Резигнация

Всичко безвъзвратно отминава

в бързея на Времето-мираж

и като брактисала от шапа крава

се зверях тъпоумно, без кураж…

Уви! Пречупени крилете бяха

на не една безкористна мечта

и в мозъка ми яростно ръмжаха

гьонсуратлък с бъзлива суета!

Ах, защо не бях Сергей Станишев –

интелигентният, нахъсен премиер,

който за народа все въздиша,

а е върл народен кожодер!

Или защо Жорж не бях – Първанов –

ментето – социален президент –

Володя Путин братско руско рамо

да ми друсне в подходящ момент!

Защо, защо не бях поне в състава

на Бе Се Пе – във Висшия съвет –

кратуната ми соцпартийно да узрява,

тъй както зреят тиквите на плет!

Тюх, язък! Останах си несносен

баламурник –

дори без точков за пенсийка актив –

и сигурно ще пукна в някой нужник,

пиян-залян, надрискан, но щастлив!

Макар