от трета световна война на Нийл Фъргюсън, публикуваме анализи на някои от ключовите му твърдения

2) Байдън не успя да попречи на Путин да нахлуе в Украйна, още по-голяма грешка. И не успя да демонстрира възпиране срещу Иран.

Нийл Фъргюсън

Целта на Байдън и още по-точно на американските стратези не е да попречат на Путин да нахлуе в Украйна, а точно обратното: целта е имено това, което се случва. Ще се поясня.

Покойният Бжежински в едно интервю с руска, путинистка журналистка повдигна завесата над американската стратегия в руско-афганистанската война. Той каза, че Щатите съумяха да въвлекат СССР в една безнадеждна война (през цялата хилядолетна история от Александър Велики до САЩ, никой не е могъл да постави афганистанците на колене), с която да се подпомогне “мирното неутрализиране” и разпада на врага. Снабдявайки муджахидините с модерни оръжия, САЩ постигнаха чрез войната изтощение на ресурсите на агресора и деморализиране на армията му. Така те я превърнаха в един от важните фактори за крушението и капитулацията на СССР и последвалия го разпад на 15 парчета. Сега те вкараха така наречената Руска Федерация в “афганистанския” капан, като разширяваха НАТО на Изток и обещаваха да присъединят Украйна към Североатлантическия военен съюз. Путин се почувства смъртно заплашен и реши да попречи на Запада, като нахлуе в Украйна и постави свое марионетно правителство, каквото имаше в лицето на прогонения Янукович, разчтайки на един няколкодневен блицкриг. Но, с милиардите в долари и евро за модерно въоръжаване на украйнската армия сметките на Путин се оказаха криви. Трета година Щатите и Европа отпускат военни помощи “на час по лъжичка”, което превърна войната в позиционна, изтощителна, от което очакват задействане на “афганистанския синдром” и разпада на “федерацията” на десетките ѝ съставки.

Толкова за Байдън, чиято роля при вземането на стратегически решиния е по-скоро декоративна – САЩ се ръководят от мощен хиляден (ако не и десетохиляден) военно-промишлен комплекс, както го нарече на времето си тогавашния американски президент генерал Айзенхауер. (В комплекса влизат магнатите от индустрията и банките, финансите, мултимилиардерите в новите технологии (хардуера и софтуера), шефовете на Пентагона и спец-службите, върхушката на политическия “елит” и т.н.)

И тук е истинският въпрос: КАК ЩЕ ЗАВЪРШИ ТАЗИ РЕГИОНАЛНА ВОЙНА? Ще бъде ли ограничена в региона или с непрекъснато възникващите нови военни огнища ще продължи до сливането им в Трета световна? Изходът от подобен сценарий скицирахме в предишния коментар. По-важно е как би завършила руско-украйнската война, ако остане ограничена в региона?

Възможностите са две:

• разрушеният и обезкръвен регион остава под контрола на Запада, започва грандиозния гешефт с инвестиции по “въстановяването ” и отваряне на пазарите му за стоките на “мирните” победители. Тук трябва да не омаловажаваме апетитите на “народен” Китай, който в случая няма да изпусне възможността да заграби Сибир, стигайки до Урал – лице в лице със Запада, овладявайки ресурсите на огромното пространство и заемайки отлична позиция за бъдещата световна война със Запада;
• създадената от войната революционна ситуация да бъде превърната в социална революция, което ще направи криви и сметките на западните, и на китайските стратези. Разбира се, те ще направят директно и с помощта на петите си колони всичко възможно, за да потушат революционния пожар, както го направиха с Испанската революция в 1936 – 1939 година, когато “ненамесата на великите демокрации” и откритата военна интервенция на Хитлер, Мусолини и Сталин удушиха революцията, възползвайки се от опортюнизма и изоставянето на революционната бакунистка стратегия в подобна ситуация от ФАИ и СНТ.

Имат ли шанс революционерте на Русия и Украйна в подобен сценарий?

Да, при две условия:

– Ядреното оръжие в Русия, овладяно от революционерите, може да подейства възпиращо на империалистическите разбойници и народите на Русия и Украйна да бъдат оставени свободно да продължат революционното си творчество И

– Революция или поне възпиране на агресивността на победителите от Запада и Изтока, както го направи през 60-те и 70-те години на миналия век мощното антивоенно движение в САЩ по време на Виетнамската война.

Военните действия в Газа между Израел и Хамас и възпирането на Иран и по-общо ситуацията в Близкия Изток са събития, които са извън контрола на “великите” сили и по-специално на САЩ. Това личи от многобройните визити на американския държавен секретар и от позицията на Байдън, които правят всичко възможно да изгасят огнището, което ако се разрастне и обхване региона, чието население не е забравило действията на бившите колонизатори, може да се превърне в мащабен военен конфликт, който би ангажирал големи части от американската армия и средства, особенно, ако Щатите не решат да изоставят Израел на собствената му печална участ.

Ако пожара се разгори, Путин би си помислил, че ситуацията ще му позволи да въстанови властта на Москва над “съветските” републики, които са независими след 1991 година, а защо не и над колониите от втората периферия на “Втория Рим” в страните от Източна Европа. Още по-опасно е положението в Далечния Изток, където Китай може да реши, че моента е удобен за “присъединявянето на Тайван към майката отечество” и за разчистване на сметките в Китайските морета. Такъв развой на събитията със сигурност ще изправи света пред Апокалисиса, защото САЩ и Западна Европа не могат да останат неутрални, тъй като това би повлякло разпад на всичките им съюзи, чиито страни биха се почувствали изоставени и преддени от “великия съюзник”.

И тогава Световната Социална Революция ще бъде най-вероятния край на Третата световна война.

Ще кажат това са фантасмагории и мечти. Да, трябва да се мечтае, да се мисли мащабно и перспективно, като се готвим психологически, технически и организационно за глобални революционни действия!