Без Лого вече е с лого

Този текст беше публикуван през юни 2021 г. на уебсайта bezlogo.com от долуподписаните му редактори. Ден след като се оттеглихме от сайта и предадохме контрола върху него, текстът беше свален.

В началото на тази година напуснахме колектива на информационния портал Без Лого, точно 10 години след като положихме началото му.
„Информационният портал“ беше създаден с идеята да работи „от хората за хората“, като позволи участие на максимално много обикновени хора от максимално широк политически спектър. През годините в колектива се включваха и изключваха различни хора, но ядрото му оставаше неизменно ангажирано с идеите на безвластието.
В последните години това се промени.

Историята
Проектът започна през януари 2010 като алтернатива на Индимедия България. Хората, които поставихме началото му, бяхме анархисти, които харесваха замисъла на Индимедия за журналистика на участието.
Първоначалният замисъл на Без Лого беше да се даде възможност за качествени анализи и изследвания, които в последствие да се превърнат в основа за издаване на списание на хартия. Хартиеното издание така и не се реализира, но сайтът продължи дълги години да служи като трибуна за независими автори. Никога обективна, но винаги многостранна.
Медията беше списвана от хора, идващи от различни антикапиталистически течения – анархисти, марксисти и други, позициониращи се в лявата част на политическия спектър, с ясно изразен превес на антиавторитарните позиции. Съдържанието беше не само разнообразно, но и динамично – медията имаше активна фейсбук страница и отразяваше своевременно всякакви събития, както от България, така и от света.

Можем да кажем, че свободата в медията растеше заедно със свободата в интернет и днес, заедно със свободния интернет, умира и Без Лого.

Без Лого се появи във времето на глобалния възход на независимите антикапиталистически медии, предизвикан от едновременното действие на възраждането на анархизма като движеща сила на мащабното по това време антиглобалистко движение и началото на масовия достъп до интернет.

Днес тези два фактора вече не съществуват.

Антиглобалистката съпротива от ляво претърпя разгром по време на икономическата криза между 2008 и 2013 г. и оттогава е в застой. В същото време нишата на съпротивата политически и медийно беше запълнена от консервативни и националистически политически сили, които кооптираха антиглобалистката реторика, за да я сведат до въдица за лов на лековерен електорат и прокарване на антисоциални политики. По същия начин кооптираха идеята за свободни медии, за да залеят интернет пространството с хиляди жълти и конспиративни уебсайтове. В токсичната среда на плоски обяснения за проблемите на капитализма и глобализацията (независимо дали това е световният заговор, или разни сексуални или етнически малцинства), предназначени за бърза консумация от редовия медиен потребител, включването на сериозен анализ на политическите процеси на повърхността на медийния поток стана изключително трудно. Глобалната тенденция на завой надясно се отрази не само на читателите, но и на част от авторите на сайта, които започнаха – къде осъзнато, къде не – да включват консервативния дневен ред в анализите си.
В същото време читателите така и не станаха автори в сайта. Бяхме принудени да избираме между копирането на чужди материали и твърде рядкото публикуване на собствени. Имаше цели месеци, когато само един човек се грижеше да публикува нещо в портала, нерядко седмици след предишната публикация.
Днес сме в точката, в която редакционната политика се определя от един човек, по простата причина, че останалите нямат ресурс за авторски материали. При това тази политика противоречи на идеите на останалите участници в колектива. Не виждаме полза от подобен едностранчив сайт, нито пък от легитимирането му чрез нашето участие. Затова се оттегляме и го оставяме на „хората“.

Анализът
Без Лого несъмнено беше успешен проект, доколкото даде трибуна на хора, които имаха нужда от нея, във време, в което не намираха друга, както и на идеи, които по презумпция са „забранени“ от официалните медии. Медията спомогна за идейното израстване на десетки активисти, които впоследствие се включиха в различни леви и анархистки проекти в страната. Времената обаче се промениха.

Хората
Преди всичко хората се промениха. Повечето от създателите и последвалите ги участници в колектива спряха да пишат в него. Едни просто се насочиха към други интереси извън политиката. На други не им понесе идеята за „многопосочност“ в пропагандата. Трети не успяха да го съвместят с професионалните си задължения.
По-важното обаче е, че се промениха читателите. Те така и не успяха да станат автори, но с времето спряха и да се опитват да бъдат такива. Вместо „Вижте какво ново имам да кажа!“ все по-често получавахме писма „Ама вие защо така пишете?“.
Изглежда повечето пишещи хора нямат нужда от среда, която да им предлага разнообразие и конструктивна дискусия, а тъкмо напротив – от читатели, които да адмирират написаното, още когато прочетат заглавието. Самите читатели изглежда също предпочитат да четат това, което им харесва, а не онова, което отговаря на действителността.

Мрежите
„Социалните мрежи“ създадоха условията за точно такова капсулиране, при което групичка сектанти „лайкват“ собствените си произведения и докладват смело чуждите, без да прочетат нещо повече от заглавие и картинка. Големият брат прегърна недоволството и го превърна в стока, продавана първо на рекламодателите, после – на политиците, а вероятно скоро и на полицаите. Явно малцина осъзнават това, щом драсканиците „във фейса“ са им достатъчни, за да изразят обществена позиция, вместо да потърсят алтернативни платформи.
Може би вината е в онези от нас, които разбират това, но продължават да поддържат остарели средства, от които дори настоящата аудитория се оттегля.

Анархистите
Самото анархистко движение е в идейна криза и вероятно това е основната причина за провала на подобни начинания. Изправени пред въпросите на настоящето, на които не можем да отговорим, така че да срещнем разбиране, ние бягаме в различни посоки. От една страна стискаме със зъби „славното минало“, което никога няма да се върне и да ни помогне да спечелим днешните хора за каузата. От друга страна позволяваме на всякакви идейни вредители, маскирани обикновено като „леви“ и „десни“ НПО, да прокарват своя дневен ред и да подменят идеята за безвластническа революция със „социални“, „патриотични“, „идентичностни“ и други реформи.
Пред анархисткото движение в България и радикалната левица изобщо стоят важни стратегически въпроси. Без Лого не може да бъде платформа за този дебат, тъй като беше отнесено по течението на шаблонното противопоставяне между либерали и консерватори и така се включи в „американизацията“ на обществения дебат в страната.
Анархистите никога не са били догматици, но вероятно никога в близо 200-годишната историята на движението не са били толкова инфилтрирани от идейните си противници.
Наша отговорност е тепърва да правим анализ и да търсим път за спасение не просто на анархизма, но на човечеството, от задаващата се глобална диктатура. Пред тази задача поддържането на сайт като Без Лого може да бъде само пречка.

Заключението
Информационният портал Без Лого беше създаден в друг исторически момент и в него той изигра своята роля. Време е да оставим старото и да потърсим тези инструменти за политическа, медийна и организационна интервенция, които отговарят на настоящите условия.
На арената на идеите времето на многопосочността изглежда е приключило.
Време е безвластието да бъде защитавано както от „леви“, така и от „десни“ властници, без да им се позволява да се прикриват зад маските на „народовластие“, „социализъм“, „комунизъм“ или „либертарианство“.
Не знаем какво ще се случи с Без Лого, вероятно ще загине като всяко нещо, чието време е отминало.
Засега ще го оставим на онези, които го имат за „свое“. Ние не уважаваме собствеността и нямаме желание да спекулираме с нея. Нека се знае обаче, че новото Лого вече не е списвано от анархисти, не споделя безвластническите идеи и не носим отговорност за нещата, публикувани от тук нататък под него. •

З, Г, Е, Б