Мръсник или глупак?

печат
Всичко, което досега се разбра за новоизбрания президент на т.нар. република (латинска дума, означаваща “власт на народа”) е, че обожавал да сменя памперси, дори на чужди деца, и че осъждал “андрешковщината”.

За да задоволи първата си страст, изобщо не е било нужно министърът на регионалното развитие (“постиженията” на това ведомство са добре известни) да става президент: има доста домове за сираци, домове за деца с увреждания – широк простор за изява! Ако му е малко – да обиколи и старческите домове, болниците, копторите на крайно бедните, все ще открие кому да смени памперса… и да получи дълбоко морално удовлетворение.

Второто изказване на господина обаче е по-важно. То говори за две неща:

— или че новият президент е едно посредствено човече без забележима обща култура (разказът “Андрешко”, написан през 1903 и преработен през 1938, се учеше в училище) – накратко, в прав текст казано, ГЛУПАК;

— или че е съзнателен МЕРЗАВЕЦ, който твърдо застава против най-съществените качества у хората – чувството за солидарност, при това безкористна, усетът за елементарна човешка справедливост, както и онова, което наричаме “чест”, а и да не забравяме за милосърдието, проявено от каруцаря спрямо арогантния чиновник, служителя на “студеното чудовище” държава.

Достатъчно е да прочетете творбата на Елин Пелин (например тук), пък сами решавайте кой от двамата действащи персонажи е “хитрец”, “тарикат”, “скот” и “разбойник”.

А относно президента, в полза и на двете горни твърдения свидетелства казаното от него, че напоследък доста обикалял страната, за да се срещне, буквално, с обикновените хора от местните елити.

Обикновени? От елити? Звучи като от класация за кандидат-студентски бисери. Тогава изводът би трябвало да е, че наистина имаме един рядко глупав президент (избран с гласовете на по-малко от една четвърт от имащите право на глас).

И все пак везните повече се накланят в ползата на дефиницията “мръсник”. Защото “местните елити” се състоят от местните мутри, местните заслужили доносници на ДС, местните реститути, местните бюрократи, сиреч местната периферия на управляващата политико-икономическа класа, благодарение на която осемдесет на сто от населението на страната или е под чертата на бедността, или опасно близко до нея, защото именно законите на същата доминираща класа, привилегиите й, действията й, бездействията й – те са отговорни за социалното неравенство, несправедливостта, стопанската и нравствена криза в България. Държавата – това са те. Друга няма и не може да има (именно нея държавникът генерал Дьо Гол нарича “студено чудовище”).

Колкото до Андрешко – този литературен герой се оказа отличен индикатор за измерване кой кой е всред сегашните ни дейци от всякакъв род: дали глупак, дали мръсник, дали просто човек с поне капка достойнство и здрав разум.

Остави коментар

  • едно мнение от сайта на вестник “Монитор”

    Доц.д-р Стоян Влайков
    05.09.2004

    В паметта ми е заседнала една изключителна случка от времето на Елин Пелиновия герой Андрешко. Съпрузите Иван и Пена Кьорови тръгват една сутрин за съденото село Конаре с две бохчи багаж. При водениците извън село пред тях внезапно изскачат двама акцизни агенти. Раздърпват им бохчите, разпиляват багажа им, претърсват ги, само дето голи не ги събличат. Търсят контрабандни стоки и най-вече нарязан тютюн. След това двамата непознати отново се прикриват и се промъкват към селото. Иван оставя жена си да чака, а той прецапва реката, провира се през зеленчуковите градини, изпреварва акцизните и съобщава в селото за опасността.
    Помня, че всяка година идваха такива, хора, обхождаха къщите, изнасяха вещи и зърно, извеждаха добитък като плата за данъците. Викове, олелия, плачове, но милост няма.
    На един човек пък акцизният агент му удари як шамар. Срещна го насред площада със саморъчно свита цигара в уста, направена от собствен нарязан тютюн и книжка от вестник. Акцизният дръпна цигарата, залепи му един шамар по бузата и след това го глоби. Трябвало да пуши фабрични цигари. Цяла седмица човекът не можа да се успокои, нито да проумее защо не може да пуши собствения си тютюн, който е засадил и отгледал.
    Когато по-късно прочетох разказа на Елин Пелин „Андрешко“, неговият герой ми допадна и ми стана близък. Андрешко бе любим образ на цял народ, най-много на създателя си, а и цар Борис ІІІ го харесвал.
    Но една от първите мътилки на внезапно придошлата демокрация бе да се разгроми и заклейми Андрешко. Новоизлюпени демократи, псевдополитици и неглиже -критици, които едва ли някога са чели не само „Андрешко“, но и ред от Елин Пелин, се нахвърлиха с настървение и злоба върху младия шоп. Андрешко не можел да бъде положителен герой, защото се противял на държавата, не плащал данъци, не съдействал на държавния чиновник. В същото време тези нови „теоретици“ разбиваха и ограбваха същата тази държава, която Андрешко не уважил.
    Един от най-върлите врази на Андрешко бе синият ястреб Йордан Цонев, който печално приключи политическата си кариера и вече ни се чува, ни се вижда.
    Още в началото на 38-то Народно събрание в интервю пред БНТ като председател на бюджетната комисия, той безцеремонно обяви Андрешко за отрицателен герой. Без да вникне в същността на разказа, господинът отряза: няма да има милост за тези, които не успяват, не могат да спечелят пари и остават бедни (като Андрешко), защото са неспособни да забогатеят. И веднага даде рецептата: купуваш евтино земя и я продаваш скъпо. Както се разбра по-късно, такива далавери той е правил, но с общински терени.
    Цонев не беше пръв, не бе и последен сред хулителите на Андрешко и на „андрешковщината“, никой от които не бе вникнал в същността на разказа и в постъпката на героя. Връх на такова неразбиране прояви един евроляв всезнайко в интервю за централен вестник. Като призова да изкореним „андрешковщината“, той я пренесе на политическа почва и милостиво разясни на целокупния български народ какво представлява тя: не на мен да е добре, а на другата партия да е зле.
    Единствени синът на писателя Боян Иванов във в. „Седмичен труд“ и актьорът Асен Кисимов в тв предаване се опитаха да защитят Елин Пелин и героя му, но напразно. Наскоро споменатото по-горе дрънкало продължи да петни литературния герой в едно тв шоу и за финал дълбокомислено заключи, че българинът като Андрешко все гледа да натика държавата в блатото.
    Никъде в разказа на Елин Пелин не може да се намери и дума за това, че младият и хитър шоп не е плащал данъци или не иска да ги плаща. Никъде авторът и героят му не намекват с нещо, че желаят някому злото. Тъкмо обратното, цялата постъпка на Андрешко е продиктувана от мисълта да помогне на бедния си съселянин, заплашен с гладна година: „Трябва да се помогне на човека, трябва да му се помогне … мисли Андрешко. Трябва да му се каже да скрие житцето през нощта и да омете хамбара, инак цяла година ще опъва уши от глад… Трябва да му се помогне не може инак“.
    И той помага по единствения за него възможен начин да вкара съдия-изпълнителя насред блатото, за да предупреди клетия Станойчо. Предприема риск, който може да му коства свободата. Проявява неповторимо чувство за солидарност със страдащия, с гладуващия Станойчо. Даже и към съдията Андрешко се отнася съчувствено, колкото и жестока да е постъпката му.
    Ако Андрешко е отрицателния герой, кой тогава е положителният? Съдия-изпълнителят? Или държавата, която той представлява? Такава ли трябва да е държавата към своите граждани, както я рисува съдията: „Ще го издебна довечера, та да ме помни… Житцето му ще секвестирам. Хем него да науча на ум, хем да ви покажа един пример, та да не кръшкате друг път. Е, ама чакай жено селяшка властта се лесно не лъже! Пипа тя здраво пипа! За вас камшик, руски камшик така ще се оправите. Ах, защо нямам повечко власт! Ангели ще ви направя.“
    Това е тя, майката държава, от която се възторгват антиандрешковците, такива са и нейните служители по времето на Елин Пелин. Но защо Станойчо дяволува и все гледа да се измъкне от лапите на бирниците? „От добро ли е? Не, не е от добро… От простотия и сиромашия“ обяснява Андрешко.
    Чудно ми е защо антиандрешковците пожалиха разказа на Елин Пелин „На оня свят“, който е не по-малко изобличителен на порядките в стара България. Мъченикът дядо Матейко, след като отива на оня свят и научава, че в рая няма бирници, се отказва от любимата си ракийка и възкликва: „Ох, света майко Богородичке, наистина тук рахат ще бъда… Е, това най-много ви харесвам!“
    А по-различна ли е днешната държава? Как би постъпил съвременният Андрешко, ако всяка година му увеличават цените за електричество, отопление, вода, телефони? Или ако „неизвестни“ банди постоянно ограбват земеделския му труд, влизат безнаказано в къщата му и омитат всичко; ако мутри го притискат да им продаде продукцията си на безценица?
    Държавата тогава я няма, но когато трябва да й се плаща, чиновниците довтасват веднага. Няма съдия-изпълнител, за да върне отнетите с измама жилища на гражданите, няма съдия-изпълнител, който да застави осъдени работодатели да изплатят възнагражденията и обезщетенията на уволнени работници или на безработните от фалирали фирми. Но за неплатени битови сметки съдия-изпълнител веднага ще се намери. За 22 стотинки задължение държавата спира електричеството на възрастен инвалид, принуждава пенсионер да подаде данъчна декларация за 7 лв. допълнителен доход. Но същата държава не се интересува как 22-годишната Ива Цветкова е купила за 29 млн.лв. фабрика „Брикел“ и защо замърсява околната среда в гр. Гълъбово. Плащала ли е всички данъци, внасяла ли е социалните осигуровки на своите работници? И колко са такива като нея?!
    Кой кого тогава вкарва в блатото: българинът държавата, или държавата гражданина?!

  • и още:
    АНДРЕШКО И ДЪРЖАВАТА
    27 август, 2010
    Валентин ФЪРТУНОВ

    Държавата[такава, каквато е] е наш враг и подлежи на незабавен демонтаж

    Франсоа Волтер:
    „Ако искате добри закони,
    изгорете сегашните и
    направете нови.“

    В България, днес, през 2010 година, ако сте в сивата икономика, правите чудеса за да не плащате безсмислено данъци и мразите и в червата си мерзавците от политическата класа, ще ви нарекат Андрешко. Но да си Андрешко е въпрос на

    ЧЕСТ И НОРМАЛНОСТ.

    Въпреки всички плювки, които се изсипаха през последните двайсет години върху героя на Елин Пелин, разказът „Андрешко” остава едно от христоматийните произведения в българската литература, творба, съизмерима с най-добрите световни образци в жанра. И дали, един-двама-десет или хиляда самовлюбени въздухари със световно неизвестна репутация ще си надуват бузите по медии и интернет и ще размахват нравоучително пръст – няма абсолютно никакво значение (изкушавам се да използвам великолепния английски сленг absofuckinglutely, за съжаление, нямащ качествено съответствие на книжовен български!). На нещастните плюватели ще кажа само – към гениалния български разказвач Елин Пелин можете да гледате, единствено, както ви го позволява ръстът – отдолу-нагоре, като си придържате кепето да не падне, с премрежени от ослепявящото излъчване на таланта му очи и ако господ вземе, че случайно ви осени с мъничко разум, си затворете плювалниците, защото да ги отваряте в присъствието на Пелинко е неразумно и юродливо, както казва българския светец Паисий от Хилендара…
    В логиката на тези, неразбиращи състоянието на своите отлично промити с ухаещи методи мозъци, не се побира никаква народна съпротива срещу потискащата и измъчваща народа си държава. Следвайки измъчената им от остра мозъчна недостатъчност логика, би трябвало да изтрием от читанките и безсмъртните саги за

    РОБИН ХУД И ВИЛХЕЛМ ТЕЛ

    като разрушителни литературно-философски идеи спрямо съзнанието за държавността, което образованието трябва да изгради у подрастващите поколения. Ами, махнете ги и тях от учебните програми, разкарайте ги. Защо не ги заклеймите и тях публично?!
    Завоня ли ви на аутодафе*, драги читатели?
    Не мисля, че да се заравяме повече в това нечистоплътно блато на истински духовни йезуити има смисъл и необходимост. Всеки българин с елементарен здрав разум прави оценката си още щом чуе подобни гастритни изригвания. Да ви цитирам поне едно подобно идиотско бърборене:
    «…Защо възпитаваме децата си в тази „Андрешковщина”. Защо очакваме децата ни да растат като честни хора, достойни граждани на (някой ден) достойна държава като ги учим че бирниците се оставят в калта? Замисляйки се за закона (нещата стоят така) Андрешко трябва да бъде подведен под отговорност за съучастие в окриване на данъци, за окриване на данъци, а защо не и в опит за убийство!..» написано от nklvnv в някакъв блог.
    Първо, авторът или авторката очевидно се срамува от името си, защото според мен в никой родилен дом няма да запишат едно бебе като «nklvnv», и второ със и за подобен игнорант аз няма да разговарям, докато не се върне в началния курс, за да научи, че данъци не се Окриват, а се Укриват… Духовната юродливост на цитираното лице също няма да коментирам, това е персона, жадуваща възстановяването на инвизицията в Българско през 21-ви век – «..Андрешко трябва да бъде подведен под отговорност… и в опит за убийство!..» Оле-мале!
    Журналистът Любен Генов** в свое експозе по същата тема споделя, че писателят Георги Мишев, влюбен в разказа «Андрешко» поставя следния автограф върху своя книга: «За нашата вярност към българския Дон Кихот – Андрешко. Панта рей!».
    А поетът Любомир Левчев, нарича разказа гениален и заявява: “Трябваше да преживея цял живот, за да разбера, че с Андрешко няма да ни приемат в Европейския съюз”.
    Отвлякох се, уважаеми читатели, не ми издържа келя и се впуснах в ненужна емоционална апологетика, от каквато гениалният Пелинко няма нужда. Друго исках да обсъдим тук. Кои са собствениците на нравоучително размахващите се пръсти?
    Те са като принцип, разделени в две големи групи. Едната от тях е групата на

    ПОЛИТИЧЕСКИЯ СЛУГИНАЖ,

    хора пряко или косвено навиращи се във властта, с цел лични облаги и фамилно благоденствие. Това е група, която и в конкретния казус обслужва мрежови интереси, която е жизнено заинтересована от събираемостта на данъците на всяка цена, без оглед на това дали цената са човешки животи и съдби, защото участва в преразпределението и консумацията на огромни дялове от данъчните приходи. Това са същите тези до смърт познати муцуни от политическата менажерия в София и по места, която отдавна вече се е срастнала с държавата и всячески изсмуква жизнените сокове на народа чрез държавна данъчна принуда и репресия. Разбира се, за тази камарила, това не е единственият източник на доходи, но е един от най-съществените.
    Втората група е далеч по-малозначителна. Тя изхожда в някаква степен от снобизъм и мрежово подражание, но основният й мотив се подхранва от надеждата да попадне в периферията на основния политически слугинаж, което включва, както държавната бюрокрация, разните правителствени и неправителствени организации, обръчови фирми и прочее, т.е. обслужващия слугинажа слугинаж. Това накратко казано са завършените конформисти, завършените европео- и американофили, които са «-фили», не по романтични съображения, а заради съвсем конкретни и напълно цинични планове да осребрят конформистките си позиции – славословейки неоколониалните си западни господари и тъпчейки всяка форма на народен протест около себе си, се надяват да бъдат забелязани и възнаградени от Мамона.
    И накрая ще се спра на една трета и доста по-различна група, към която изпитвам и симпатия и малко гняв в същото време и това е групата на

    МАНИПУЛИРАНИТЕ ЖЕРТВИ

    Наскоро публикувах статията «Плюватели на съвременна България», в която правя кратък на анализ на зловонните писания на един набеден немски журналист Юрген Рот, който изписа кофи с мастило, издаде чак книги за да оплюва България като криминална държава, и противно на всякакви западни «демократични и правови принципи» непрекъснато квичи, че българските престъпни групировки, примерно ТИМ, трябва без съд и присъда да бъдат забранени, може би разстреляни, обесени, а прахът им пръснат над океаните! При все, че изрично подчертах, че не адвокатствам на ТИМ, защото не разполагам с почти никаква достоверна информация за тях, някой, подписал се като Пешо (какъв напредък в сравнение с «nklvnv»!) с определено добродушна ирония е написал: «Който каже нещо против ТИМ, ВИС, ГРУ, Путин, ПЪРВАНОВ, Черепа, Станишев, Слави – той фактически нагло и подло плюе по милата ни България!» Стана ми тъжно, защото е очевидно как щраква като реле, монтирания от пропагандната машина хиляди пъти набиван рефлекс – при въпроса «Кой е виновен за дереджето ни?», отговорът автоматично се активира в зомбираното съзнание – «ТИМ, ВИС, ГРУ, Путин, ПЪРВАНОВ, Черепа, Станишев…» Щом някой истерично ги сочи като виновниците, той е ДОБЪР. Щом някой се усъмни в чистоплътността на добрия и изкаже съждения излизащи извън рамките на монтираното клише, той е ЛОШ.
    Добър – лош, добър – лош, просто, ясно и лесно запомнящо се, в една здраво обработена психика, в един лишен от релевантна информационна среда мозък.
    Повечето от вас ще кажат, а бе, зарежи го тоя Пешо… Не, няма да го зарежа, мира няма да им дам на Пешовци, докато не ги накарам да прочетат, да чуят и много други гласове, да се върнат и препрочетат Ботев и Елин Пелин, докато не осъзнаят човешкото си достойнство. Не искам да ми казват, че съм прав! Не искам нищо да ми казват. Единственото, което искам е да осъзнаят, как с годините и с десетилетията омерзителната политиканска пасмина в София, под тих западен диктат, подменя здравото им народно усещане за действителност със фалшиви картинки и неоколониални догмати чрез всякакви препарати за промиване на мозъци, типинг-пойнт технологии и социални инженерства…

    —————————————————
    *Аутодафе (от порт. auto da fe) – акт на вярата, е изгаряне, унищожаване, публично изгаряне на клада на еретици или еретически произведения (книги, картини или други вещи) от съда на инвизицията.
    **Любен Генов, „Ах, този Андрешко!”, в.Новинар

    и още едно мнение:

    Posted септември 17, 2009 at 6:11 PM
    В блога ми виж „Формата пак надделява над съдържанието“.
    За бившия министър – както го изписвах аз МОНстър – Вълчев.
    Преговорете си, господине, литературата. Прочетете „Андрешко“, защото явно сте го изучавал, но не и чел. И ще разберете, че Андрешко НЕ ЛЪЖЕ държавата. А ПОМАГА на ближния си. Никъде в десетте Божи заповеди няма и дума за отношение към държавата. А има за любов към ближния. Което и прави Андрешко. Защото човекът е над държавата. Държавата е система, която трябва да служи на хората. А Вие, както и всичките политикани като Вас, се опитвахте да направите човекът да служи на държавата – демек на вас.
    Смешни и жалки са оплакванията на един властимащ – пак ли народът Ви е виновен, че бяхте в най-некадърното правителство? И останахте като най-лицемерният и подмолно рушащ образованието министър?
    Не, господин Вълчев, писал съм и съм подписвал с името си куп критични за Вашето некадърно, нелепо и вредно управление статии. И продължавам да не уважавам политикана Вълчев.
    Впрочем, ние сме се срещали лично. Бяхте депутат – интелигентен, с дар слово, умен човек. После разбрах колко е опасно на ключов пост да се постави умен и неморален човек. Неморален – в смисъл, че в името на властолюбнието си е готов да жертва всичко – не негово.
    Повече материали – в стария ми блог genekday.log.bg и в новия genek.info.

  • нарочно цитирам мнения на хора, не споделящи идеите на анархизма, но достатъчно честни и начетени, за да кажат очевидната истина – и за Андрешко, и за държавата… и за мерзавците, и за глупаците (от каквито се състои държавния апарат във всички времена и у всички народи).

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.