Прозренията от Кей-пакс
– На КЕЙ-ПАКС няма правителство.
– Какво значи това – анархия?
– И така може да се каже.
– Кой строи пътищата? Болниците? Кой ръководи училищата?
– Джин, помисли, не е толкова трудно. На КЕЙ-ПАКС каквото трябва да се свърши, се върши.
– Ами ако никой не забележи, че нещо трябва да се свърши? Ами ако някой знае, че нещо трябва да се свърши, но отказва да го свърши? Ами ако някой реши нищо да не върши?
– На КЕЙ-ПАКС такива неща не стават.
– Никога?
– А защо да стават?
– Ако не са доволни от заплатите например.
– На КЕЙ-ПАКС няма „заплати“. Нито каквито и да било пари.
– Няма пари? А с какво разменяте?
– Не „разменяме“. Слушай си пациентите, бе, докторе! Казах ти – ако има работа за вършене, вършиш я. Ако на някой му трябва нещо твое, даваш му го. Това решава маса проблеми и върши идеална работа на нашата ПЛАНЕТА вече няколко милиарда години.
Забележителната екранизация (2001) на първия роман от серията „Кей-пакс“ (К-РАХ) няма касовия успех, обичайно свързван с фантастичните продукции, въпреки участието на добри актьори като Кевин Спейси и Джеф Бриджес. Касовите продукции най-често са по-развлекателни, по-героични, по-далечни от бъркането в язвите на съвременния свят. Проблемите там се развяват набързо за разтуха, без да се намекне за вида неотложна терапия, преди същите тези язви да убият пациента.
Самият филм „Кей-пакс“, въпреки достойнствата си, бледнее пред текста на романа на Джин Брюър, публикуван още през 1995. Той също не става „бестселър“ и нищо чудно. Поддръжниците на сегашното устройство на света надали биха се натискали да продават и рекламират книга, в която направо се казва:
В доклада имаше предложения за лечение на земните социални болести: унищожаване на религиите, капитала, национализма и семейството като основна социална и образователна клетка. Тези елементи на нашето общество, парадоксално възприемани от повечето хора като нещо скъпо и ценно, от гледна точка на пришълеца бяха абсолютно порочни. Докладът бе категоричен, че ако не ликвидираме изброените пороци, прогнозата за човечеството не е добра. И за изпълнението на промените, според думите на проут, нямахме повече от едно десетилетие срок. В случай на бездействие в тази насока, заключаваше докладът, „животът на хората от ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ не ще изтрае и един век“.
За съжаление нито един от романите за планетата Кей-пакс не е преведен на български, въпреки че би стоял много добре на виртуалните лавици на някоя електронна библиотека, подобна на Читанка.инфо, откъдето да отваря очи, да буди умове и да запалва сърца за необходимото в защита на живота на хората от Земята. •
Народът пита (другаде): A ако някой на КЕЙ-ПАКС иска да има повече, отколкото му е нужно,с което ощетява други ?
отговорът е: а защо да поиска такова идиотско нещо? 😉
(почти цитирам)
ако поиска повече, отколкото му е нужно, какво ще го прави? Защо да се претоварва с излишъци?
Алчността и мързелът са характерни дори за животните, какво остава за малките човешки деца или за голяма част от хората.
Алчността е закономерна реакция спрямо оскъдицата (при това оскъдицата е двигател за развитието на живота въобще и поради това е неизкоренима като явление), а мързелът е закономерна реакция спрямо неприятни и трудни дейности.
Изискват се особени умствени гимнастики, за да се самозалъже човек, че жив организъм може да съществува без алчност и мързел в себе си.
Отделно от това, разпределението на ресурси не може да зависи от нечия преценка, защото всеки човек е предубеден и не може да види голямата картина. Всяка група хора счита себе си за най-важна или вижда своето положение като най-драматично, което непременно изкривява исканията. Без външен фактор (напр. пари), който обективно да измерва безграничните човешките желания на различните групи хора и (не)възможността реалността да ги удовлетвори, всяка група би раздула своите изисквания в ущърб на останалите, дори и да се състои от като цяло добронамерени хора.
„Алчността и мързелът са характерни дори за животните, какво остава за малките човешки деца или за голяма част от хората.“
Така написано, изглежда че алчността и мързелът са от малкото качества, които различават човека от животните :). Само че ние си мислим, че те са други :). Но това е въпрос на ценностна система – за някои хора егоизмът е висша ценност. За нас не е. Не вярваме също така във „безграничните човешките желания… и (не)възможността реалността да ги удовлетвори“.
не е нужно да се вярва в нещо, което е проверимо аналитично и на практика.
Алчните и мързеливите животински видове измират. Алчните и мързеливите индивиди в популациите на стадните животни или стават плячка на хищниците, или загиват от причинени от преяждане болести, както и при злополуки заради лакомията си, или биват прогонени от стадото като опасни за околните.
преди половин година в бакалията на селото едно хлапе, едва проговорило, едва го разбирах, поиска от баба си да му купи „бонбони в количка“ (пластмасово автомобилче). Когато тя му уйдиса на акъла, то поиска още една „количка с бонбони“. Каза: за Гошко.
Питах кой е Гошко, братчето ли?
Не, каза бабата, комшийчето. Нашият винаги се вре да споделя каквото има.
Браво, добре го възпитавате, рекох.
Ами! – махна с ръка бабата – Не можем да го отучим, все да раздава!
Толкоз по въпроса за естествената алчност на малките деца. А за мързела… преките наблюдения върху едно физически и психически здраво дете изобщо не подтикват към изводи, че „мързелът е характерен“ за него.
Мързеливо то става, когато го карат да върши безсмислени, неприятни или скучни за него неща, или когато има здравословни проблеми.
С една дума, доктрината „всички сме алчни и мързеливи“ не се потвърждава от фактите.
Освен ако нейните защитници нямат предвид изключително себе си.
Но защо тогава се опитват собствените си „характеристики“ да припишат на цялото човечество, барабар с животинския свят?
И това е описвано от класиците на анархизма. Ама опонентите на анархията не четат. Което не им пречи да критикуват, по интуиция, по личен и съсловен вкус. Анархистите постъпват другояче: четат, гледат, проучват – и после критикуват. Или, конструктивното, отделят онези забелязани човешки практики, които заслужават да бъдат развити на ниво цялостна парадигма на социални отношения, защото са не само справедливи и нравствени, но и по-ефективни от егоистичните.
Така се е появила теорията на анархизма – от доброволните човешки дейности.
Практиката на капитализма само наследява „постиженията“ на предишните потисници да принуждава хората да вършат едно или друго, често пряко им ненужно, но изгодно за богатите и овластените.
Т.е. тъкмо алчните и мързеливите.
„Щом са УСПЕЛИ, значи са прави“
За миг да предположим, че е така. Тогава нека всички станат алчни и мързеливи! Ще ли станат поради това богати и привилегировани? А кого ще стрижат, дерат и доят? пак някакви лакомници и мързеливци?
Не се връзва.
Аз не казвам, че животните и хората са алчни и мързеливи.
Казвам, че алчността и мързелът – в правилната доза – са жизненоважни за оцеляването.
Болката също е жизненоважна за оцеляването – ако не можеш да я изпитваш, много бързо ще умреш. С това не казвам, че хората и животните агонизират, гърчейки се през цялото време.
Болката е част от живота, така, както алчността и мързелът са част от адекватните самозащитни реакции. Да си представиш свят без определени дози алчност и мързел е като да си представиш свят, в който всички хора са неуязвими.
и кои факти подкрепят религиозната ти хипотеза, че си прав ти и такива като теб, а не другите?
Тц. Алчността по дефиниция е желание за повече, отколкото имаш нужда. Не съм видял животните да проявяват такова нещо. В човешкото общество тя може да бъде жизненоважна за оцеляването, единствено доколкото обществото я е превърнало в норма. Това, за което говориш, „закономерна реакция спрямо оскъдицата“, не е алчността, а запасяването, и то има (разбира се, несъзнателен) еквивалент в животинския свят.
Мързелът е полезно качество, но то не оправдава (и всъщност няма нищо общо с) това другите да работят вместо теб. Истинският мързел е нежеланието да работиш, а следствие от него (и от други неща) е желанието да свършиш повече работа с по-малко усилия. В това няма нищо лошо. Но желанието (и умението) да печелиш от чуждия труд е друго нещо, то има общо с мързела дотолкова, доколкото мързелът е един фактор за развиването му. Но фактори има и други, например много по-значим фактор е средата.
Виждаш ли, хората трудно говорят точно. Езикът ни не е достатъчно рационален (и може би точно в това е красотата му). „Фактите“ (а те всъщност са идеологически трактовки), с които излизаш, звучат достоверно, защото подменяш понятията (и защото обикновено няма кой да отвърне, всъщност който можеше да отвърне още „развития социализъм“ беше прочистен), да не говорим, че под другата статия направо си ни слагаш думи в устата и започваш да спориш с тях :). Но дори да дъвчем дума по дума, да се обясняваме и да се надприказваме, убежденията са много повече въпрос на вяра, отколкото на рационално убеждаване. Колкото и да не му е приятно на Шаркан, хората всъщност са много по-последователни, отколкото изглеждат, но тази последователност не се изразява в мисленето им – то изглежда по-скоро ирационално. В тоя смисъл, ти всъщност избираш в мислите си дали да приемеш (повярваш), че алчността и мързелът са много по-полезни (за оцеляването?!) на човечеството от солидарността и взаимопомощта. Ние не можем да те убедим.
Затова и не ми се занимава с обяснения. Но пък кой знае, всички се учим 🙂