Анархизмът в Гърция

Еволюцията на анархизма в Гърция показва поредица от исторически парадокси, които се дължат както на оскъдното историческо отразяване на събитията, така и на изкривяването или направо бъркането на историческите факти поради идеологически отклонения. Също така е много трудно да се проследят връзките на многобройните анархистки организации и групи по интереси в Гърция, тъй като много често те държат да останат анонимни. Важно е да се отбележи, че анархистите в Гърция излизат на повърхността в удобен момент, покриват известна идеологическа празнота в гръцката обществена и политическа сцена, но движението се характеризира с множество идейни тежнения и по-прикрити или по-явни разногласия. Въпреки това в няколко броя ще се опитаме да представим пъстрата мозайка на безвластническите движения на южните ни съседи, които имат както сходства и паралели с историята на анархизма в нашата страна, така и много своеобразни и твърде различни пътища към общата ни цел.

Корени и история

Ако си позволим да прескочим значението на стоика Зенон, който за мнозина изследователи, включително за Кропоткин, е най-видният изразител на анархисткия идеал от античната епоха, то първите безвластнически текстове в Гърция са публикувани към 1860 г.

Именно през този период се организират и първите анархистки акции в Атина. Доста неща са написани и публикувани от анархистите по това време и повечето от тези материали са дълбоко повлияни от дейността на европейските анархистки групи и организации. Всъщност гръцкият анархизъм се появява за първи път именно през последната четвърт на 19 век като резултат от тежките икономически и социални условия, от бедността и зависимостта на страната от европейския капитал, но също така и като следствие от проникването на революционни и радикални идеи от европейските страни.

Емануил Дадаоглу, търговец от Смирна, е може би един от първите влезли в досег с анархистките идеи по време на контактите си с италианските политически бежанци, пристигащи в Патра през 1849 година, спасявайки се от войната на двете Сицилии. Заедно с италианския анархист Амилкаре Киприани, основател на „Демократичния клуб”, двамата създават група и участват в революцията срещу крал Отон през 1862 година. Известно е, че двамата са построили барикада в района на Капникарея. От 1864 до 1867 година Дадаоглу живее в в района на Неапол, Италия и става член на Международната работническа асоциация, известна днес като Първия Интернационал. По това време Дадаоглу е последовател на идеите на Михаил Бакунин. Тогава се запознава с Мария Пантази, която практикува проституция и се превръща в негова дългогодишна спътница в живота. В края на 60-те години на 19 век, Дадаоглу се завръща в Гърция и през 1870 година умира. След неговата смърт Мария Пантази напуска Гърция и намира смъртта си заедно с хилядите други участници в Парижката комуна, покосени от роялистката гвардия.

Първата анрахистка публикация в Гърция може да бъде открита във всекиденвника „Светлина”, брой 334 от 3 септември 1861. Това е всъщност заглавната страница на вестника, а самият материал е озаглавен „Анархия”, част А, от анонимен автор. Всички вестници са конфискувани няколко часа след тяхната поява, следва жесток полицейски обиск, а собственикът на вестника е принуден да заклейми материала, поради което част Б остава непубликувана.

Няколко други движения могат да бъдат открити в Гърция през това време, като това на Йонийските острови, свързано с имената на поета и учения Микелис Ямвликсос (1844-1917) и Николаос (Никос) Конеменос (1832-1907). Ямвликсос учи в Берн, Швейцария, където се запознава с Михаил Бакунин и Пьотр Кропоткин, а след това се завръща в Кефалония, откъдето е родом. Той успява да публикува няколко материала.

Конеменос, който живее на остров Корфу, е един от първите в Гърция, използвали термина „комунизъм” и също така един от първите, започнали да говорят за правата на жените. През 1893 година той публикува книга на италиански, озаглавена Ladri ed omicidi (Крадци и убийци). Наскоро другарите от Гърция успяха да издадат подробна биография на Конеменос, която може да бъде намерена в броя на „Елефтериака кроника” (Безвластническа хроника) от ноември 2006.

(следва)

print

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *