Дрогираните

печат
„Джи-пи-то ми изписа ново лекарство, не онова розовото Деанксит, дето е за всички, та глътвам го и за нищо не ми пука! Ксанакс се казва“ – споделя напълно адекватна на вид пенсионерка на своя връстница, която ѝ отговаря без колебание: „На мен и така не ми пука“.

 

Неволно дочутият разговор в обществения транспорт като рибарска кукичка повлича оставалите досега без внимание заглавия от вестници, теми по радиото, телевизионни коментари. Например твърденията на уважавани френски медици, цели професори, че всяко второ лекарство в света е безполезно, а някои дори представляват пряка опасност. Те призовават за незабавно изтегляне от аптеките на повече от 50 лекарства, като в списъка фигурират препарати срещу рак, неврологични болести, остеопороза, психостимулатори, антидепресанти, контрацептиви от новите поколения, препарати против пушене, диабет, сърдечносъдови заболявания. Според авторите на изследването те причиняват повече вреди, отколкото ползи.

През 2008 година започна сегашната криза, слуховете за чиято кончина всеки път се оказват преувеличени. Оттогава потреблението на лекарства е нараснало с 25% и продължава да гони рекорди. Националната статистика признава, че най-големите харчове на населението днес обхващат горива, храна и лекарства. Коментатори, повечето сами фармацевти или лекари, отсичат: всеки пети гражданин на тази страна е на хапчета против депресия, заради нарушения на съня, на общи успокоителни. Все симптоми, предизвикани от болната социална среда, от неуредиците в бита, от напрежението в работата, несигурността в бъдещето. Не веднъж и не дваж, а като редовен шлагер хората споделят, че отиват на преглед, който трае 10 минути, излизат от кабинета със зелени рецепти в ръка. Хапчета, хапчета, хапчета. Пиеш едно – и не ти пука.

Рецептите се раздават щедро, защото така е по-лесно за лекаря. Нали го карат да играе по търговските правила. Той си има търговски интерес – мъничка част от интереса на фармацевтичните корпорации. Малцината все още загрижени за пациентите пък избират „по-малкото зло“ – след като не могат да помогнат трайно, поне да облекчат страдащите. С антидепресанти. Навярно доста народ с бели престилки сам закусва, обядва и вечеря с медикаменти – и те хора, и те под напрежение.

Да, има и такива, които не предлагат „химия“, говорят за „освободено мислене“, за „справяне с проблемите“, но към какво се свеждат техните терапевтики? Към примирението, че „светът е прекрасен такъв, какъвто е“. Може би на някой това изглежда като откровение, обаче нищо прекрасно не се съзира в света на мутрите, света на монополистите. Тъкмо този свят е способен да окаже най-прякото въздействие върху индивидуалните светове на „освободено мислещите“. Извратено е това внушение, че светът става прекрасен, ако си затваряш очите за мръсотията.

Къде е държавата? – веднага се сепват законопослушните граждани. На мястото си е, къде другаде. Държавата е просто най-големият монополист, най-изявената мутра – и така е по рождение, така е по нейното предназначение. Чиновници произнасят наглед правилни речи. Искат контрол, в интерес на пациентите, естествено. На дело държавата се интересува как да си върже бюджетните сметки. На дело нейните представители при това връзване предвиждат сух остатък, който да приберат. Наркотичните зависимости от лекарства не ги притесняват, напротив. Замаяният от химия електорат създава по-малко проблеми на управниците, а страничните ефекти стоварва върху главите на ближния си. Пък и купува, нали? Потребява същите пусти хапчета. Това се отчита като „съживяване на икономиката“ и като положителна дейност на НЗОК.

Изход? Очевидно е. Промяна в самата болестотворна среда. Смяна на приоритетите на обществото, понеже сегашните, чисто печалбарските, както и лидерските, с нищо не отговарят на жизнените ни нужди. Разковничето лежи отново в социалната активност. Тъкмо тя обаче става все по-трудна, а дори и несъвместима с хапчетата „да не ти пука“.

Оттук не следва, че човек не бива да си пази здравето и чрез „химията“. Както има една популярна приказка, „болестите са от нерви“. Никой не е против „лекуването на нервите“. Нека само внимаваме покрай „нервите“ да не „излекуваме“ и волята си за съпротива, жаждата си за обикновена човешка справедливост и достоен живот. •

Николай Теллалов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *