Европейци по природа

природозащитата и формирането на публична сфера в постсоциалистическа България
На 14.01.2009 г. хиляди българи се събраха на пл. „Народно събрание“ с искания за придържане към законите за защита на природата от страна на правителството. Демонстрацията постави връхна точка в обществени борби срещу приватизацията и „лошото“ управление на финансови субсидии. В предходните седмици студентските съвети организираха действия срещу превръщането на университетска собственост в увеселителни заведения, а млекопроизводителите протестираха против спирането на земеделски субсидии от Европейския съюз. За коалиция „За да остане природа в България“, мрежа от десетки неправителствени организации, протестът увенча двугодишни кампании срещу гигантски проекти за развитие на туризъм в защитени територии. На протеста присъстваха и представители на крайно десни групи, чийто афинитет към природозащитната тематика е съществен за анализа, който следва.
Настоящият фокус върху природозащитническата коалиция се основава на предпоставката, че „природата“ като обект на защита артикулира основополагащи проблеми: собственост, законност, държавност. Участието на Коалицията в наболели конфликти около управлението на обществени ресурси в държавата илюстрира някои граници на либералните проекти в условията на постсоциализъм.
Въпреки че наскорошното „възраждане“ на природозащитническа активност в България се ползва от опита и репертоара на еко-движението от 80-те години на миналия век, което целеше свалянето на БКП от власт, новата мобилизация е от доста различен характер. Първо, за разлика от атаката от 80-те години срещу държавния контрол в икономиката, новото движение изисква от постсоциалистическата държава да се намеси в „хаотичните“ капиталовложения в строителния сектор. За целта, „За да остане природа в България“ се опира на директивите на ЕС с настояване за придържане към НАТУРА 2000. В резултат на двугодишната кампания „Граждани за Рила“ например Европейската комисия стартира процедура срещу българското правителство за нарушения на европейските закони за защита на природата в случая с построяването на ски инфраструктура в защитени зони в Рила при липсата на оценка за влияние върху околната среда. В друг случай масови протести, вдъхновени от НАТУРА 2000, успешно възпрепятстваха капиталовложения в построяването на сгради и съоръжения за летен туризъм в рамките на парк Странджа в близост до с. Варвара. Второ, за разлика от дисидентското движение срещу индустриално замърсяване на градската среда, Коалицията се основава в неправителствения сектор от 90-те години на миналия век и днес черпи от многобройни транснационални връзки и широк спектър от съвременни екологични теми като управлението на отпадъци, промените в климата и защитата на биоразнообразието. Трето, немалка част от младите природозащитници произлизат от високообразованите градски среди, които участват в европейските програми за образователен обмен и електронните медии. Глобалните потоци от информация, процесът на изграждане на „гражданско общество“ след 1989 г., приемането на България в ЕС и програмите за европейска социализация съвкупно допринасят към формирането на условията, в които се развива съвременното природозащитническо движение в страната.
И така, въпреки широко разпространеното схващане сред младите природозащитници, че със своите протестни прояви (демонстрации, блокади, флаш-моб и др.) те превземат градското пространство „отдолу“ в духа на „грасрутс“ глобализацията, аз допускам, че самите условия на възникване на това ново зелено движение, възможностите и посоката на неговото развитие до известна степен зависят от властови фактори на национално, регионално и международно ниво. Стремежът към природна и културна принадлежност в „новата Европа,“ специфичен за Коалиция „За да остане природа в България“, е дълбоко пропит от постсоциалистическата неолиберална хегемония на ЕС в областта на земеделието, околната среда и културата. Дори и в своите протести срещу приватизацията и урбанизацията в територии, придобили защитен статус под управлението на БКП, младите природозащитници по-скоро отдават „корупцията“ на управлението на бивши комунистически елити, отколкото на неолибералните стратегии, прилагани в страната в последните повече от две десетилетия.
По време на януарските протести понятия като „гражданско общество“, „народът“ и „младите“ отново бяха издигнати в лозунги срещу привидението и щитовете на властта.
Представлявано от литератори, юристи, научни дейци и други интелектуалци, природозащитническото движение принадлежи към градската прослойка на неправителствения и професионален сектор, който се обособи в процеса на изграждане на гражданско общество чрез международни инвестиции, стартиран в страните от източна Европа през 90-те години на миналия век. Главната стратегия на движението – насочена към опазването на пространства за отдих и защитени зони – индикира типично градска/буржоазна концепция за природа, откъсната от производствените процеси. Лозунгите, призоваващи към ненасилие и сценографираното четене на Конституцията на 15.01.2009 г., както и често повтаряните призиви за „европейски“, „цивилизован“ протест, конструират либералната общественост в контраст с бруталността на агитките и полицията от предния ден.
Докато либерално настроените природозащитници и студенти се опитваха да поставят на публичната сцена „толерантен“, „цивилизован“, „европейски“ протест (подобно на дисидентите от 80-те години), митингите бяха буквално превзети от насилствени формации като крайно десния Български национален съюз, оглавяван от Боян Расате. Природозащитниците заклеймиха това присъствие като екстремистко, прекратиха по-ранни митинги и принтираха флайери с декларация на остро разграничаване от неофашизма. Въпреки тези усилия, войнствените авторитарни движения са факт от постсоциалистическата действителност (не само в източна Европа), а опитите за разграничение от тях само подчертават силата на тези нелиберални течения да структурират постсоциалистическата либерална общественост. Когато на третия ден от протестите граждани поред изказваха мненията си в общия микрофон, думите „общество“, „народът“ и „гражданите“ се понесоха като празни знаци, запълвани със смисъл във всеки пореден акт на говорене. Конфликтната тоталност на случването достигна връхната си точка и преля в хоро на съгласието.
Именно „младите“ скрепиха съгласието в януарските сбирки пред парламента. Участниците може би бяха дошли като студенти, природозащитници, майки, фермери, пенсионери, футболни запалянковци и лекари, ала тези различия сякаш изгубиха всякакъв смисъл, когато насилието на държавната власт в полицейската палка се стовари върху тълпата и жени извикаха „Пребиват децата!“ Именно тогава бъдещето на „младото поколение“ изкристализира като всеобща цел в протеста – над субсидиите, над горите, над пенсиите, над всичко застанаха „младите“ на „майка България“. Кои са тези „млади“ (кои са нашите и кои са другите млади) остана неясно и може би отворено за интерпретации. Ясно обаче е едно: културни и материални тревоги едновременно захранваха сблъсъците и танците на многобройните социални формации, които се събраха през онзи януари.
Загрижеността на либералните прослойки за проблемите на стила на живот, от една страна, и заинтересоваността на крайното дясно от геополитически, макроикономически и екологични тематики, от друга, трябва да ни кара да се замислим за границите на демократичните проекти в съвременна Европа. Как действа неолибералната хегемония зад кулисите на постсоциалистическите чествания на глобализацията? Светогледът на новото природозащитно движение, олицетворено от Коалиция „За да остане природа в България“, е дълбоко повлиян от идеологията на неолиберализма. Възможно ли е да си представим „лява“ зелена алтернатива в условията на постсоциализъм и на какви основи би могло да възникне прогресивно антикапиталистическо движение в бившата сфера на Съветско влияние?
Мария Радева