От мъртви знаменитости се печели най-добре
Горната мъдрост далеч не е откритие на семействата на Майкъл Джексън или Елвис Пресли – тя е по същество основният двигател на религиозния бизнес от хилядолетия насам. Източно-православното и католическото подразделение на християнството по-специално са постигнали такива висоти в „промотирането“ на всевъзможни “свещени“ сувенири и артефакти, че всяка маркетингова агенция може само да им завижда.
То не са ревящи, кървящи, мигащи и пр. икони и статуи, напукани мазилки с формата на божията майка, трески от христовия кръст, плащеници, носни кърпи и прочее, да не забравяме и масовото производство – “светена“ вода, “свещени“ книги, кръстчета, броеници. Всички религиозни фетиши разбира се са снабдени със съответната митология, която не само ги свързва “достоверно“ с някоя от приказните истории в библията, но тъй като това не е достатъчно за комерсиалния успех, им придава и най-разнообразни лечебни свойства. Всякакви болежи и сърбежи – от обриви, ишиас и лумбаго до детски паралич и фригидност – могат да се излекуват с вяра и пипане на подходящия свещен предмет; ако не подейства, то проблемът разбира се е в недостатъчната вяра на пипащия.
Масовото производство на “светци“ и “мъченици“ през последните две хилядолетия от своя страна осигурява вероятно най-доходоносната, а същевременно и най-гнусна брънка в този бизнес – т. нар. мощи. Няма по-голяма гордост за един храм или манастир от това да притежава коса, зъб, пръст, плешка или става на някой герой на религиозния труд, получил посмъртно официална грамота за издържан изпит по святост. Представете си само картинката, при която с религиозен плам и некрофилски устрем в сърцето добрите християни кълцат тленните останки на набедения за светия, с цел да го пласират на дребно и да максимализират печалбата.
Наскоро медиите започнаха да ни работят усърдно с “благата вест“ за “чудотворното“ откритие на археолози на остров Св. Иван до Созопол, състоящо се от част от пета, челюст, зъб и други малки костици, приписвани на Йоан Предтеча. Лъхащите на фалш описания на религиозната възбуденост на участниците в бутафорната сценка по отварянето на реликвариума, естествено бяха придружени с подробни разяснения на плановете им как откритието да се превърне в туристическа атракция и машина за пари. Верен на своето амплоа “на всяка манджа мерудия“, фантасмагории в тази насока пръв и най-активно започна да бълва самопровъзгласилият се за професор Божидар Димитров – до този момент най-голямото чудо, излязло от Созопол. Бутафорният специалист по всичко успя да обяви родния си град за “втори Йерусалим“ преди каквато и да е сериозна експертиза на намерените останки. Прие автентичността на находката като въпрос на лична чест и успя да изтресе поразително дори за него количество бисери, увенчани с определението “шибан народ“ по адрес на съмняващите се специалисти, които са заслужили научните си звания без доноси до ДС. Едната честна дума на Димитров обаче трудно ще стигне за доказване на оригиналността на “светите“ кокали, особено при положение, че на различни места по света се намират още 12 глави, 7 челюсти, 9 ръце и 8 пръста на въпросния светия…
Няма какво да коментираме алчните попове и хотелиери в Созопол, а още по-малко палячото Димитров – в крайна сметка бизнесът си е бизнес, а будалите са потребители. Хората, които истински ме учудват, са “православните скотове“, които плюят на достойнството и интелекта си и се бутат като телета, за да се докоснат до поредната “светиня“, пробутана им от търгашите в расо. Други с умиление дори забелязват нещо “духовно“ в желанието на хората да вкарат малко магия и ирационалност в ежедневието си. Нищо умилително и положително няма в това да се отдадеш на допотопен фетишизъм. Напротив – това е проява единствено на потресаващо невежество, духовна и интелектуална нищета и не на последно място – обезверение, отчаяние и отказ от търсене на пътища към щастието и прогреса в практичните аспекти на живота.
Не само модерният и рационално мислещ човек би трябвало да бъде отвратен от цялата тази работа. Един истински християнин също би трябвало да се отвърне – най-малкото заради историята с изгонването на търговците от храма и “божията“ забрана да се правят идоли и кумири. Реално погледнато обаче смисълът на религията за “обикновените“ хора винаги е бил един и същ – засищане на най-първично суеверие и мистицизъм, както и опростенческо прехвърляне на страховете и надеждите към независещи от реалността сили. Независимо дали става дума за шаманизъм, или институционализиран и подплатен с хиляди софизми монотеизъм, винаги ще се намерят хора, които да предоставят въображението и усилията си за удовлетворяване на тези нужди, като покрай това, разбира се, добре си напълват джобовете.
Филип
