Джеймс Херъд. Основи на анархията

Подробно разясняване на основните принципи на анархията, разработвани от много анархистки мислители и активисти.

За да може да се свърже с миналата статия, преведохме и списъка на Херъд с ключовите според него безвластнически понятия и с някои (доста) произведения на английски.

Определение за анархия. Децентрализиран свят, пълен с прякодемократични самоуправляващи се кооперативни общности, свързани помежду си чрез хоризонтални мрежи, основаващи се на свободно сдружаване и взаимопомощ, без капитализъм (или империализъм или фашизъм), държави, религии, класи, пари или пазари и с премахване на всички форми на дискриминация, основана на пол, раса, възраст, способности, етническа принадлежност, интелигентност, роден език, място на раждане, външен вид или други лични признаци.

Кооперативен труд. В противовес на труда, превърнат в стока, която се купува и продава, т.е. на наемното робство. Наемното робство е основополагащ стълб на капитализма. Прекратяването му чрез кооперативния труд ще означава, че хората вече няма да се нуждаят от работа, за да живеят. По този начин капитализмът може да бъде унищожен.

Обществен строй без стоки. Превръщането на всичко в стока е добро определение за капитализма, т.е. твърдението, че нещо е собственост и по този начин може да бъде купувано и продавано и превръщано в източник на печалба. Анархията отхвърля правата на собственост и патентите, както и покупко-продажбата на неща, защото всичко се произвежда в рамките на обществото и следователно е безсмислено да се твърди, че някой притежава нещо. По този начин можем да унищожим капитализма.

Стойност в натура. Както се оказа, няма начин да се установи стойността на едно нещо. Всичко зависи от това кой го иска и колко силно го иска. Това варира от човек до човек, от прослойка до прослойка, от общност до общност, от нация до нация. Стойността не може да бъде универсализирана и обобщена. Така че паричните цени са произволни и следователно безсмислени. А без цени не може да има пазари¹. Анархията се отказва и от двете и вместо това разчита на изчисления в натура². Ще пресмятаме какво имаме в излишък и от какво се нуждаем, а след това ще използваме тези данни, за да улесним взаимопомощта, даряването и непаричната търговия, т.е. търговията в натура. А след като парите изчезнат³, ще изчезне и лихварството (заемите с лихва). Лихварството е било бич за човечеството в продължение на хиляди години⁴. Можем да започнем да го атакуваме още сега. Неприлично е, че някой да може да печели пари от самите пари, като начислява лихви по заемите.

Споразумения. Всички проекти за събрание над местно ниво ще бъдат организирани чрез споразумения, сключени по взаимно съгласие. Те ще се основават на доверие и обещания⁵, както почти всички международни договори в момента. Това е начин контролът и вземането на решения да останат на местно ниво. Процедурите за преговори са добре познати⁶. Бизнес договорите в условията на капитализма по същество са споразумения, макар да се налагат чрез военната мощ на държавата. Анархистките договори⁷ ще се спазват, стига да са взаимноизгодни за всички преговарящи страни. А ако не са, то те така или иначе не би трябвало да съществуват.

Секуларизъм. В противовес на суеверията, митовете и мистицизма. Неотдавнашният възход на религиозните фундаментализми – християнски, ислямски, юдейски и индуистки – не се дължи на някаква вродена човешка потребност, а на огромните несигурност и тревоги, налагани от управляващите класи, както е било от самото възникване на класовите общества. В един социален строй, в който няма управляваща класа, както би било при анархията, религията би изчезнала⁸.

Атеизъм. Основателите на класическия социален анархизъм изпитват ожесточена ненавист към религията като несъвместима с анархизма. Те са били убедени атеисти, като са твърдели, че това е подходящата вяра за анархията. Смятам, че са били прави. За съжаление обаче през последните десетилетия тази насоченост е намаляла. Анархистите трябва да възобновят атаката срещу религията⁹.

Без патриархат. Анархията най-накрая ще сложи край на потисничеството над жените от мъжете. Патриархатът съществува поне от появата на първите държави, а може би и от преди това. Потисничеството над жените не може да бъде изкоренено в нито едно общество с управляваща класа (особено при капитализма), освен ако то не е матриархат. Доколкото ми е известно, матриархат никога не е съществувал, или ако е съществувал, не е просъществувал дълго. При анархията жените ще имат равен достъп до всички ресурси, необходими за живота. Те ще имат равностоен глас във всички събрания. На раждането на деца ще се отдава важността, която то заслужава. При такива условия всички остатъчни предразсъдъци, които мъжете може да таят спрямо жените, биха били бавно подкопани. Би могло да се наложи и строго табу върху насилието над жени в общността.

Освобождаване на децата от потисничеството на възрастните. Това е уникална, специална черта на анархията. Анархистите търсят и експериментират с начини за възпитание на децата по неавторитарен начин¹⁰. Нито една друга социална философия не се опитва да направи това, въпреки че има някои ограничени инициативи сред някои прогресивни възпитатели.

Свободно сдружаване. Подразбира се и свободата да не се сдружаваш. Да се присъединиш или да не се присъединиш. Да останеш или да напуснеш. Без задължително участие. Доброволно асоцииране. Свобода на сдружаване. Никакво задължително училищно образование или военна служба, например. Разбира се, това означава и свобода на събиране¹¹.

Разширени, кооперативни домакинства. Доколкото ми е известно, домакинствата досега не са били включвани в анархистката стратегия, дори в Испанската революция, която се ограничава до селски и работнически съвети. Имали сме само анархо-синдикализъм (фокус върху работните места) и анархо-комунизъм (фокус върху общността). Заимствах идеята от Имануел Уолърстейн, който включва домакинствата като съществен елемент от анализа си на капитализма¹². Тъй като прекарваме голяма част от времето си в своите домове, трябва да се отнасяме към тях по същия начин, както към дейностите си извън тях – в общността и в проектите си. Това означава, че те трябва да бъдат демократично организирани, а също така трябва да ги разширим до около 200 души, в жилищни структури, подобни на имения. Това ще бъде трудно за постигане, защото през последните няколко века капиталистическата архитектура унищожава общността и затваря милиарди хора в еднофамилни къщи или в апартаменти във високи сгради. Не трябва да е така. Преди десетилетия анархистите показаха как се строят нови градове, които улесняват живота на кварталите и интегрират пространства за работа, живот, отдих, храна и социални услуги¹³. Бихме могли обаче да започнем още сега, като свържем няколко къщи или апартаменти, за да създадем обща кухня и трапезария, стая за отдих, помещения за гледане на деца, работилници, зала за срещи и т.н. Някои полезни идеи могат да бъдат почерпени и от съвременното движение за кооперативни жилищни общности (кохаузинг)¹⁴.

Пряка демокрация. В противовес на управлението от представители, делегати, говорители или служители. Трябва да казваме „пряка демокрация“, за да я разграничим от „представителната демокрация“. Пряката демокрация се отнася до решения, взети на местни събрания чрез обсъждане лице в лице¹⁵. В Съединените щати добър пример за това са събранията на кметствата в Нова Англия. Пряката демокрация не бива да се бърка с референдумите – скорошно извъртане на понятието. На много места бихме могли да преминем към пряка демокрация още сега, само ако искахме и имахме идея да го направим. Когато създаваме доброволни асоциации, не е необходимо да избираме президенти, вицепрезиденти, секретари и касиери, които да управляват организацията. Бихме могли да запазим вземането на решения в рамките на общото събрание. Малките градове лесно биха могли да преминат към пряка демокрация вместо представителното управление. Никой не ги спира. През 1885 г. Кропоткин пише критика на представителното управление. Сякаш е писана вчера¹⁶. Разбира се, постигането на пряка демокрация сред нашите народи, а и в световен мащаб, е задача на друго ниво. Това би изисквало революция.

Съвещателни събрания. Като място за вземане на решения чрез дискусия лице в лице, за разлика от допитването до изолирани индивиди. В анархията такива събрания ще бъдат обичайни за всички проекти, домакинства, квартали и доброволни сдружения. Асамблеите (съвети, събрания) са били характерни за повечето бунтове и революции в Европа. Например те се появяват в Париж (1792 г.), Парижката комуна (1871 г.), Русия (1905 г., 1917 г.), Германия (1919 г.), Испания (1936 г.), Унгария (1956 г.), Париж (1968 г.), Португалия (1974 г.) и Полша (1980 г.). През последните години те се появиха в Чиапас, Мексико (1994 г.), Боливия (2000 г.), Алжир (2001 г.), Аржентина (2001 г.), Оахака, Мексико (2006 г.), Гърция (2008 г.), Египет (2011 г.), Ню Йорк (Уолстрийт 2011 г.) и Испания (2015 г.)¹⁷. Асамблеите се появяват навсякъде. Трябва да схванем тази тенденция и да я засилим, като създаваме събрания в домовете си, на работните си места, в кварталите си и във всички други организации, към които принадлежим¹⁸.

Кооперативен, демократичен контрол на всички човешки проекти. Разширяване на понятието „работнически контрол“, така че да включва всички съвместни проекти – болници, оркестри, спортни отбори, училища, домакинства, фабрики, офиси, ферми, изследователски центрове, квартали и т.н. Това означава, че стратегията за завземане само на „средствата за производство“ е неадекватна. Трябва да отнемем от управляващата класа вземането на решения и да го разположим в нашите автономни общности. Това е особено вярно днес, защото капиталистите са превърнали цялото общество в средство за производство, в социална фабрика. Като пример, кампанията за заплащане на домашната работа обърна внимание на това¹⁹. „Работническият контрол“ (т.е. анархосиндикализмът, работническите съвети) е фактор в повечето от революциите на ХХ век в Европа. Никъде той не успява да победи капитализма. Анархистката стратегия трябва да се разшири, като се създадат „съвети“ не само на работните места, но и в нашите квартали и общности, домакинства и всички доброволни сдружения. Бихме могли да се опитаме да убедим малките, семейни предприятия да преминат към кооперативно притежавани и управлявани такива. Никой не ги спира. Би могло да се направи още сега.

Процедури за вземане на решения в събранията. Няма да се практикува принципът на обикновеното мнозинство (половината + 1). Дори за незначителни процедурни гласувания трябва да се предпочита мнозинство от две трети. Нормалната практика ще бъде да се опитваме да получим възможно най-голямо мнозинство за всеки даден въпрос. Това означава обсъждане и задълбочено разглеждане на всички възражения. Но това няма да се нарича „консенсусно“ вземане на решения, защото не е така (консенсус означава единодушие). Няма да се допуска блокиране на нечие предложение (чрез гласуване „против“). (Вместо това,) ако 2-5 души гласуват „против“, мнозинството ще трябва да реши за всеки отделен случай дали да се откаже от предложението или не, в зависимост от естеството на въпроса и от интензивността на опозицията, като осъзнае, че няма право да налага волята си над малцинството. Но малцинствата също трябва да осъзнаят, че в редки случаи могат просто да си съберат багажа и да напуснат. Отказът от участие (или въздържането) означава, че те са против предложението, но въпреки това ще се съгласят с него и ще съдействат за прилагането му.

Вземане на решения сред няколко събрания. За много леви проекти е характерна порочна организационна структура, при която уж автономните местни клонове все пак са подчинени на решенията, вземани на годишните общи събрания или на събранията на делегатите. Това е несъвместимо с пряката демокрация. Ключовият проблем при изграждането на хоризонтален, нейерархичен обществен ред, основан на демокрация на участието и пряка демокрация, никога не е бил как това да се направи на местно ниво в едно градско събрание, работнически съвет или селско събрание, а как да се вземат решения, включващи много такива събрания. Мисля, че решението на този въпрос е да се създаде система за договаряне на споразумения между събранията. Разписах това в своето есе „Вземане на решения сред събрания“.

Взаимопомощ. През последните години това понятие е омаловажавано и подправяно, за да означава само доброволна благотворителна дейност, обикновено по време на криза. Първоначално то е означавало съвсем различен начин за организиране на социалния ни живот, основан на сътрудничество, дарова икономика и търговия в натура, както е описана в това есе. Един от начините, по които бихме могли да развием тази практика още сега, е да създадем общностни складове, в които хората да влагат неща, от които не се нуждаят, и да вземат такива, от които имат нужда²⁰.

Без дългове и наеми. С премахването на управниците, капиталистите, наемното робство и парите ще бъде възможно да се отървем от тези две обременяващи практики на управляващата класа – наема и дълга. Сегашният шум, който някои прогресивни икономисти вдигат за периодичните юбилеи на дълга (анулирането на дълговете), далеч не отговаря на това, което е необходимо. С установяването на егалитарни, кооперативни социални договорености социално произведеното богатство ще може да бъде справедливо разпределяно. Ще можем да посрещаме нуждите си от храна, подслон, облекло, образование, здравеопазване, транспорт и т.н. социално, без да купуваме нищо с пари и без да взимаме заеми или да наемаме. Между другото, това е още една причина за премахване на държавите, защото като граждани ние сме постоянни длъжници на държавата, тъй като сме принудени да плащаме данъци. Освобождаването от дълговете е едно от най-големите достойнства на анархията.

Пряко действие. Тоест, да не се обръщаме с молба към властите, за да постигнем нещо, а да предприемем действия и да го направим сами. Не се опитвайте да накарате правителството да промени законите си. Действайте така, че да ги отмените. Някои примери за преки действия са: блокиране на строителството на тръбопроводи; спиране на доставките на оръжия; разрушаване на огради, монтирани, за да не допускат протестиращи; наблюдение на полицията; договаряне на световни споразумения, независими от държавите; разстройване на фондовите пазари; окупиране на сгради; създаване на складове за улесняване на взаимопомощта и даряването; създаване на местни валути; организиране на събрания навсякъде, за да се отнеме вземането на решения от управляващата класа; организиране на кампания за съпротива срещу данъците; подкрепа на независимите медии; противопоставяне на разрушителните корпоративни и държавни инициативи в нашите общности. Проучете цитираните по-долу препратки за да разберете по-добре тази практика²¹.

Неавангардизъм. Не можем да стигнем до анархия, като завземем държавата. Авангардизмът е всяка група, партия, организация или движение, които се стремят към това. Трябва да заобиколим държавата (както настоява Бакунин) и да измислим стратегии за това (както е описано тук и в книгата ми „Освобождение“). Това е, което разделя Маркс и Бакунин (марксисти срещу анархисти) през 1872 г.. Маркс иска да използва държавата, за да унищожи капитализма и да стигне до комунизъм – стратегия на два етапа. Двете леви етатистки стратегии за унищожаване на капитализма – ленинизмът (завладяване на държавата с военни средства) и социалдемокрацията (завладяване на държавата чрез избори) – са доказано неуспешни в продължение на повече от век опити. Те не могат да осветят пътя напред.

Интерсубективност. Хората имат както биологична, така и културна природа. И двете ни правят взаимозависими с другите и един от друг. Ние сме интерсубективни същества. Езикът е интерсубективен. Самата култура е интерсубективна. Истината е интерсубективна. Това означава, че като личности ние не сме и не можем да бъдем (дори и да искаме) автономни (свободни от другите). По същия начин понятието „общество“ е само абстракция. Не съществува такова образувание, там, извън нас, над нас, отделно от нас, интерсубективните същества, които се асоциират по различни начини. Затова е неправилно да се определя анархията като съвкупност от автономни индивиди. Управляващата класа е тази, която ни разделя на елити и маси, като масите са съставени от изолирани индивиди. Фанатичният индивидуализъм е особено характерен за буржоазния обществен строй. Също както и идеята, че „обществото“ (държавата, нацията, колективът) има приоритет над индивида. Следователно свободата не може да бъде атрибут на индивида, а само на социалния строй. Тя е социално постижение.

Хората като животни, част от природата. Християнството ни увещава, че ние, хората, трябва да покорим земята. Капиталистите гледат на природата като на стока, която се купува и продава с цел печалба. И все пак, както стана ясно напоследък, като унищожаваме природата, ние извършваме самоубийство. Това със сигурност е един от най-важните мотиви за победата над капиталистите. На карта е заложено самото ни оцеляване като вид. Трябва да запазим здрав природен свят, в който да живеем. Всички ние трябва да станем еколози. Това би било възможно при анархията, но не и при капитализма.

Честност. Управляващите класи лъжат, за да защитят богатството и властта си. Винаги са го правили. Безчестието през петстотинте години капиталистическо управление е станало необуздано. То се е разпространявало и разпространявало, увеличило се е експоненциално. То е повсеместно. То прониква в, развращава и замърсява цялата ни култура. Никога не сме били свободни от безкрайните им лъжи. Лъжливостта за мен е може би най-омразното нещо у капиталистите. При окончателно постигнати сигурност и обезпеченост за всички, в условията на анархия и егалитарна безкласовост, няма да има стимул да се лъже, краде или убива.

Антифундационализъм. Който е епистемологията на анархията²². Винаги управляващата класа е била тази, която е претендирала да говори от името на всички, твърдейки, че нейното знание е обективно, универсално и описва това, което наистина съществува. Но веднага щом гласът на всеки може да бъде чут, в егалитарната анархия става очевидно, че всичко, с което някога можем да разполагаме, са мненията на мнозинството и на малцинството за това какво наистина съществува и какво е истинно, добро или красиво, като всеки твърди, че мнението му се основава на разум и доказателства. Така че несъгласието е неизбежно, естествено, съществено и полезно. То трябва да бъде ценено. Анархията признава това и изгражда социален ред, който го отразява, със своите събрания и демократичен контрол върху всички дейности и проекти. Следователно свободата на словото трябва задължително да бъде защитавана и запазвана.

Без национални граници. Това означава, че 193-те нации, на които е организиран светът в момента, трябва да бъдат премахнати. Свобода на пътуване. Без паспорти. Никакви гражданства. Гражданите са официално регистрираните членове на дадена държава. Те не могат да напуснат държавата без нейното разрешение. Системата на националната държава е неразделна част от капитализма. Капиталистите и държавните бюрократи са свързани в едно цяло. Капитализмът не може да бъде унищожен, без да бъдат унищожени и държавите. Държавите имат армии, полиция и затвори. Те чрез насилие претендират за монопол над своите територии и твърдят, че то е законно, определяйки всяко друго насилие като престъпно. Държавите подпомагат капиталистите по много начини: като защитават правата на собственост, регулират пазара, потискат опозицията, защитават монополите, субсидират определени отрасли като селското стопанство и петролната промишленост и правят света безопасен за капиталистическите корпорации, и това са само някои от тях.

Прекратяване на войните. С премахването на държавите, техните армии, военноморски и военновъздушни сили и с постигането на по-егалитарно безкласово общество би трябвало да е възможно да се сложи край на войните, може би с помощта на пактове за ненападение.

Децентрализация. Това по същество означава, че контролът ще е разпръснат и ще остане на местно ниво. Напоследък капиталистите доста децентрализираха производството, но това е в контекста на глобалната капиталистическа рамка.

Хоризонтализъм. В противовес на йерархията или вертикалната организация. Този термин изглежда е възприет наскоро в Аржентина, за да опише анархистките стратегии. Добър е²³.

Мрежи. За разлика от федерациите или конфедерациите, които се основават на представителство, а не на пряка демокрация²⁴.

Самоуправляващи се местни общности. За разлика от общностите, управлявани от кметства, държави, нации или глобални институции.

Самодостатъчност. Доколкото е възможно, за отделните хора, общности и региони.

Антиавторитарност. Анархията обаче е много повече от противопоставяне на нелегитимната власт. Тя е план за организиране на цялостния социален живот, както е обяснено тук.

Егалитаризъм. В противовес на неравенството. С разгрома на капиталистите и изкореняването на управляващата класа ще бъде възможно да се постигнат егалитарни социални отношения, защото няма да има начин някой да трупа богатство и власт, които да използва за потискане на другите. Източникът на неравенството винаги е произтичал от социалния ред, състоящ се от управляващи и управлявани.

Агроекология. В противовес на индустриалното земеделие, което се основава на хербициди, инсектициди, изкуствени торове и монокултури. Връщането към биологичното, устойчиво и екологично чисто земеделие е от съществено значение за оцеляването на човечеството, тъй като възстановява здравето на почвата, подобрява хранителната стойност на храните, спомага за намаляване на глобалното затопляне и насърчава продоволствената сигурност. Тази трансформация би била възможна в условията на анархията, докато в условията на капитализъм тя не е²⁵.

Обучение. Ученето ще бъде реинтегрирано в живота. Училищата, с техните класове, оценки, точки, дипломи и дългогодишно посещаване, ще бъдат премахнати. Вместо това анархистите ще използват цял набор от процедури и практики, за да направят учението свободно, да го разнообразят, да го направят по-приятно и ефективно, както и непрекъснато – от раждането до смъртта²⁶.

Здравеопазване. За разлика от капиталистите бихме могли да създадем здравеопазване, освободено от разрушителното влияние на големите фармацевтични и агро компании, преработвателната хранителна индустрия и търгуващите с пари застрахователни компании. Бихме могли да се съсредоточим върху превантивните грижи (предотвратяване на болестите), пълноценното хранене и ортомолекулярната медицина.

Трансформативно и възстановително правосъдие. За разлика от затворите и полицията, които ще бъдат премахнати²⁷.

Освобождение. В противовес на поробването, колонизацията, манипулацията, индоктринирането, измамата и потисничеството.

Свободна, неограничена наука. Тоест наука, която е освободена от влиянието на управляващата класа чрез нейните приоритети, закони, корпорации, пари и контрол²⁸.

Избиране на правилния враг. Това не е цивилизацията, както твърдят примитивистите. Това не са белите хора, както твърдят някои. Това не са европейците или Западът, както твърдят други. Това е капиталистическата управляваща класа, през последните петстотин години от капиталистическата ера. Преди това това са били управляващите класи в ранните държави, класическите империи и феодализма. Необходимо е правилно да се определи истинската причина за ненужните нещастия, които сполетяват човечеството.

Анархията срещу какво? Двете основни идеологии на управляващата класа не могат да осветят пътя напред повече, отколкото могат да го направят ленинизмът или социалдемокрацията. Либерализмът, който е бил доминиращата капиталистическа идеология, започвайки от Френската революция, беше изхвърлен от социалната арена от глобалните революции през 1968 г. Сега тя е в състояние на умиране и няма какво да предложи. Консерватизмът също се е разпаднал и се е превърнал в крайно десен фанатизъм и фашизъм. Той е неработещ. Остава анархизмът като единствената жива, жизнена и актуална социална философия, която да ни направлява.

Отговор на десния либертариански подход. Трябва да кажем „десен“, защото първоначално либертарианството е било ляв термин. Дясното либертарианство вероятно е доминираща идеология в САЩ, макар че може би е засенчвано от християнския фундаментализъм. Анархизмът не е съгласен с него по два основни начина: то не е антикапиталистическо и не е антидържавно. А анархизмът е и двете. Тези фалшиви либертарианци всъщност обичат и се нуждаят от държавата, за да защитава тяхната собственост, свободното предприемачество и свободния пазар. Те просто се противопоставят на това тя да прави каквото и да било друго²⁹.

Очертаване на социалния строй, който искаме. Стогодишната забрана, идваща най-вече от марксистите, но вече и от постмодернистите и някои други, да се описва подробно с какво искаме да заменим капитализма, сериозно затруднява антикапиталистическото движение. Ако не можем да представим правдоподобна алтернатива на капитализма с конкретни думи, никога няма да успеем да привлечем мнозинството от обикновените хора към анархизма. Те няма да могат да разберат колко по-добре биха се чувствали.

Анархия и идентичност. Бичът на политиката на идентичността напълно обезсмисли антикапиталистическата борба през последните петдесет години, поне в Съединените щати, като издигна идентичността и погреба класата. Управляващата класа обича това и го одобрява. Тя е подкрепяна от самата левица, включително от много анархисти. Това не е подобрило много положението на дадените идентичности, но със сигурност е дало на капиталистите дълга отсрочка.

Анархизъм и марксизъм. Марксистите са очерняли и маргинализирали анархистите през последните 150 години, за техен вечен срам. Това налага ужасяваща пречка за нашата борба за освобождение. Но анархистите, които отказват да изучават Маркс и марксизма, също ужасно грешат. Маркс е искал да унищожи капитализма, точно както анархистите, но е имал грешна представа как да го постигне. Независимо от това марксистите изучават капитализма от близо два века и то много по-задълбочено от анархистите. Без техните трудове би било невъзможно да разберем света, в който живеем. И все пак марксизмът е недостатъчен по отношение на изграждането на освободен социален ред. За това ни е необходим анархизмът.

Перспективи за достигане на анархията. Понастоящем това изглежда невъзможно. В момента капиталистите са в процес на преминаване към пети цикъл на натрупване на капитал със значително разширени производство и търговия и с подновено и засилено внимание към „развитието“³⁰. Това най-вероятно ще убие Земята. Съществуват само няколко проблясъка на надежда, че това може да бъде спряно. От една страна, все по-трудно е за някого да не свърже всички тези разрушения и мизерии с дейността на капиталистите. От друга страна, може би сме свидетели на глобално разочарование от държавните правителства, които не успяват да направят нищо, за да помогнат на обикновените хора или да се справят с невероятните кризи, пред които сме изправени. Друг е въпросът, че разрушенията, които почваме да виждаме поради глобалното затопляне, могат да доведат до искания за фундаментална промяна. Освен това, ако петият цикъл се основава, както изглежда засега, на по-истински национален суверенитет, това може да децентрализира малко света и да отвори повече пътища за бягство и повече свобода за експериментиране. В края на краищата вече има много вдъхновени от анархизма проекти и движения, които възникват по целия свят. Освен това обаче все още е много трудно да се види как изключително богатата и мощна глобална капиталистическа управляваща класа може да бъде разединена, а нейните държави – премахнати. Но ние трябва поне да поддържаме тази възможност жива и да настояваме тя да бъде включена в историческия дневен ред.

След като веднъж напълно се осъзнае тази визия за това как бихме могли да живеем, е съкрушително да се види колко ужасен изглежда съвременният свят в сравнение с това, което би могъл да бъде.

* * *

Препоръчани четива

Пьотър Кропоткин — Conquest of Bread [1892] Oakland: AK Press, 2008 г., 241 страници (българско издание: „Хляб и свобода“)

Михаил Бакунин — Bakunin on Anarchy: Selected Works by the Activist-Founder of World Anarchism. New York: Alfred Knopf, 1972 г., 405 страници. (български сборник, за поръчка: „Избрани страници за и от него“. Да се дигитализира!)

Ерико Малатеста — The Method of Freedom: An Errico Malatesta Reader. Ред. Davide Turcato. Chico, California, AK Press, 2014 г., 530 страници .

Ема Голдман — Red Emma Speaks [1972] Humanities Press, 3-то издание, 1996 г., 464 страници.

Волтерина де Клер — Written in Red: Collected Writings. Freethinker Library, 2009 г., 505 страници. (друг, дигитализиран сборник: Selected Works of Voltairine de Cleyre)

Луси Парсънс — Freedom, Equality, Solidarity: Writings and Speeches, 1878-1937. Chicago: Charles Kerr, 2004 г., 183 страници.

Колин Уорд — Anarchy in Action. Allen and Unwin, 1973 г., 157 страници.

Питър Гелдерлус — Anarchy Works. Ardent Press, 2010 г., 279 страници. (българско издание: „Анархията работи“)

Джордж Удкок — Anarchy or Chaos. Willimantic, Connecticut: Lysander Spooner, 1992 г., 124 страници. (не намерих дигитализирана версия — бел.)

Мъри Букчин. Remaking Society: Pathways to a Green Future. Boston: South End Press, 1990 г., 222 страници. (бълг. издание за поръчка: „За преобразуването на обществото или Екоанархизъм“. Да се дигитализира!)

Синди Милщайн — Deciding for Ourselves: The Promise of Direct Democracy. Chico, California: AK Press, 2020 г., 29 страници.

Рут Кина — The Government of No One: The Theory and Practice of Anarchism. Pelican Books, 2020 г., 432 страници.

Браян Морис — A Defence of Anarchist Communism. London: Freedom Press, 2022 г., 142 страници. (няма дигитализирана версия — бел.)

Робърт Греъм — We Do Not Fear Anarchy, We Invoke It: The First International and the Origins of the Anarchist Movement. Oakland: AK Press, 2015 г., 319 страници.

Джеймс Херъд — Anarchy: An Introductory Bibliography in English. Boston: Lantern Library, 2019 г., 139 страници.

* * *

Бележки

За някои от изброените в есето елементи съм посочил препратки. Изброявам само автора и заглавието, защото с търсене в Гугъл лесно можете да ги намерите. — Дж.Х.

(Аз дето съм ги намерил съм сложил връзка, макар че не ми се вярва някой да седне да изчете всичкото туй, ама ако има интерес по някой отделен въпрос може да се проучат книгите — бел.)

1. За критика на пазарите вижте David McNally — Against the Market: Political Economy, Market Socialism, and the Marxist Critique. London: Verso, 1993 г., 262 страници; David McNally — Monsters of the Market: Zombies, Vampires, and Global Capitalism. Chicago: Haymarket Books, 2011 г., 296 страници; Maximilien Rubel и John Crump (редактори) — Non-Market Socialism in the Nineteenth and Twentieth Centuries. New York: St. Martin’s Press, 1997 г., 187 страници. ↩︎
2. Otto Neurath — Economic Writings: Selections 1904-1945. Вж. глави 9, 11, 12, 13, 14. ↩︎
3. Всъщност въпросът за премахването на парите все още не е решен по задоволителен начин. Още се надявам догодина да получа предварително есе по тази тема. Междувременно, за тези, които се интересуват, ето четири книги, които могат да ви помогнат да навлезете в проблематиката. David Graeber — Toward an Anthropological Theory of Value; Anitra Nelson и Frans Timmerman (редактори) — Life Without Money: Building Fair and Sustainable Economies; Anitra Nelson — Beyond Money: A Post-Capitalist Strategy; и The Friends of 4 million young workers — A World Without Money: Communism. ↩︎
4. Robert van de Weyer — Against Usury; Zippy, Usury. ↩︎
5. Carole Pateman — The Problem of Political Obligation; Hanoch Sheiman — Promises and Agreements: Philosophical Essays; Magda Egoumemides — Philosophical Anarchism and Political Obligation. ↩︎
6. Detleve Vagts — The Treaty-Making Process: A Guide for Outsiders. Онлайн: <https://nsuworks.nova.edu/ilsajournal/vol17/iss1/7/> ↩︎
7. Robert Graham — The Anarchist Contract, стр. 69-80 в Howard J. Ehrlich (редактор) — Reinventing Anarchy Again; и Robert Graham — The Role of Contract in Anarchist Ideology, стр. 153-175 в David Goodway (редактор) — For Anarchism. ↩︎
8. Susan Jacoby — Freethinkers: A History of American Secularism; Jennifer Michael Hecht — Doubt: A History. ↩︎
9. Julian Baggini — Atheism; Peter Angeles (редактор) — Critiques of God; Michael Onfray — Atheist Manifesto: The Case Against Christianity, Judaism, Islam; Sigmund Freud — The Future of an Illusion; John Dewey — A Common Faith; Ernst Block — Atheism in Christianity; Erich Fromm — You Shall Be As Gods; Bertrand Russell — Why I am not a Christian; Dimitrios Roussopoulos — Faith in Faithlessness: An Anthology of Atheism; Christopher Hitchens — The Portable Atheist; Christopher Hitchens — God Is Not Great; Victor Stenger — God: The Failed Hypothesis; Richard Dawkins — The God Delusion; Richard Dawkins — Outgrowing God; Daniel Dennett — Breaking the Spell; Sam Harris — The End of Faith; Corliss Lamont — The Illusion of Immortality; Francis Crick — The Astonishing Hypothesis; Mark Juergensmeyer — Terror in the Mind of God; Andrew Petto — Scientists Confront Creationism; Michael Parenti — God and His Demons; Bob Avakian — Away With All Gods. ↩︎
10. Wendy Ayotte — As Soon as You’re Born, They Make You Feel Small: Self-determination for children; Anarchist Parenting (от Anarchist FAQ); Little People’s Liberation (списание от 70-те, ако можете да го намерите). Carla Bergman (редактор) — Trust Kids!: Stories on Youth Autonomy and Confronting Adult Supremacy; Akilah S. Richards — Raising Free People; Paul Adams — Children’s Rights: Toward the Liberation of the Child; Emily Kenyon (редактор) — Let Them Be Free: An Unschooling Reader; Stinney Distro — No! Against Adult Supremacy: An Anthology, 2016 г., 318 страници. ↩︎
11. Свободно сдружаване. Ето две обсъждания на идеята. Free association (communism and anarchism) – <https://www.connexions.org/CxLibrary/Docs/CxP-Free_association_Communism_Anarchism.htm>; Freedom of Association, Stanford Encyclopedia of Philosophy. <https://plato.stanford.edu/entries/freedom-association/>. ↩︎
12. Joan Smith, Immanuel Wallerstein и др. — Creating and Transforming Households. ↩︎
13. Peter Hall — Cities of Tomorrow: An Intellectual History of Urban Planning and Design in the 20th Century; Paul Goodman — Communitas. ↩︎
14. Kathryn McCamant и Charles Durrett — Cohousing. ↩︎
15. За пряката демокрация. За съжаление, доколкото ми е известно, все още нямаме голяма, задълбочена, научна защита на пряката демокрация, използваща както теоретични, така и исторически ресурси. Междувременно, ето някои препратки, които помагат да се конкретизира малко концепцията. Anthony Arblaster — Democracy; Cornelius Castoriadis — Philosophy, Politics, Autonomy; Takis Fotopoulos — Towards an Inclusive Democracy (parts 2 and 3); Carole Pateman — Participation and Democratic Theory; George Benello — The Case for Participatory Democracy; Cindy Milstein — Democracy is Direct; Cindy Milstein — Deciding for Ourselves; James Herod — Notes for building a movement for direct democracy (2 страници); James Herod — Getting Free: Creating an Association of Democratic Autonomous Neighborhood. (Последните две ще бъдат преведени — бел.) ↩︎
16. Peter Kropotkin — Representative Government (гл. 13 в Words of a Rebel) <https://theanarchistlibrary.org/library/petr-kropotkin-words-of-a-rebel-1#toc25> (Издавана е на български като „Думи на един бунтовник“, да се дигитализира! — бел.) ↩︎
17. Albert Soboul — The Sans-Culottes (French Revolution); Andrew Zonneweld – The Commune – Paris -1871; Oscar Anweiler — The Soviets (Russia, 1905, 1917); Martin Comack — Wild Socialism (Germany); Sam Dolgoff — The Anarchist Collectives (Spain); Andy Anderson — Hungary 1956; Phil Mailer — Portugal (1974-75); Henri Simon — Poland 1980-1982; Benjamin Dangl — The Price of Fire (Bolivia); Nancy Davies — The People Decide (Oaxaca); A.G. Schwarz — We Are an Image of the Future (Greece); Kate Khatib — We Are Many (Occupy Wall Street). ↩︎
18. Вж. също: Francesco Polletta — Freedom is an Endless Meeting: Democracy in American Social Movements. И на друго ниво: Michael Hardt и Antonio Negri — Assembly; и Judith Butler — Notes Toward a Performative Theory of Assembly. ↩︎
19. Ellen Malos (редактор) — The Politics of Housework; Silvia Federici — The New York Wages for Housework Committee 1972-1977. ↩︎
20. Peter Kropotkin — Mutual Aid (българско издание: Взаимопомощта, фактор на еволюцията); Iain McKay — Mutual Aid: An introduction and evaluation; Ruth Kinna — Mutual Aid: Kropotkin’s Theory of Human Capacity; Dean Spade — Mutual Aid; Rebecca Solnit — Paradise Built in Hell. ↩︎
21. Harald Beyer-Arnesen — Direct Action: Towards an understanding of a concept; Mitchel Cohen — What Is Direct Action?; Voltairine De Cleyre — Direct Action; Emile Pouget — Direct Action; Salvatore Salerno — Direct Action and Sabotage: Three Classic IWW Pamphlets; David Graeber — Direct Action; Iain McKay — What is Direct Action?, Section J.2 in the Anarchist FAQ. ↩︎
22. Tom Rockmore and Beth Singer — Anti-Foundationalism: Old and New. ↩︎
23. Marina A. Sitrin — Everyday Revolutions: Horizontalism and Autonomy in Argentina. ↩︎
24. Manuel Castells — The Rise of Network Society; Michel Bauwens — Peer to Peer: The Commons Manifesto. <https://www.uwestminsterpress.co.uk/site/books/m/10.16997/book33/> ↩︎
25. Stephen R. Gliessman — Agroecology: Ecological Processes in Sustainable Agriculture; Vandana Shiva — Who Really Feeds the World? The failures of agribusiness and the promise of agroecology. ↩︎
26. Съществува значителна анархистка и либертарианска литература относно образованието. Също така, по-ранните прогресивни педагози казват много добри неща. Ето някои препратки: Paul Avrich — The Modern School Movement; Judith Suissa — Anarchism and Education; Joel Spring — A Primer of Libertarian Education; Colin Ward — Talking Schools; Francisco Ferrer — Anarchist Education and the Modern School; Robert Haworth (редактор) — Anarchist Pedagogies; Paulo Freire — Pedagogy of the Oppressed; Matt Hern — Everywhere All the Time: A New Deschooling Reader; Grace Llewellyn — The Teenage Liberation Handbook; Jonathan Kozol — Free Schools; Chris Mercogliano — Making it up as we Go Along: The Story of the Albany Free School; John Dewey — Democracy and Education; Maria Montessori — The Absorbent Mind; Alexander Neill — Summerhill; James Herod — Schooling (чернова). ↩︎
27. Mariame Kaba — We Do This ‘Til We Free Us: Abolitionist organizing and transformative justice; Ruth Morris — Stories of Transformative Justice; Adrienne Maree Brown — We Will Not Cancel Us: And other dreams of transformative justice. ↩︎
28. Paul Feyerabend — Science in a Free Society. Rita Arditti, Pat Brennan, Steve Cavrak — Science and Liberation; Les Levidow (редактор) — Radical Science Essays; Sigrid Schmalzer и др. (редактори) — Science for the People. ↩︎
29. За списък на анархистки есета, които критикуват десния либертариански подход, както и за няколко неанархистки критики (книги), вж. стр. 93-94 в James Herod — Anarchy: An Introductory Bibliography in English. <https://www.jamesherod.info/index.php?sec=paper&id=28> ↩︎
30. Giovanni Arrighi — The Long Twentieth Century: Money, Power, and the Origins of Our Time [1994]. London: Verso, 2010 г., 416 страници. Това всъщност е история на четирите големи цикъла на натрупване на капитал. <https://searchworks.stanford.edu/view/8628288> ↩︎