За моралното влияние на революцията
Публикуваме още един откъс от книгата на Жан Грав „Бъдещото общество“. В него най-общо се очертава въпросът с борбата срещу извършваните против обществото престъпления и източника на злонамереността на отделните личности една към друга; обяснява се как анархистите смятаме тези вредни прояви за свойствени на несправедливия обществен строй и защо твърдим, че при едно безвластническо общество и съответстващите му морал и етика ще се изкоренят самите причина за и нужда от такива посегателства. Ще спомена обаче, че според писанието на Грав, или поне така изглежда, социалните привички, отговорни за премахването на противообществените изяви, биха били донесени едва от действителността на революцията, т.е. от върховата точка на целения от нас бунт. Мнението на публикуващия е, че тези навици ще трябва да започнат да се градят още по време на еволюционния етап от развитието на новото общество. Наша задача е да разпространяваме принципите на взаимната помощ и равенството, както и основния социалистически идеал. Устоите на новия начин на мислене трябва да се създадат още сега, иначе революцията без тях би се свела до война за завземане на властта.
. . .
Някои, в опровержение на нашите аргументи, ни посочват лошите инстинкти на човека: как да премахнем опитите за нападение над личността? Как да избегнем това, отделни индивиди да превземат най-важните места и по този начин да нарушават хода на колективното общество? Как да предотвратим такива и подобни прояви, произтичащи от последиците от съществуващата днес система?
Разбира се, ние няма да твърдим, че самият факт на революцията веднага ще превърне хората в ангели, имащи само едно желание: да си правят един другиму добро и да се жертват за другите. Време е да се оставят тези басни и да не ни се приписва нещо, което не мислим.
Смятаме, че с много редки изключения, и най-покварените натури не правят зло заради самото зло. Ние твърдим и доказваме, че самото съвременно общество със своята организация, основана на антагонизма на интересите, създава раздори, които го разлагат и принуждават индивидите да си вредят един на друг.
Въпреки многобройните мотиви за извършване на зло, въпреки ползите, които могат да бъдат извлечени, като го правят, повечето индивиди не се поддават на влечения към злото и само малцинството се подчинява на лошите си наклонности и дори тогава това е най-често под влиянието на околната среда, обстоятелствата, възпитанието и всичко, което произтича от лошата обществена организация.
Следователно, ако причината за престъпленията е лошата обществена организация, тогава престъпленията трябва да изчезнат заедно с нея. Съвременното общество, като причина за престъпленията, преследва само техните последици и по този начин въздействието на обществото само умножава престъпленията, точно както пред очите на дървосекач, който отсича само ствола на дърво, след известно време от пъна се появяват нови кълнове и растат два, три, пет нови ствола. Ние се стремим да изкопаем и изгорим самия корен, така че от него да не израсте нищо друго.
И ако в бъдещото общество се появят престъпления, то те ще са само изолирани случаи от атавистичен характер (атавизъм – поява на белег у човек, животно или растение, който е съществувал и е бил свойствен на техните отдавнашни поколения; бел.прев.), изискващи възпиране от страна на обществото, но заради които няма да е необходим специален социален механизъм.
Собствеността и бедността са основните причини за престъпленията. Повтаряме, че човек не убива заради удоволствието да убива. Ако преразгледаме всички известни наказателни процеси, където убийството внушава най-много ужас и отвращение, навсякъде ще намерим една и съща причина: личен интерес. Дори убийствата с цел отмъщение, които могат да бъдат класифицирани като афективни престъпления (афект – пристъп на силна нервна възбуда, при която човек не може да контролира постъпките си; бел.прев.), в повечето случаи възникват въз основа на сблъсък на интереси и ако беше възможно да се анализират всички такива престъпления, тогава само малцина биха се оказали неподходящи за такава категория.
Кражбата, най-честото престъпление, понякога наказуемо по-строго и от убийството, произтича пряко от частната собственост и бедността. Когато няма бедност и частна собственост, кражбата ще стане безсмислена, понеже човек, който има всичко, от което се нуждае, няма да отиде да краде.
Виждаме примери при някои диви племена, у които частната собственост е приведена в най-простата ѝ форма: ограничена е до колибата, в която живее семейството, и предмети за непосредствено ползване, а всичко останало е на свободно разположение на всички; с изключение на случаите, когато отделни индивиди вече са успели да завземат в свои ръце някои функции на властта, никога сред тези племена не се случва по-силен субект да иска да изгони обитателите на някоя колиба и да се засели в нея сам, или да отнеме от друг неговите ловни или риболовни принадлежности.
При други племена човек, който се е отдалечил от колибата си, ако почувства глад, влиза в първата колиба, която срещне, сяда с другите и си взема от котела, без да иска разрешение; после, след като се е нахранил, си тръгва, без да благодари на собствениците, а на последните дори не им идва на ум да считат правата си на собственост за нарушени, защото самите те на мястото на заминалия биха направили точно същото; за тях това е въпрос на навик и взаимност на услугите и това е.
Нима обичаите на тези народи не са по-добри от нашите, при които гладният трябва или да отиде да се унижава, или да краде? Може би в описания пример се забелязва липсата на детинските формалности, изисквани от учтивостта, но това е поправим въпрос и във всеки случай тези обичаи трябва да оставят своята примитивна простота.
„Прекрасно,“ – ще ни кажат – „но все още има афективни престъпления; те не са продукт на съвременната социална организация, а произтичат от лошата природа на индивидите, те не могат да бъдат изкоренени чрез промяна на околната среда и ще бъдете принудени да предприемете някакви мерки срещу виновните“.
Нека нашите опоненти ни простят, но по отношение на тези престъпления ние твърдим, че те са само резултат от лоша социалната организация. Виждали сме и преди, когато говорихме за отмъщението, че ако всички подобни престъпления бъдат разкрити и анализирани, както се прави с човешки труп или химичен състав, в повечето случаи се оказва, че основната причина е личен интерес. Ако разгледаме една след друга всички драми, разиграли се на основата на афекти, тогава във всички тях ще има следи от лоша социална организация, следствие от съдбоносен закон или поне лошо възпитание, т.е. някакъв предразсъдък, насаден от социалното възпитание.
Ако всички отделни индивиди бяха приучени да уважават не някакъв закон, за който имат мъглява представа, а свободата на своите ближни, заслужаваща в същата степен уважение както и техния живот, те щяха да знаят, че нарушавайки тази свобода, те рискуват да си нанесат репресии. Ако те нямаха надежда, че възмездието на обидените може да бъде избегнато, умело прикривайки се зад текста на закона, тогава по всяка вероятност нямаше да видим около себе си толкова много порицания, обиди и насилие над личността на човека.
В чисто афективните престъпления, където престъпникът понякога предизвиква дори съчувствие, а съвременните съдии му дават оправдателна присъда, можем да намерим следи от фаталното влияние на съвременното общество.
Ако мъжът, въз основа на закона и поради съществуващите предразсъдъци, не беше свикнал да гледа на жената като на по-ниско същество, нещо, което става негова собственост, защото се съгласява да му се предаде, вероятно щяхме да го виждаме по-рядко да убива обекта на своята страст, когато тя се отказва от неговата „любов“; вероятно щеше да има по-малко измамени съпрузи, които да изливат злоба срещу този, нарушил брачния договор, и които ако не бяха наясно, че законът е на тяхна страна, вероятно щяха да бъдат по-малко жестоки.
Нима прелюбодейството не е продукт на безсмислен закон, решил да регулира сексуалните отношения? Не е ли резултат от обществения ред, благодарение на който икономическите съображения се намесват там, където трябва да се вземат предвид само чувствата? От тази система, която от една страна не позволява обединението на двама души, които се обичат, а от друга страна предотвратява развода? Резултатите от този вид морална принуда, произтичаща от фалшиво насочено възпитание, са лицемерието и лъжата. Обществото осъжда съпруга и съпругата, които се развеждат, поради факта, че са престанали да си симпатизират един на друг, но гледа снизходително, когато, спазвайки външно благоприличие, бавно се заблуждават един друг, само и само да не дават причина за ненужни разговори.
Оплакванията относно наличието на описаните по-горе явления са безсмислени, защото обществото, изградено върху лъжи, лицемерие и двойнственост, може да породи само насилие и безсрамие дори в областта на отношения, които, изглежда, би трябвало да произтичат единствено от индивидуалните наклонности на хората. Ограничена и в най-интимните си стремежи, принудена да лъже и мами, независимо дали за да спазва благоприличие или за да не си създаде непоносимо съществуване в психически ограничена социална среда, индивидуалността на човека се свива, атрофира и покварява и само понякога, изведена от търпение, отмъщава за себе си.
След като покушенията над живота на хората бъдат изкоренени и тези над собствеността станат невъзможни, на обществото ще му остане да се съобразява само с дребните раздори между съседи, ежедневен материал на сегашното гражданско и наказателно производство, но за това едва ли ще е необходим целият репресивен съдебен механизъм, с който се защитава съвременното общество. И в този смисъл ще играе роля благотворното влияние на социалното преустройство, защото то ще промени взаимните отношения между индивидите и ще смекчи причините за раздора.
Остават престъпните индивиди, чиито престъпления не са обясними с никакви мотиви, освен брутална необузданост и извращение на чувствата.
Но те са много рядко изключение и законите по отношение на тях са безсилни, а репресиите нямат влияние; такива престъпления принадлежат към патологията и не засягат правосъдието.
Лекар или анатом, който се занимава с наука заради самата наука, а не заради почетни отличия, би намерил в мозъка на такъв престъпник, чрез анализ, някои особености, важни от гледна точка на научната истина, а не от гледната точка, от която съвременният учен, за да угоди на обществото, става съучастник на палача.
Защото е вярно, че такъв престъпен субект се подчинява на импулси, независими от неговата воля. Обществото има право да се защитава, но нито то, нито никой друг няма право да наказва или награждава. Преди да направи индивида отговорен за своите действия, отмъстителното общество би трябвало да се запита дали не е виновно самото то, че този човек е станал престъпник; защото то принуждава част от своите членове да живеят в мизерия, невежество и неморалност, отказвайки им средства за развитие (които то дава на разположение само на своите любимци) и създавайки по този начин за тях условия на живот, свеждащи ги до нивото на техните предци от времето на каменната ера, ако наистина е вярно, че хората от тези векове са били толкова диви, колкото се говори.
В бъдещото общество могат да се повторят случаи на насилие и каквито и да са причините, ще трябва да се защитаваме от него. Но на жертвите на насилието ще бъде предоставена законна защита срещу онези, които ще посегнат на техния живот или свобода; всеки човек, ако не е крайно необществен, винаги ще намери приятели, готови да се застъпят за него; всеки акт на произвол ни възмущава, дори когато жертвата му ни е непозната, предизвиквайки у нас желание да я защитим. Необходимо е всеки човек да има смелостта да се защитава точно когато се извършва нападение срещу него и нарушителят да бъде наказан веднага публично; здравият морал изисква това и така би се доказало, че не се страхуваме от нашите действия.
Но да се криеш зад могъщ репресивен апарат, насочващ цялата съвкупност от социални сили срещу отделния индивид, и да твърдиш, че този апарат определя справедливо наказание за някое престъпление, което съдиите не са видели и причините за което не знаят, това е върхът на малодушието. На какво основание обществото си присвоява правото да наказва, принадлежащо на индивидуална личност, ако не е успяло да предотврати това престъпление? С какво право говори то за защита, ако не е било в състояние да осигури материално тази защита? Доколкото е разбираемо за нас лишаването от живот на врага, от когото сме принудени да се защитим, дотолкова ни се струва отвратително убийството, извършено в театрална обстановка, хладнокръвно, без страх от каквито и да било репресии, постановено и методично извършено над невъоръжен безпомощен човек, уж за да го научим да уважава живота на своите ближни. Нека в този случай самият съдия да понесе присъдата!
Наказанието на извършителя никога не е повлиявало на прекратяването на престъпленията и цялата полицейска организация, с нейния безброен персонал, никога не е предупреждавала за нито един акт на насилие. Престъпленията се умножават под влияние на обстоятелствата и бедността, а актовете на насилие ще престанат, когато обществото гарантира съществуването на всеки и въдвори любов на мястото на омразата.
Разбира се, би било безразсъдно да мислим, че всички болезнени аномалии и причините, които ги пораждат, ще изчезнат внезапно; ние сме страдали от тях твърде дълго и чрез наследствеността те са се внедрили твърде дълбоко в нашето същество, че да не продължат да се предават на още много бъдещи поколения, но техните прояви постепенно ще отслабват, защото огнищата, които им дават сила, ще изчезнат и макар това да изглежда парадоксално, ние твърдим, че революцията в този смисъл ще има благотворно влияние.
Забелязва се, че болестите и епидемиите се развиват по-слабо сред населението в период на народни вълнения, когато масите са наелектризирани; това се обяснява с факта, че борбата, движението, ентусиазмът, умственото и волевото напрежение – всичко това повишава жизнените сили на човек до висока степен на интензивност, обезсилва болестотворните елементи вътре в него и го прави устойчив срещу същите елементи, действащи отвън.
Дългият революционен период, който трябва да преживее човечеството, ще изостри във всеки индивид елементите на неговата жизненост и ще ги доведе до такава степен на крайно напрежение, че този период сам по себе си ще допринесе за прераждането на човека, защото ще помогне да се премахнат онези причини, които в момента водят човечеството към пълно израждане.
Бъдещото общество, създавайки за човека нормални условия на съществуване, ще го освободи, ако не от всички болести, защото трябва да се съобразяваме с несъвършенствата на нашата природа, то поне от тези, на които дължим нашето невежество и алчността на експлоататорите ни, и ще го изведе на пътя на по-нататъшното усъвършенстване.
. . .
Можем да обобщим главното от текста на Грав по следния начин: склонността към престъпление или антиобществено деяние не е нещо вградено в човешката природа; тя е извиквана на живот само от средата, с която личността взаимодейства. Поради дадени явления в историята на обществеността, у нас се е развил порокът на властта, който сменя съществувалия преди това примитивен комунизъм, отличавал се със справедлив социален морал. Устройството на новото общество ще се задвижва от моралните начала на взаимопомощта, която ще замени взаимното противопоставяне, и на материалното и социално равенство, което ще замени засиленото потискане на избрани прослойки. Следователно първоизточникът на злосторническите намерения ще бъде унищожен. На човек няма да му се налага да краде, понеже обществото ще му предоставя всичко, което той би с право изискал, а посегателството срещу свободата на някого би довело само до неприятности, до съвсем оправдана съпротива, без извличане на жизнено необходими ползи от такъв риск. Жестоките убийства днес са подхранвани от сблъсъка на лични интереси, чието успоредно изпълнение е ограничено от капиталистическата реалност. При новото общество нищо не би попречило на едновременното задоволяване на тези интереси и така не би се стигнало до раздори. Все пак винаги е възможно да възникнат единични случаи на посегателствени изблици като остатъци от старото антагонистично съзнание или поради душевна слабост. При такова положение обществото ще трябва да отговори по подходящ начин, да вземе мерки за предотвратяване и т.н., но в никакъв случай не трябва да се наказва изпадналата в крайност личност, защото тя никак не е виновна за влиянията, на които се е случило да бъде подложена и заради които се е стигнало до нейното състояние. Трябва преди всичко да се потърсят причините за дадено вредно явление и да се насочат сили към отстраняването им. Наказването на жертвите на някое лошо течение не би спомогнало с нищо и даже би вдъхновило противообществените настроения. Да не забравяме обаче, че понастоящем най-големите организирани престъпления са държава и властта. Управляващите класи ни грабят и избиват, за да задоволят своите мимолетни прищевки, без да се интересуват, че в едно равно общество ще се създадат условията за развитие на технологиите и социалните отношения и така все повече възможни потребности ще стават еднакво осъществими за всички.
