Гори, гори, огънче!

След като ефирните телевизии показаха по какъв начин бързо и сигурно се подпалва един автомобил, чакайте още лудории. Щом палежите минават безнаказано за извършителите (понеже все още се разчита на полиция, а гражданското общество се възприема като контингент от доброволни осведомители на МВР), а и нараства масата хора, които имат основание да са гневни поради социални причини, значи е намерен “отдушникът” на този гняв: Колко ти гори колата? – От пет до десет минути!

Трудно се анализира събитие, за което мъчно откриваме данни, чиста статистика, а именно:

– за скъпи ли автомобили става дума? (като че ли не)

– за богати собственици ли? (возилата на баш богаташите стоят в добре затворени гаражи)

– по-често ли пламват коли без застраховка? (никъде не се казва, само намеци)

– пречат ли подпалените автомобили на движението, на пешеходците, някому изобщо? (и тук нищо определено)

А именно тези въпроси са в състояние да дадат отговори за мотивите на подпалвачите,  значи и възможността да си съставим адекватно отношение към случващото се.

Обаче, щом данните се премълчават, да погледнем самата обстановка. Каква е тя? София се задъхва от автомобили, без значение дали реват като ламаринен поток по булевардите, или стоят паркирани навсякъде, задръствайки тротоари, детски площадки, училищни дворове. София се задъхва и от самата себе си – свръхконцентрация на народ, допълнително всяка сутрин от провинцията прииждат работници, вечер си тръгват. Навред остават купища отпадъци, по пътните платна зеят дупки, плочките на пешеходните зони се клатят, пръскат кал, поне една трета от подлезите вонят на септични ями, повреждат се трафопостове, пукат се водопроводи. Само това е в състояние на влуди човек, да го подтикне към действия, които в социопатичната атмосфера на големия и все по-бездушен град почват да изглеждат като единствено правилни, та чак и банално нормални. И държавата сама дава примери за подобна разрушителна “нормалност” – пуска престъпници, събаря “незаконни” постройки (при все че има бездомни в тая страна), демонтира инфраструктура (независимо дали съществуват ползващи я), разкарва боклуци от депо на депо, съкращава възможностите на гражданите си в една или друга сфера, като ги притиска и психически, и физически в ъгъла.

Във всеки случай, който и да стои зад палежите, не може да не се признае, че има немалко люде, които заслужават за им изгорят не само возилата. Надали сегашните пострадали принадлежат към тях, но пак – няма данни.

Но!

Ако пък в един момент нощните столични улици почнат да се огряват от горящи автомобили на продажни чиновници, подкупни съдии, раболепни пред властта журналисти, мутри от всякакъв сой, тайни и явни ченгета, самодоволни политици, алчни работодатели, безочливи банкери – кой ли тогава ще пищи за “терор” и “безобразия”, щом това ще е отговор на перманентния терор от страна да властниците над народа, отговор на безобразията, вършени от държавата върху търпеливия гръб на своите граждани?

Васил Арапов