Философията на Лев Толстой
Да не се отговаря на злото със зло
Като провъзгласява любовта в един универсален и безусловен смисъл за основно нравствено предписание за поведението на човека, Толстой изяснява смисъла на понятието “любов” по следния начин: “Изобщо казано да се обича означава да се желае да се прави добро. Така всички ние разбираме и не можем иначе да разбираме любовта.”1 Човекът е длъжен да прави на всеки друг човек и по-общо казано на всяко друго живо същество добро и само добро, при каквито и да е условия (обстоятелства).
От това следва като частен случай, че ако някой извърши зло на даден човек, то даже и при това обстоятелство последният не бива да прави зло на първия, не бива да се озлобява и да отмъщава. Така получаваме нравственото предписание: Човек не бива да отговаря на злото със зло.
Именно в тази му по-конкретна форма, формулирана в различни вариации, за които ще стане дума по-нататък, Толстой обикновено изразява основното положение на своята етика за любовта в универсален и безусловен смисъл: щом човек е постигнал такова нравствено равнище, при което е в състояние да се издигне над нанесените му вреди и обиди и да не отговаря на тях с правене на зло, то той ще прави добро на всички и при всякакви обстоятелства.
Възможно е на пръв поглед такова нравствено предписание да изглежда като призив за пасивно поведение на човека, за примиряване със злото, с несправидливостта, за робско подчинение спрямо тези, които са заграбили власт и богатства. Впрочем, самият Толстой изтъква, че това нравствено учение не е създадено от него, а се е изказвало от различни мъдреци, като най-добре, най-пълно и най-разбираемо то е представено в християнската религия. Исторически погледнато, християнското учение за любовта към ближния и за несъпротивление на злото със зло, възникнало няколко десетилетия след жестокото потушаване на възстанието на робите, предвождано от Спартак, и първоначално получило разпространение в средата на роби и плебеи, действително е отразявало тяхната слабост – невъзможността им да се освободят от гнета на класата на робовладелците по пътя на революционна борба. А в последствие, когато християнството става държавна религия, проповедта на поповете за любов към ближния и на непротивенето на злото със зло, съпроводено с обещанието на царството божие за нищите след смъртта им, по правило е бивало насочено към приспиване на угнетените трудещи се маси, към притъпяване на тяхното недоволство, към примиряването им с робското им положение. Обаче същото това нравствено предписание в интерпретацията на Толстой получава противиположен смисъл и значение! Като третира проявяването на любов не просто като израз на някакво смирено добродушие, а като активна дейност на човешката личност, като борба със злото, Исус от Евангелието на Толстой казва: “не се бори против злото със зло”.2 В този си вид, нравственото предписание за непротивене на злото със зло придобива значение на призив за борба със злото, като същевременно се определя и начин за водене на тази борба. В духа на тези схващания на Толстой можем да формулираме нравственото предписание: Бори се със злото около себе си, без да му отговаряш със зло.
Ненасилие над човешката личност и равенство между хората
За Толстой насилието над човешката личност е основна социална форма на злото: насилието само по себе си е зло и едва ли не всяко социално зло е свързано с насилие над личността. В предвид на това, нравственото предписание се трансформира в областта на социалната философия в следното положение, което ще характеризираме като принцип за ненасилието: При каквито и да е условия, не бива да се упражнява насилие над човешката личност.
Толстой безпощадно разобличава опитите за оправдание на насилието чрез афиширането на някакви благи намерения. В своята лебедова песен “Пътят на живота” той е посветил цяла глава на темата за насилието. Тя започва с думите: “Една от главните причини за бедственото положение на хората е лъжливата представа за това, че едни хора могат чрез насилие да подобряват, да устройват живота на други хора.”3 Това твърдение получава своето логическо обосноваване чрез твърдението “Мислят, че може да се устройва животът на други хора само чрез насилие, но насилието не устройва, а разстройва живота на хората.”4, допълнено със следната тънка психологическа констатация: “Със сила да се заставят хората да правят това, което на мен ми се струва хубаво – това е най-доброто средство да им се внуши отвращение към това, което на мен ми се струва хубаво.”5
Предписанието за любовта в универсален смисъл – че човек е длъжен вътрешно, по силата на своята природа, да обича всеки друг човек, независимо от социалното му положение, интелект, способности, характер, темперамент, раса, народност и т. н., съдържащо се в принципа за любовта и лежащо в основата на етиката на Толстой, има за логическо следствие трансформирането му в областта на социалната философия в следното положение, което ще характеризираме като принцип за равенството: Всички хора, като индивиди от човешкото общество, трябва да се третират като равни помежду си в социално-икономическо отношение.
Толстой определя понятието “равенство” по следния начин: “Равенството е признание за всички хора по света еднакви права за ползване на естествените блага на света, еднакви права на благата, произтичащи от общия живот, и еднакви права на уважение на личността на човека.”6 Той аргументира социалния принцип за равенство въз основа на нравствения принцип за любовта така: “Не може да се съедини неравенството с любовта. Любовта тогава е само любов, когато тя, като лъчите на слънцето, пада еднакво върху всичко. Когато пък тя може да се обръща към едно, а да изключва друго, то това показва само, че това вече не е любов, а само някакво нейно подобие.”7
Като проникновен познавач на човешката душа Толстой има в предвид, че неравенството в качествата на различните хора предразполага към неравно отношение към тях – едни да са ни по-симпатични и да сме склонни да проявяваме по-голяма любов към тях, отколкото към други. Но за него това съвсем не е основание за неравенство в проявата ни на любов към различните хора, а заедно с това и за социално неравенство. Напротив, тъй като това предразположение влиза в противоречие със смисъла на човешкия живот – осъществяването на универсална любов, ние трябва съзнателно да се стремим към неговото преодоляване: “Не може да се направи високият човек да е равен с ниския, както и силният да е равен със слабия, остроумният – с тъпоумния, но може и трябва еднакво да се уважават и обичат и малкия, и големия, и силния, и слабия, и умния, и глупавия.”8; “Казват, че винаги едни хора ще бъдат по-силни, а други по-слаби, едни по-умни, а други по-глупави. Та именно затова, защото едни хора са по-силни, по-умни от други, особено е нужно равенство в правата на хората. Ако освен неравентвото по отношение на ума и силата, би било още неравенство и по отношение на правата, то угнетяването на слабите от силните би било още по-голямо.”9; “Колкото са по-неравни хората по своите качества, толкова по е нужно да се стараем еднакво да се отнасяме към тях.”10
Нравственото предписание определя начина, формата на борбата за разрешаване на социални противоречия. Предвид споменатите в началото на настоящия пункт интерпретации на основни понятия от етиката на Толстой чрез съответни понятия от социалната му философия, то се трансформира в следното положение, което ще характеризираме като принцип за ненасилствена съпротива срещу социалното насилие: Не се примирявай със социалното зло около себе си, бори се против несправедливостта в обществото – преди всичко за премахване на неравенството между хората и насилето над човешката личност, без да прибягваш към насилствени средства!
В съответствие със схващането си, че угнетените не бива да се примиряват с положението, в което са поставени при съвременното устройство на обществото, Толстой пише: “За неравенството на хората толкова са виновни тези, които се големеят пред другите, колкото и тези, които признават себе си за по-долни пред тези, които се големеят.”11
Тези три принципа заедно с принципа на народността образуват основата на социалната философия на Толстой, която по същество е пацафистично-анархическа. Като е насочена преди всичко против заграбилите държавната власт и богатствата, тя е също против онези ограбвани, унижени и оскърбени, които се примиряват с тях и даже им служат, а също засяга революционерите, които си служат с насилствени средства в борбата против тях; тя е насочена особено силно против тези, които искат да осъществят преустройство на обществото върху началата на равенството и свободата чрез насилствените средства на “социалистическа държава”. Естествено, на равнището на общи принципи тя звучи твърде абстрактно. Но чрез постепенното конкретизиране на формите на неравенството и насилието в обществото, срещу които човек трябва да се бори, тези принципи се изпълват с все по-конкретно съдържание. Това конкретизиране се осъществява в публицистическите трудове на Толстой по същество в рационална форма, т. е. в резултат на дейността на разума, чрез привличането на наблюдения и допълнителни съображения, по пътя на логическото умозаключение. Но в съответствие с казаното по-преди за религиозната форма на неговата философия, яснополянският мъдрец на много места в трудовете си третира тези принципни положения като съдържащи се в християнското учение, а тяхната конкретизация – като негово разяснение.
Първата стъпка към конкретизирането на разгледаните тук принципи на социалната философия на Толстой се състои в схващането му, че главните форми на проявление на неравенството и насилието в обществото са собствеността и държавата. В следващата част ще се спрем на това. •
(Следва)
Ст. н. с. I ст.
д. ф. н. Борис Чендов
БЕЛЕЖКИ
1 Толстой Л. Н., О жизни. В “Л. Н. Толстой, Собрание сочинений в двадцати двух томах”, т. ХVII, Изд. “Художественная литература”, Москва, 1984 г., с. 81.
2 Толстой Л.Н., Краткое изложение Евангелия, в: “Евангелие Толстого (избранные религиозно-философски произведения Л. Н. Толстого)”, Изд. “Новости”, Москва, 1992 г., с. 40.
3 Толстой Л.Н., Путь жизни, Изд. “Высшая школа”, Москва, 1993 г., гл. ХIV. Насилие, с. 200.
4 Пак там, с. 201.
5 Пак там, с. 205.
6 Пак там, гл. ХIII. Неравенство, с. 193.
7 Пак там, с. 199.
8 Пак там, с. 197.
9 Пак там, с. 197.
10 Пак там, с. 199.
11 Пак там, с. 190.
