Анархистическата нравственост
Често, казвайки „нравственост“, се има предвид морал или етика. Това объркване на понятията води до недоразумения в най-добрия случай, а по-често – до погрешни социални практики и реакции.
Нравствеността е вътрешната нагласа на личността да действа според съвестта и свободната си воля. Моралът пък е свод от външни изисквания (било от обществеността, било от закона, религиозните предписания, традициите и обичаите) към поведението на индивида.
Докато етика е науката, която изучава нравствеността и морала. Етиката разглежда критериите „добро“ и „зло“, изследва кое се смята за справедливо и що е „дълг“.
Разликата между морал и нравственост се вижда по-ясно, когато разгледаме конкретни примери.
Властта гласи пореден закон, декларираната цел на който е защитата на децата, като изоставящите рожбите си родители ще бъдат санкционирани. Да оставим настрана очевидното, че най-честата причина за изоставянето е беднотията и невежеството – те са причината и докато ги има, ще има и изоставени деца. Следователно, борбата против изоставянето би била ефективна, само ако се преодолява мизерията и се ликвидира неграмотността в един по-широк смисъл (научаването на азбуката само по себе си не премахва невежеството).
Има обаче хора, които буквално органично не ги бива за родители. Преди време учените са провеждали опити и са установили, че във всяка една популация животни присъстват три практически равни по брой групи: емпатични (съчувстващи), неутрални и „жестоки“ индивиди. Емпатичният ще се притече на помощ на събрата си, даже ако това му коства неудобство, глад, болка, дори смърт. Биохимията на мозъка му ще го кара да постъпва алтруистично (безкористно). Неутралните ще правят същото, само ако преди това са били в ситуация, при която сами са изпитвали нужда от помощ – значи те ще постъпват солидарно поради личен опит. „Жестоките“ винаги ще остават равнодушни съм нуждите на ближния, а ще бъдат дори готови да се възползват от нечие безпомощно състояние, независимо дали разпознават насреща същото страдание, което са изпитвали някога сами. Хората също (понеже произхождаме от стадни животни) се делят на тези три групи. Затова, въпреки митовете за абсолютната сила на родителския инстинкт, около една трета от всички нас попадат под определението „жестоки“, неспособни на съчувствие. Отделно може да се каже, че тъкмо на тях системата на държавността и на капитализма дават предимството в надпреварата за облаги и власт.
Законът, с който започнах примера, абсолютно повелява родителите да се грижат за децата си, независимо от материалното им положение. За хората от емпатичен тип такава наредба е излишна, те ще го правят даже ако би съществувала забрана да се грижат. Неутралните винаги ще получат повод да направят връзка между личния си негативен опит и нуждите на детето, затова ще успяват да се държат като приемливи родители. Но жестоките? За тях са нужни условия на силен обществен натиск, при това позитивен, не репресивен, за да постъпват с добро чисто „по навик“. Но най-малката житейска трудност ще ги кара да предпочетат своите нужди пред тези на детето.
От морална гледна точка законът е що-годе адекватен (доколкото може да бъде адекватно нещо, съставено от малцинство и натрапено на мнозинството). Но от нравствена – не. Защото принуждава лошите родители да правят нещо, на което не са способни. Те ще чувстват собствените си деца като натрапени им. В момент на изблик могат да ги наранят или даже убият. Даже в нормална обстановка те не ще им дадат читаво възпитание – и накрая ще се получат деформирани, осакатени същества, асоциални индивиди. Това никак не може да се нарече нравствено, въпреки че всички морални изисквания са спазени („детето да е при родителите си“). Тук моралът много греши, защото нравствено би било децата да бъдат при онези, които ги обичат и ги уважават като личности. Моралът смята, че биологичните родители по определение обичат и уважават, обаче практиката говори друго, а именно, че това далеч не винаги се случва.
* * *
Виждаме, че нравствеността има дълбоки биологични корени. При животните това са инстинкти, при хората (социалната сфера) – въпрос на повече или по-малко осъзнат избор, но все още под влияние на биологичните фактори, които често определят типа психика. Една от най-старите нравствени повели гласи: „Постъпвай с другите така, както искаш да постъпват с теб“. Такава формулировка практически никога не присъства в морала, защото е възможност за избор, а не е категорична заповед, чието неизпълнение се санкционира. Именно върху нравствената повеля израства анархическата нравственост. Понеже е природна, затова е силна. Уви, не по-силна от изискванията на потисническите системи, които най-често ни убеждават, че „всеки се спасява поединично“, „приятелството е приятелство, но сиренето e с пари“, „без конкуренция няма прогрес“. Потисническата система поощрява разрушителните форми на поведение, докато анархическата нравственост не се различава от тази на хората, които сме свикнали да наричаме „свестни“. За един анархист нравственото надхвърля препоръката да постъпва така, както иска да постъпват с него. Самата му свободна воля го насочва към спазване на принципите за свобода (за всеки), равенство (между всички), солидарност (с всички), защото те естествено изграждат съвестта на убедения безвластник. •
Николай Теллалов
Примерът, които е пред очите на хората – мутрата, проститутката-чалгарка и полицая (в останалия свят са гангстера, поп изпълнителката и пак полицая) неутрализира биолигическите корени на емпатичните и неутралните. Те се стремят да бъдат жестоки, защото жестокостта носи привилегии, а е доказано, че гена се изменя с времето, вярно не за 1-2 поколения, но за 5-6 си е съвсем възможно. Процесът трябва да бъде спрян!
„доказано, че гена се изменя с времето“
Я пак!? Кой ген? Как се изменя?
Човешкия, според всевъзможни фактори – климат, обществена среда, стремеж към блага и др. или не съм прав, а гените са разпределени по гореописаната система и не подлежат на промяна?
къде намесихте гени, бе хора…
При тези „три практически равни по брой групи: емпатични (съчувстващи), неутрални и „жестоки“ индивиди“, не се ли коренят разликите в гените? А аз, доколкото съм чел, гена търпи изменения…в природата сигурно има предпоставки равенството да се запази, но при хората съвсем не съм сигурен, че е така.
ами по-скоро не (иначе от, условно казано, „зли“ родители винаги ще имаме „зло“ потомство, което оставала зло даже ако се възпитава от осиновители).
разликите са фенотипни, генотипът е практически еднакъв.
(фенотип – това пак е биология, не резултат от възпитание; самото възпитание може значително да нивелира разликите, но не и да ги отстрани)
(що е фенотип и генотип – виж в енциклопедиите, извинявай, просто нямам време да копипействам)
На популярно ниво достатъчно интересно и точно това го обяснява Майкъл Крайтън в „Ген“.
а че гените търпят промени, така е, но това е отделна тема
така че, работата ДОНЯКЪДЕ е обсловена от ФЕНОТИПА, но социалните фактори са определящи.
Прав си, фенотипа е съвкупност от фактори, сред които са генотипа и социалната среда..грешна терминология, пак 🙂 Обаче твърдението, че от тези 3 групи хора има по равно, след като и фенотипа зависи от неконстантни обстоятелсва, изглежда грешно.
Започнах да чета „Ген“ преди няколко седмици, но върви бавно, зашото го чета на работа..
не знам какво точно е обяснението, вероятно чисто статистическо (всеки тип е равновероятен на другия), защото такива са експерименталните данни.
Да му се не види, не мога да открия книгата, в която съм чел за тези изследвания (опитите са провеждани върху плъхове, а после и наблюденията върху други живи същества с развита централна нервна система потвърждават явлението; може би групата на неутралните е малко по-голяма, като се замисля, би трябвало да е съотношение 1:2:1 или 3:4:3 – но само според „гола“ логика, а в крайна сметка само практиката е критерий за истинност).
Неудобството на хартиените библиотеки… освен да дресирам няколко паяка да играят ролята на търсачи по ключови думи 🙂
(а и немалка част от книгите ми още са на склад у приятели)
препрочитам за грешки и ми хрумва, че все пак иде реч за НАГЛАСА. Иначе геномът, куртурните традиции и др. фактори остават приблизително константни. ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, които наистина се менят, могат (ако са негативни) просто да накарат емпатичните да стискат зъби, научени от горчив опит, че „няма ненаказано добро“, масата неутрални да се държи предимно като жестоките, а пък самите жестоки да вилнеят като отвързани кучета.
Но тъкмо такава среда е самоубийствена. Популация или общество, в което взаимопощта и състраданието не просто не се поощряват, а дори се и наказват, се разпада, загива.
Интересното е, ако разглеждаме не индивиди, а социални структури, нещата там са подобни. Повечето институции с властнически характер (т.е. не само части от държавата, но и от „гражданското общество“) се държат като жестоки системи. Държавните пък – почти всякога като такива. Обратно, колкото по-неформална е една асоциация, толкова тя е по-емпатична.
препоръчвам ти и книгите на един руснак, Александр Никонов. Макар че е либерал от буржоазен тип, има доста читави мисли (от които после, за съжаление, прави не много читави изводи).
Потискането на собствената същност е вариант, който би обяснил тази статистика. И все пак, както отчиташ и ти, статистиката не е кой знае какъв критерии за истонност.
Ако намеря време ще потърся авторът, който си препоръчал.
о, не, статистиката си е математика (не говорим за институциите, които предоставят „статистически“ данни!), наука, потвърдена и потвърждавана.
ако потискането е волево усилие на личността – това е тъкмо от фразата на Сандански, че свободният се бори за съвършенство.
Но повечето хора следват най-малкото съпротивление в социалната си среда. Никой не ги сочи с пръст и не им се присмива че хвърлят боклуци където им падне? Ще хвърлят.
(западноевропейската чистота, за съжаление, до голяма степен се дължи не на този механизъм на осъзнато обществено одобрение/неодобрение, а на репресии – глоби. Като, забележи, глобите за нарушителя са подсладени с облаги за „будния гражданин“ – подалият сигнал за нарушение получава част от глобата като награда за доносничеството. Когато се отнася до хвърляне на боклук на улицата или неправилно паркиране – може да се приеме за „добро“… обаче така се възпитава и НАВИК за доносничене и за съвсем други прояви. Със сигурност знам, че в Германия е така – и то отдавна. Затова със същата спокойна съвест немците са уведомявали полицая, че съседът излива помията на тротоара… или че слуша радио Лондон и критикува фюрера)
това е конформизмът, стадността, взаимното подражание.
И % конформисти се подчинява на онази графика на статистическо разпределение на вероятностите – законът на Гаус. В споменатите три групи конформизмът и нивото на интелигентност са практически идентични – пак съгласно „камбанката“ на Гаус.
за Никонов – той има интересен сайт (стига да не те затруднява четенето на руски): http://razgovor.org/
С голяма доза сигурност мога да ти кажа, че констатациите на този човек заслужават доверие, но към изводите му се отнасяй критично – на места бърка много свирепо. Защото в същността си е конформист, от сорта на „борците за умерен прогрес в рамките на закона“.
Което пак е нещо повече от покорна на „рамките на закона“ робска маса… ама спрямо радикализма („Свободата е единна, една част да й отнемеш – умира“, както е казал Бакунин) на анархистите Никонов е съвсем малко пред послушното човешко стадо.
тук са книгите му: http://bookz.ru/authors/nikonov-aleksandr.html
🙂 Ред, организиран чрез страх и доносничество – все още е така в Германия. Мога да добавя, че след пенсиониране, на много от немците живота им се превръща в постоянно дебнене. Причината е ясна, вживявайки се в ролята на съвестни граждани, те си осмислят ежедневието и аз лично познавах няколко бабета, които по цял ден си стояха на прозореца, готови да наберат телефона на полицията и да докладват престъпление. При младите е същото – и там и тук съм работил и работя с тяхната младеж и често задавани въпроси са: Някой пречи ли на работния процес и мислиш ли, че има хора, които работят по-бавно, по-малко. Когато млад човек ти зададе подобен въпрос, настръхваш и или избираш да се подчиняваш и да докладваш или отговаряш, без капка емоция, че не знаеш, защото не те интересува, така все по-рядко питат теб и разбират, че не си ти „човекът“. Та има начини да се задържиш в техния свят(в света на страха, изобщо), без да стваш като тях.
Руският ми е на ниво, умея кирилица 🙂 но ще прегледам библиотеката му.
навремето Виктор Пасков беше пуснал една книга „Германия – мръсна приказка“. Бая го плюха за нея.
Да можех да я намеря или някой да качи текста в Читанка.инфо…
Какви феноменални глупости !
Кой ли изобщо е беса който подхранва оптимизма в човека ? ?Няма кой друг да е освен глупостта!След най-успешния за властта в историята на човечеството 20в и съответно най-низка точка на човешкия род , нима някой може сериозно да говори за нравственост без лицето му ненадейно да се изкриви в усмивка ?След век в който имахме две световни войни и последващо разделение на прасетата в два лагера , като във всеки един от тях плашеха братята свинтуси с тези от другия лагер , защо все още има слепи оптимисти и защитници на властта в каквато и да е форма, нима не е очевидно че ако 1/3 от хората на земята бяха емпатични както г-н Телалов е чел някъде в „научни“ книги , то нямаше да има две световни войни който несъмнено направиха клишето „всичко е позволено“ в нравствен закон.Ами че и г-н Константинов също заяви че бил оптимист и че – “ новите сигурно ще бъдат по-добри от старите“ , е минаха се 30 години и виждаме неоспоримия факт на заключението , не никак не са по-добри , не са и по-лоши.Народната муза ги ражда едни и също , за 30 г нямаме по различни ценности от тези на комунизма които се обобщават с : яж , пий , еб* , може да се спекулира и за още една допълнителна ценност на лукса , която е резултат от днешния капитализъм , но нищо повече.И защо въз основа на това днешния анархист все още има безнравствената претенция че видиш ли той имал различна от тази на обикновения човек нравственост , която дори и последния пияница на квартала знае е нищо повече от синоним на безнравственост.Да се лъже е безнравствено господа!Анархизма в България го е докарал нещата до положение в което , индокринацията ,мимикрията и адаптацията от страна на анархиста към едно болно общество да се посреща най-радушно и дори може би с някакво вътрешно тщеславно чувство на успех …Е ясно е колко един такъв може да бъде анархист и да защитава „принципите за свобода (за всеки), равенство (между всички), солидарност (с всички)“.Ако не се скъса с днешната претенция за демократичен анархизъм в смисъл на повсеместно пожелание на масите да бъдат анархисти , няма да има никакъв напредък на свободата в нашето общество, нито такъв за анархизма.Масите искат пари , анархистите не могат да им ги предложат , не са ли нещата повече от ясни от там нататък.
Абе да живее анархизма …
поздрави – https://www.youtube.com/watch?v=56b7a_FJzpQ
Нещо не разбрах какво всъщност предлагаш вместо „демократичен анархизъм“ (фраза, белязана с тежка тавтология, понеже демокрацията е демокрация само когато е пряка, а щом е пряка, значи е синоним на анархия).
Нещо като „анархия само за избрани“? Ами че т.нар. елити отдавна си я имат…
Та освен упражнения в словесност, какво искаш да се направи?
Какво искам и какво може да се направи са две различни неща ,и може би вече не могат да се съберат дори и 5 човека в една стая които да искат реална промяна на абстрактния капиталистически кошмар в който живеем.Но е повече от очевидно кой е врага на анархиста и кой пречи на пряката демокрация -съдилищата , икономическите структури , образователни структури , репресивните структури и т.н , защо днешните анархисти не правят нищо по въпроса , ако обикновения човек може да упрекне с нещо анархиста то е именно че не живее като анархист , а като гражданин , тъй че разликата между анархиста(ако да има такава) и днешния редови полицай е що годе в това че първия се оплаква от системата и иска нейната промяна в лява посока , а втория се оплаква от размера на заплатата си.Следователно по днешните стандарти дори полицая може да бъде анархист.
И защо да няма анархия за всички , премахнеш ли институциите и ето ти я анархията.Днешните анархисти не вярват ли че живота може да се живее без наличието на институции.Да не би анархистите да са загубили вяра в анархията ?
Аз смятам че живота ще протича много по естествено и природосъобразно , ако няма институции , пък и човека не е институционално животно.И щом стар архианархист като вас пита мен какво да се направи…Отговора ми е най-напред анархистите да станат консеквентни и да живеят като такива , а от там нататък да правят каквото могат.Явно не искат да правят каквото и да е ами просто желаят да се „упражняват в словесност“ от която знаем властта ,доказано в опита, я боли междукрачието.Мнението ми е че радикалната пасивност на днешните анархисти е неоправдана.Защо не правим нищо ?Това е въпрос който всеки смятащ се за анархист , ако да е искрен такъв , трябва да си зададе.
Предложението което направих на един друг анархист е така наречените анархисти да се съберат на едно място и да обсъдят какво могат да направят , може би хората днес не си вярват , той не хареса предложението