АНАРХИЯ 21

ГЛАВА 1: ДНЕС И УТРЕ

Съвременният свят не е същият, както преди. Глобализацията превърна планетата в единно информационно пространство, появиха се масовото производство и потребление, масовата култура, високите технологии са навсякъде. В същото време обаче, както преди 200 години, обществото е разделено на класи, светът е разтърсван от войни, социалната пропаст придобива чудовищни мащаби, процъфтяват дискриминацията и предразсъдъците, а масите умело се насочват към потребителските ценности чрез информационни манипулации.
Съвременното постиндустриално общество в най-развитите региони се формира след конфронтацията на двете индустриално-капиталистически системи: пазарната („Запад“) и държавната (бившия „съветски блок“). Социалната защита на населението, достъпната медицина и образование, безплатният транспорт, прословутата средна класа – всичко това не е нищо повече от рекламни етикети. С победата на пазарната индустриално-капиталистическа система, тези „атавизми“ (които в миналото играеха ролята на пропаганда в конкуриращите се блокове от държави) вече не бяха необходими на системата. Така съвременната история се превърна в история на загубата на придобитите с кръвта на народа социални завоевания.
„Демократичната“ политическа система все повече заприличва на фарс, който в дълбините на душата ни е разбираем за всеки. Това, което ни очаква занапред, е неизвестно. Може би предстоят нови войни за господство над планетата и ни очакват апокалиптични сценарии. Може би господството на капитала ще бъде постигнато чрез глобалните финансови институции и мощта на корпорациите, след което ни очакват реалностите на киберпънк- утопиите. Във всеки случай нищо добро не се очертава занапред. За да не бъде погребана надеждата за триумфа на анархизма, трябва да използваме методи, съответстващи на предизвикателствата на нашето време.
Времето на откритата анархистична дейност неумолимо отминава, всяка легална възможност е просто илюзия, а освен това е и капан. Единствената причина, поради която властта позволява на анарходвижението да съществува в сегашната му форма, е неговата абсолютна безвредност, както и рекламната опаковка, наречена „демокрация“. Бъдете обаче сигурни: властите ще забравят за опаковката, ако анархистите се превърнат в сериозна заплаха за държавата.
Бъдещето на анархизма – както и преди 100 години – е в нелегалната борба и противозаконните методи на работа. Трябва да изпреварим властта и да устоим на натиска на репресиите. Подготвени ли са обаче анархистите за подобни изпитания?
Да разгледаме съвременната дейност на анархистите. Има много и различни практики като DIY-сцена („направи сам“), FNB („храна, а не война“), защита на животните, феминизъм, ЛГБТ (съкратено: лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални), екология, антифашизъм, антимилитаризъм, против полицейщината и др. Какво обаче обединява всички тези практики? Отговорът е: тяхната второстепенност. Нито една от тях не подкопава основите на държавата и капиталистическите отношения. Можеш да нахраниш бедните, но ако не се удари източникът на бедността, капиталистическата система, както винаги, ще продължи да изхвърля хората зад борда на живота. Хората „без предразсъдъци“ днес са също толкова лоялни към държавата, колкото и шовинистите, защото основният механизъм за контрол съвсем не са фобиите, а културата на консуматорство и конформизъм.
Ченгето, добро или лошо, си остава ченге. Професионалната армия е също толкова антинародна, колкото и наборната.   Професионалистите работят за тези, които им плащат, и се използват за потискане на собствения им народ и външна агресия. Капиталистическата експлоатация не променя същността си и буржоата не губи апетита си поради „зелените“ етикети.
Да, понякога второстепенните теми стават важни. Например, борбата за правото да се съхраняват и носят огнестрелни оръжия, което води до възраждане на културата на въоръжения народ. Или борбата срещу фашистките групи, ако тяхната дейност стане твърде голям проблем за нашата дейност. И разбира се, вторичните области привличат нови хора, което несъмнено е тяхно предимство. С течение на времето обаче човекът, очарован от второстепенните теми, ще бъде разочарован, защото при капитализма животът на повечето хора си остава общо взето несвободен и беден. Такъв човек или ще поеме по пътя на отхвърлянето на анархизма в полза на реформистките дейности в съществуващите официални партии и либералните неправителствени организации, или ще бъде напълно разочарован от всякакви социални дейности. Какво можем да му предложим, освен заниманията с вторични теми и четенето на периодичните издания? Анархистите трябва да имат дейност, която определя уникалността на анархистката борба. Това е прякото действие.
Прякото действие е действие на народа, когато той се бори с директни, естествени средства и начини, които носят най-големи резултати. Това е практика, която идва отдолу, несъобразена с официалните държавни институции, практика, която води директно до подобряването на условията на живот и освобождението на народа. Прякото действие се осъществява на основата на пряка демокрация, на събранията на всички заинтересовани и чрез колективното обсъждане на методите и целите на борбата.
Обратното на прякото действие е реформизъм и легализъм, действия в рамките на закона и „реда“, възприети от държавата, когато „борбата“ се извършва не от самия народ, а от неговите „представители“ – депутати, чиновници и прочие политикани. Когато работниците се бунтуват на месторабота, докато техните искания не бъдат изпълнени; когато провеждат обща стачка за защита на техните интереси; когато жителите протестират срещу гъстотата на строежите, блокират магистралите и разрушават строителството, отнемащо им въздуха и простора; когато хората се организират самостоятелно в отряди за самозащита срещу произвола на ченгетата и фашистите – те извършват пряко действие. Обратно, събирането на подписи, подаването на петиции, узаконените мирни демонстрации, избирането на депутати и други вождове, съдебните спорове и вечното съобразяване със закона са примери за легализъм и реформизъм.
Анархизмът наистина се нуждае от актуализиране. Струва си да се обновят преди всичко отношението към социалната активност и начина на живот. Никой от еволюционните закони сам по себе си няма да насочи обществото по правилния път. Светът многократно е стоял на ръба на ядрената война и днес държавниците имат достатъчно средства, за да унищожат планетата. (Което едва ли ще направят, защото кожата им е скъпа, а задниците – меки. Б. пр.) Какво ще стане утре, зависи преди всичко от общата воля на всички хора, от личния избор и приноса на всеки от нас.

ГЛАВА 2: ЕТИЧНИ ЦЕННОСТИ

Какво лежи в основата на убежденията, мненията и действията? Нашите етични ценности. Анархизмът не измисля някакъв абстрактен морал. Моралът сам по себе си е система от норми и принципи в едно конкретно общество. Ние не се интересуваме от тях, защото моралът е променлив: това, което е морално днес, ще стане неморално утре; което е неморално официално, се счита неофициално за морално.
Ние признаваме само онези ценности, които са по-висши от моментните, които живеят в хората, независимо от различията в цивилизациите, историческите епохи или етническите групи. Ние признаваме естествените етични принципи, формирали се в човечеството в продължение на милиони години на еволюция.

Справедливост

За оцеляването и развитието на човешкия род природата е създала три основни инстинкта: инстинктът за самосъхранение, инстинктът за взаимопомощ и инстинктът за възпроизвеждане. От гледна точка на оцеляването на вида са важни качествата като сила, издръжливост и самостоятелност, но в същото време е важна взаимната подкрепа и способността да се мисли за другите. Колкото по-силен е индивидът, толкова по-голям е шансът за оцеляване на вида, и колкото по-силен е целият вид като колектив, толкова по-големи са шансовете за оцеляване на отделния индивид.
Грижите за себе си и за другите са еднакво важни. Справедливостта е съюз между тези два принципа: без нея хората ще се унищожават взаимно в жажда за печалба или ще разрушат човешката свобода в търсене на колективен идеал, който отрича личността.
За да се постъпи справедливо, дори не е нужно да се умува много: естественият ход на мисълта ще доведе до правилното решение. Обратно, за да действаме несправедливо, е необходимо да мамим, да нарушаваме нечии интереси, като в същото време в себе си съзнаваме, че вършим нещо лошо.
Какво е несправедливост? Всяко нарушение на равноправието. Ако ограничат правата и свободите ни, това е несправедливо. Ако увредят здравето ни, това е несправедливо. Ако унижат достойнството ни, това е несправедливо. Може ли да има общество, в което всеки бива ограбван, изнасилван, държан в робство, унизяван? Не, но именно такива нрави стотици години насажда моралът на държавата и капитализма.

Добро

Защо държим вратата на човека, който ни следва? Защо помагаме на падналия да се изправи? Защо помагаме на хората в беда? Ако справедливостта е баланс между колективното и личното, то доброто е израз на инстинкта за взаимопомощ. Ако справедливостта може да бъде представена като почвата на обществото, то доброто са насажденията, които растат на тази почва. Доброто създава основата на колектива, което го прави по-силен и по-надежден. Защо природата е дала такъв стремеж на човека? Само справедливост не е достатъчна за успешното съществуване на даден вид. Условията на околната среда често се променят, борбата с враговете понякога се изостря, гладът, болестите, грижите за потомството – всичко това изисква взаимопомощ между колективите. Ако помагате на ранен другар, ако споделите храна с гладните, ако с гърдите си защитавате децата, тогава вашият колектив няма да отслабне. Друг път той ще помогне и на тебе. Природата е действала хитро: за да разбере кога приятел се нуждае от помощ, тя е научила човека да съчувства. Когато страда човек до нас, ние се чувстваме зле от неговата болка и като му помагаме, облекчаваме собствената си болка. В критични ситуации доброто стига до саможертва. Хората рискуват живота си, за да спасят други от смъртта. Какво ръководи един войник, който изнася на гърба си от фронтовата линия ранения другар? Какво мисли плувецът, който се втурва във вълните, за да спаси удавника? Всички те се поставят на мястото на жертвата и са готови да рискуват живота си, за да спасят другия. Да ​​дадеш другиму част от своето, без да искаш нещо в замяна – това е подходящото определение за добро.

Свобода

Представете си учен в робовладелския Рим. Може би той разполага със свои собствени стаи, разнообразие от храна, пари, дори и собствени слуги, вечеря със собственика на една маса, свободен е да се движи из града. Той разполага с отлична библиотека, други учени уважават неговото мнение, собственикът се държи с него изключително като с приятел. Той разбира философията, освобождава ума и навиците си от всички предразсъдъци и се придържа към изключително хуманни идеи. Има всичко, но… е роб! Определено не е свободен. Някога, като обикновен лечител в галското село, е живял в бедност и често е оставал без къшей хляб и дори подслон, нямал е и една десета от сегашните си познания и привилегии, не е успявал винаги и като лечител. И все пак е бил свободен човек.
Някои обичат да казват, че свободата е изтънчено понятие, за което се предполага, че е достъпно само за интелигенцията. Глупости! Да оставим дървената философия и да видим какво става, когато затворим дивия звяр в клетка – ето какво означава загубената свобода! Този, който взема решения, е свободен. Това е основното ядро на свободата, дадено ни от природата. Затова чувството за свобода е достъпно за всички.
Разбира се, свободата е многостранна. Тези нейни аспекти са породени от усложненията на човешкия живот. Обикновено свободата може да бъде разделена на следните категории:
„Физическата“ – най-основната свобода, нейното ядро беше споменато по-горе. „Политическа“ е свободата да се вземат решения в политическата система на обществото. Всяка държава убива свободата със своите закони и насилие, защото държавата се управлява от малцинство – чиновници и олигарси, които налагат решенията си на мнозинството. „Икономическа“ е свободата да бъдеш независима полезна единица в социалната икономика. Бедността, липсата на жилища и свободно време превръщат „правата на човека“ в къс хартия. Няма нищо свободно в това да умреш от глад. Собственикът на предприятието е същият кръвопиец-вампир като държавния служител.
Ако тези 3 категории характеризират външната социална свобода, то следните три категории ни говорят за вътрешна свобода:
„Свобода от слабостите“ е липсата на зависимост от всякакви видове наркотици, от суета и мързел, които са гробари, тъмничари. Свободният човек може да бъде само волеви.
„Свобода на вкуса“ – правото на човека самостоятелно да избира начина на съществуване Болното общество налага на човека различни етикети, мода, поведение под заплахата на „всемогъщото обществено мнение“. Свободният човек сам определя своите културни предпочитания, а не се равнява с тълпата.
„Свобода на мисълта“ е способността за самостоятелно мислене и вземане на решения. Човек е обграден от невежество и стереотипи, което води до неправилни заключения и оценки и го прави психически роб. Чрез развиване на интелигентност и критично мислене човек се освобождава от затвора на заблудите и невежеството.
Свободният човек не признава никаква власт – само собственият си ум и чувства.
Така свободата е възможността и способността на човека самостоятелно да определя собствената си съдба според собственото си разбиране.

Достойнство

Врагът може да не те нарани физически, да не ти открадне нищо, да не ограничи свободата ти, но в същото време да те застави да се почувстваш жестоко ограбен, като обезцени твоето лично „аз“, както в собствените ти очи, така и в очите на другите. Обидата е същото престъпление срещу личността, както злоупотребата с друга етична ценност. Всеки човек по начало заслужава минимум от уважение. Само чрез своите действия човек може да прецени дали е достоен за повече, или по-малко уважение.
Чувството за собствено достойнство позволява да осъзнаеш себе си като нещо повече от винтче в системата за удовлетворяване на ежедневните физиологически потребности. Това е едновременно и разбиране, че не си по-лош от другите, и стремеж да се образоваш, развиваш физически, и да имаш определени принципи и цели. Срамът е наказание за пренебрегнатото чувство на достойнство. Срамно е да бъдеш слаб и тъп, срамно е да си страхливец, лъжец, да не държиш на дадената дума, срамно е да правиш сделки със своята съвест.
Достойнството – това е чувство за собствената пълноценност и човечност. •

(следва)
Анархисти от Белорусия


print

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *