Едва ли

Превърнахме живота в недоволство,

все някой нещо мънка, не приема

но колко са, които със открито

чело ще кажат истината зрима.

Навсякъде е пълно със причини.

Да мънкаш, не! Да късаш и да тъпчеш!

Но щом усетиш лактите си сини,

май неусетно някак си замлъкваш.

И капка кръв е свидно да пролееш,

държим безкрай на цялата си кожа,

какво като очите не се смеят

и в гърлото опрян е вече ножът.

Ако помръднем, може и да реже!

Поема ли се риск такъв? Едва ли!

Но мрънкането само ще разхлаби

все стиснатите зъби и това е!

На друго място в белия ни свят,

едва ли поговорка „мъдра“ има,

че щом смириш глава не я секат…

Аз мисля пък, че по е уязвима! •

Антоанета Александрова