Ода за анархистите от ФАКБ

Пришпорвай Време, коне вихрогони!

Препускайте години в своя път!

Смирението няма да догони

сърцата ни – дори когато спрат!

Какво от туй, че млади остаряхме

в затворите – далеч от роден кът?!

Ботевите песни под бесилки пяхме,

обречени – възкръсвахме от смърт!

Какво от туй, че с трескав, сетен дъх

един след друг напускаме живота?!

Изкачихме житейския си връх,

страдайки на не една Голгота.

Сърцата си завинаги вградихме

в пулса буреносен на епохата!

Спъвахме се, падахме, грешихме,

но искахме свободни да са хората!

В безсънни нощи – тихи, бледолунни –

сред шепота на спомени рояк –

на кръст разпъват ни въпроси трудни,

припомняме приятел или враг…

Но кървави маркс-ленински тирани

загробиха подло идеали, мечти

и в безбройни сърца изтерзани

пожарът – вулкан на бунта пламти!

Там нейде вдън далнините небесни

тътне гръмовно бурята пак

и тръгва народът гневно и с песни –

бунтовно се вее анархисткият стяг!

Макар