„Теология на освобождението“ или съвместими ли са Революцията и Религията
Краят на средновековната епоха води до значими промени. Една от тях е свързана с края на доминиращата и монополна роля на религията в много области. За създателя на научния комунизъм Карл Маркс (самият той е от еврейско семейство със стари равински традиции) „религията е опиум за народа“ и е напълно излишна за обществото. Комунистическите режими в Източна Европа се водят от тези идеи при отношението си към църквата и свещениците. Анархизмът също отрича потребността от религията.1
Интересен и актуален е въпросът „дали и доколко Религия и Революция са съвместими“. Наши православни свещеници участват в национално-освободителното движение и по-късно – в антифашистката съпротива. Католически и протестантски свещеници също участват в антифашистката съпротива.
По-пълен отговор може да бъде даден при анализа на ситуацията след Втората световна война. В страните от Латинска Америка се заражда и развива движение вътре в Католическата църква, известно с името „Теология на освобождението“ (по-нататък в текста – Т. О.) Нейните привърженици твърдят, че „бедността се явява основен източник на греха“ и е „резултат от експлоатацията на едрия капитал“, обявяват се за по-голяма социална ангажираност на Църквата и служителите и, както и за задълбочени реформи.2 Идеолозите на движението твърдят, че християнското спасение е немислимо без икономическо, социално и политическо освобождение; призовават за унищожаване на експлоатацията по света; гарантиране на достъпно здравеопазване и образование за всички.3
Движението възниква и се развива точно в Латинска Америка, защото там има рязка поляризация – мнозинство бедни и малцинство от милионери. Някои духовници, произлезли от средите на това бедно население, или проповядващи сред него, не остават безучастни към страданията. Началото на Т. О. е поставено през 1957 г. в Бразилия, а по-късно е развито и във всички латиноамерикански страни. Сред теоретиците са отците Густаво Гутиерес, Паулу Фрейре, Гаспар Гарсия Лавиана, Камило Торес, Себастиан Каспен. Йон Собрино заявява: „бедните са привилегировани за божията благодат“, а Филип Бериман допълва: „Т. О. е тълкувание на християнската вяра чрез страданията на бедните, тяхна борба и надежда, критика на обществото, католическата вяра и християнството през очите на бедните“.
Кардинал Лопес Трухильо симпатизира, а архиепископът на Салвадор Оскар Ромеро открито подкрепя Т. О. и разобличава олигархическата диктатура, за което е убит от десните сили през 1980 г. Днес, най-влиятелният политик, който подкрепя движението, е президентът на Венецуела Уго Чавес, заявил на многохиляден митинг: „Иисус Христос несъмнено е историческа фигура – един от нас, антиимпериалистите. Той въстана против Римската империя. Нима може да кажем, че Иисус Христос е капиталист? Не! Юда е капиталист, защото взема своите сребърници! Христос е революционер. Той въстава против религиозната йерархия. Въстава против икономическата власт по това време. Той предпочита смъртта за защита на хуманистическите идеали и жадува промени.“
Други дейци на църквата защитават възгледите си на практика, с оръжие в ръка. Най-яркият и ранен пример е революционерът отец Камило Торес (3.02.1929-15.02.1966). Този колумбийски йезуитски свещеник е сред ръководителите на партизанската Армия за национално освобождение (втората по сила в страната след ФАРК), загинал мъченически в бой с армията. Известни са крилатите му фрази: „Ако Иисус беше жив, днес щеше да е партизанин“; „Задължение на всеки християнин е да бъде революционер. Задължение на всеки революционер е да извърши революция“.4 По неговия пример стотици свещеници стават част от въоръжените формирования на колумбийските ФАРК и АНО, перуанската „Сендеро луминосо“, никарагуанския „Сандинистки фронт за национално освобождение“, мексиканските сапатисти и други десетки формирования. Ернесто и Фернандо Карденал дори стават министри след успеха на сандинистката революция през 1979 г. и чрез властта, която получават, се опитват да изпълнят целите си.
Според папа Бенедикт ХVI само в Бразилия около 80 000 свещеници подкрепят Т. О.5 Официалната позиция на Ватикана за движението е крайно отрицателна. Непоколебими са и сегашният папа Бенедикт ХVI, и неговият предшественик папа Йоан-Павел II. Св. Престол заявява, че „Т.О. е несъвместима с официалното проповядване на католицизма“ и осъжда латиноамериканското духовенство.
Красимир Кънчев
БЕЛЕЖКИ
1 Хаджиев, Георги. Основи на безвластието. София, с. 42-47
2 Gutierrez, Gustavo. A Theology of Liberation. London, 1974, p. 36
3 Simonin, Patrick. Thйologie de la libйration et modernitй-controversй et dйbat. // Archives de sciences sociales des religions. Paris, 1999, No. 12
4 Violeta Libertaria. Unida des Muralistas Camilo Torres. 4.08.2008//http://violetalibertaria.blogspot.com/2008/
5 The NY Times. 7.05. 2007. As Pope Heads to Brasil a Rival Theology Persists
6 Congregation for The Doctrine of the Faith. Instruction on certain aspects.
