Бакунин или Титанът на непрекъсната революция

Учебник по революционно дело

По случай

• 150 години от Парижката комуна
• 100 години от Кронщадската комуна
• 85 години от Испанската революция
• 65 години от Унгарската революция от 1956 г.

Посвещавам на всички, които работят и ще работят за Социалната революция.

Георги Константинов

ТИТАНЪТ

(наместо пролог)

Существует только один-единственный догмат, один-единственный закон, одна-единственная мораль — СВОБОДА.

Михаил Бакунин

Займем огня у Бакунина!

Александр Блок

Гръмогласният му рев беше чут от Русия и Германия, от Чехия и Италия, от Швейцария и Франция, Швеция и Холандия, Белгия и Япония, дори в Панама. Лъвската му грива проблясваше в Москва и Санкт Петербург, в Твер и Томск, Иркутск и Николаевск-на-Амур, в Кяхта на китайската граница и в японската Йокохама, в Берлин и Брюксел, Флоренция и Неапол, Сан Франциско и Ню Йорк, Лондон и Ливърпул, Париж, Копенхаген, Женева, Цюрих, Берн, Болоня и други големи и малки градове. Исполинският му силует на Иля Муромец се виждаше в щабовете на въстанието и барикадите в Прага и Дрезден, Лион и Болоня, мощното му тяло едва се поместваше в уединителените килии на Алекс-еевския Равелин и Шлиселбургската крепост. Професионални политици и изтък-нати философи скланяха глава пред неговата желязна логика и изтънчена диа-лектика. Вдъхновеното му убеждение, страстните му призиви и речи, които той произнасяше на осем езика, магически въздействащи на хората, ги превръщаха в бойци, готови да умрат в името на идеалите на революцията. Той беше аплодиран от работници и бунтовници, от занаятчии и студенти, музиканти и рибари.

Белински и Тургенев, Херцен и Огарьов, Рихард Вагнер, Виктор Юго, Джузепе Гарибалди, Джузепе Мацини, владетелката на женските мисли Жорж Санд и знаменитият географ Елиза Реклю го обичаха през различните етапи от живота му, богат на сътресения (въпреки че не във всички случаи тази любов издържа на изпитанието на времето). Считаха го за свой и славянофили и западняци. Константин Аксаков му посвети балада, Тургенев написа за него “Рудин”, Вагнер – Зигфрид, Достоевски – Ставрогин (за всеки случай така вярват мнозина литературни критици). Александър Блок в статия, посветена на 30-ата годишнина от смъртта на „бащата на анархията“, нарече Бакунин „един от най-забележителните кръстопътища на руския живот“ и също така заяви: „Можете да напишете приказка за Бакунин“; „… Имаше в него някакво пиянско безразсъдство на руските таверни. Мощната фигура на Бакунин просто не се вписваше в строгите рамки на надутата официална Европа.“

Николай Бердяев отекна с Блок: той смяташе своя известен сънародник, който стана „гражданин на света“, за „руски господар, обявил му бунт“, за най-яркия представител на славяно-руския месианизъм, сравняваше Бакунин с античния бог Дионисий, а руският анархизъм като цяло с дионисийсиевския оргиен култ (нещо повече, той нарече анархията „революционно дионисийство“). И накрая, политическият антипод на антидържавника Бакунин (макар и да стана първият президент на първата независима чехословашка държава) – Томаш Масарик в тритомното си произведение „Русия и Европа“ нарече руския бунтовник и анархистки идеолог на световната революция – гений. Когато през 1895 г. се появява „Песента на сокола“ на Горки, един от проницателните критици веднага и верно забеляза, че първият, за когото се отнася знаменитият рефрен „Пеем песен за безумието на смелите“, трябва да е Бакунин. По-късно Максимилиан Волошин ще говори за „вроденото сродство“ на Бакунин с протопопа Авакум и ще нарече „предвестника на световния пожар“ символ на революционна Рус:

…Бакунин
Наш истый лик отобразил вполне.
В анархии всё творчество России:
Европа шла культурою огня,
А мы в себе несем культуру взрыва.

Той стана предтеча на „философията на бунта“, която процъфтява през 20 век и която се изразяваше в отчаяните студентски протести срещу основите на държавата по улиците на Париж и други градове, както и на терористическите акции на „червените бригади“ срещу „лакеите и опашкарите на буржоазията“ по цяла Европа. Идейното и философско кредо на Михаил Бакунин беше доведено до своя логичен завършек от френския екзистенциалист Албер Камю, който в съответния дух префразира известния афоризъм на Декарт: „Бунтувам се – следователно съществувам”. Днес идеите на Бакунин подхранват „антиглобалистите“.

Вождовете на Първия интернационал Карл Маркс и Фридрих Енгелс не можаха да се справят с Бакунин. От него се страхуваха руските царе Николай I и Александър II, австрийският император Франц Йосиф, кралете на Прусия и Саксония, палачът на парижката комуна Адолф Тиер, станал президент на Франция, и другите владетели на тогавашна Европа. Съдбата на човека с титаничен склад винаги е трагична. Човекът-титан не прилича на обикновените хора – той е поне с две глави по-висок от тях и изпреварва всички, придвижвайки се, въпреки всичко, само напред със скокове и седем-милни крачки. Основната част от еснафите счита такива аскети, в най-добрия случай за хора „не от този свят“, като правило, обсебени и ненормални.

Приживе Бакунин е бил наричан „баща на анархията“, въпреки че корените на анархизма като такъв се отнасят към дълбоката древност (сред първите „анархисти“ можем да назовем ​​китайските даоисти, по-специално Лао Цзе, древногръцките философи Сократ, Диоген и другите антични циници), а крупни теоретици на анархизма са били известни и преди Бакунин (например англичанинът Годвин, французинът Прудон и германецът Щирнер). Обаче, още по-често той е наричан „апостол на свободата“. Той влезе в историята на човечеството като велик Революционер (един от малкото, чието звание е наистина с главна буква). През 20-ти век той напълно можеше да се превърне във всеевропейски Панчо Виля.

Многобройните врагове и противници на Бакунин в своята безапелационна критика обикновено съсредоточават вниманието си върху антидържавната му позиция (като по този начин водят дискусията по проблемите на друга плоскост или, както казват логиците, извършват подмяна на тезата). В действителност, ключовото понятие във философията на Бакунин беше единствената дума, която беше свещена за него – СВОБОДАТА (и всичко останало следваше от тук). Разбира се, за много от идеите му не се удаде да бъдат доведени до положителен резултат. Но, независимо от това, Бакунин се превърна в звезда от първа величина в историята на световното революционно освободително движение и несъстоялото се обединение на славяните. Без неговите идеи историята на световната мисъл и философия биха били по-малко интересни. Без неговата мощна, колоритна фигура, картината на европейския живот през 19 век би изглеждала много по-бледа. Той вкара в него нещо, което никой друг не може да внесе – славянската отзивчивост и широтата на руската душа

Съдържание на книгата

1. Титанът (наместо пролог)
2. Въведение
3. Практиката на Бакунин
4. Още цитати
5. Бакунин
6. Маркс
7. Втора емиграция
8. За революционното пораженство
9. Основополагащите документи на революцията: лоста и опорната точка.
10. Лостът
11. „Народное дело“, Лигата на мира и свободата и тактиката на антризма в Швейцария
12. Антризмът в Лигата
13. Алиансът излиза на откритата арена
14. Краят на старото „Интернационално братство“
15. Откритият Алианс
16. Разпускането на открития Алианс
17. Организация на тайния Алианс
18. Оръдията на революцията
19. Оценката на Алианса от Бакунин
20. Оценката на Стеклов
21. Преценка на плюсовете и минусите на бакуниновата схема
22. Мирогледът на Бакунин приносът му за анархистическата теория
23. Философските възгледи на Бакунин и неговият материалистически мироглед
24. Науката и революцията
25. Религията
26. Социалната концепция на Бакунин
27. Постановка на социалния въпрос
28. Антидържавност, аполитичност
29. Анархизмът
30. Критика на социал-демократическата партия
31. Разбор и сравнение на програмата със създадения ад
32. Бунтът
33. Народът и неговите отделни разряди
34. Първи стълкновения. Борбата в романска Швейцария. В Женева
35. Базелският конгрес на Интернационала
36. Кой е Нечаев?
37. Второто пребиваване на Нечаев зад граница и конфликта му с Бакунин
38. Бакунин и фрeнско-пруската война
39. Революционните планове на Бакунин
40. Планът за революционно въстание във Франция
41. Лионската комуна
42. Парижката комуна
43. Влиянието на алиансистите в Европа: В Швейцария, Италия, Испания, Франция, Белгия, Германия, Русия и Полша
44. Лондонската конференция
45. Бакунин открива своята енергична кампания
46. Резултатите от борбата: В Италия, Испания, Русия
47. Славянската секция на алианса
48. Хагският конгрес
49. Въпросът за политическата борба и за генералния съвет
50. Въпросът за алианса
51. Алиансът се конституира, като особен сектор/инструмент на Интернационала
52. В Цюрих с Бакунин
53. В Сент-Имье
54. Сбогуване
55. Заключение
56. Перманентната революция днес и утре? Асиметрични, хибридни, информационни, кибервойни
57. Как стои въпросът в XXI-ви век?
58. Приложение № 1
59. Приложение № 2
60. Приложение № 3
61. Приложение № 4
62. Приложение № 5
63. Приложение № 6
64. Приложение № 7
65. Приложение № 8
66. Приложение № 9