Неизбежната кибервойна

Кибернетическата война представлява една от най-сериозните заплахи на нашето време. Кибер-пространството става такъв театър на военните действия, какъвто в миналото бяха земята, морето и въздуха. Мога с увереност да предположа, че във времето, когато всеки бъдещ конфликт между достатъчно технологически развити субекти може да избухне, проявата му в киберизмеренията ще бъде почти неизбежна, макар и само поради това, че нито един съвременен противник не ще се съпротивлява на изкушението да подкопае функционирането, да повреди или да унищожи системите на своя враг, включително сензорите, комуникационната техника и съоръженията за връзка и мощност, обезпечаващи вземането на решения.
В резултат на това не само ще бъде понижен прагът на критериите за наличие на война, но и границата между войната и мира също ще стане по-слабо изразена, тъй като всякакви мрежи или свързани устройства – от военните системи до гражданската инфраструктура като енергийни източници, електрически мрежи, здравеопазване, трафик или водоснабдяване – могат да бъдат хакнати и нападнати. В резултат на това се променя също и концепцията за врага. Сега, за разлика от миналите времена, не винаги е възможно да сме сигурни кой точно ни напада и дори дали изобщо е имало атака срещу нас.

Новите технологии променят международната система за сигурност
Дроновете. Всъщност те са летящи роботи. В момента САЩ са лидер в тяхното създаване и използване, но тази технология се разпространява широко по целия свят и става все по-достъпна.
Самоуправляващи се оръжия. Дроновете в комбинация с технологията за изкуствен интелект имат потенциала да подбират и поразяват цели без намеса на човека в съответствие с предварително определени критерии.
Милитаризацията на космоса. Макар че повече от половината от всички спътници са търговски, тези комуникационни устройства, които обикалят около Земята, стават все по-важни за военни цели. Новото поколение свръхзвукови оръжия също е готово за използване в тази област. Това засилва вероятността потенциалът на космическите оръжия да бъде използван в бъдещи конфликти, което поражда опасения относно недостатъчните механизми за регулиране на космическата дейност.
Преносими устройства. Те могат да оптимизират работоспособността и здравето в условия на силен стрес. Също така могат да се създават екзоскелети, които увеличават възможностите на войниците и позволяват на човек лесно да носи товари с тегло около 90 кг.
Технологии на многослоен печат. Те ще революционизират веригата за доставки, като позволят производството на резервни части в полеви условия въз основа на цифрово предавани чертежи за налични в района материали. В резултат могат да бъдат разработени и нови видове бойни глави с по-голям контрол върху размерите на частиците и детонацията.
Възобновяема енергия. Има възможност за генериране на енергия на местно ниво, което ще изиграе революционна роля за веригата на доставки и ще поддържа възможността за отпечатване на детайли по необходимост дори в отдалечени райони.
Нанотехнологии. Нанотехнологиите постепенно водят до създаването на метаматериали – интелигентни материали със свойства, които не се срещат в природата. Те ще направят оръжията по-добри: по-леки и мобилни, по-интелигентни и точни и в крайна сметка ще помогнат да се получат системи, способни да се самовъзпроизвеждат и сглобяват.
Биологично оръжие. Биологичната война има история почти толкова стара, колкото е и самата война, но бързият напредък в биотехнологиите, генетиката и геномиката предвещава появата на нови високоефективни видове смъртоносни оръжия: преносими по въздуха целеви вируси, създадени от човека суперинфекции, генетично модифицирани епидемични заболявания и пр. са способни да доведат до апокалиптично развитие на събитията.
Биохимично оръжие. Както в случая с биологичното оръжие, технологичните иновации правят сглобяването на тези видове оръжия почти толкова просто, колкото извършването на обикновени ремонти в собствения ни дом. Дроновете могат да бъдат използвани за тяхната доставка.
Социални мрежи. Макар че дигиталните канали предоставят възможности за разпространение на информация и позволяват организирането на дейности, насочени към добри цели, те също могат да бъдат използвани за разпространение на злонамерени материали и пропаганда и – както в случая с ИДИЛ – могат да бъдат използвани от екстремистки групи за набиране и мобилизиране на поддръжници. Младите хора са най-уязвими за такова въздействие, особено ако нямат стабилна мрежа за социална подкрепа.

Много от технологиите, описани тук, вече съществуват или се прилагат. Пример за това са роботите на Samsung SGR-A1, оборудвани с две картечници и оръдие, които изстрелват гумени куршуми (в момента те служат за гранични постове в корейската демилитаризирана зона). В момента те се контролират от човешки оператори, но могат, ако бъдат програмирани, да идентифицират живи цели сами и да действат по съответния начин.
Миналата година (1915) Министерството на отбраната на Обединеното кралство и компанията BAE Systems обявиха успешното тестване на „невидимия“ („стелт“) Таранис, известен още като Raptor, който може да излети, да достигне определено място и да открие посочената цел. В случая намесата (когато е необходима) на оператора, който наблюдава работата на устройството, ще бъде незначителна. Много такива примери вече съществуват и техният брой ще расте, във връзка с което ще възникнат важни въпроси, лежащи на пресечната точка на геополитиката, военната стратегия и тактика, законодателното регулиране и етиката. •

Из „Четвъртата индустриална революция“ на Клаус Шваб – основател и несменяем президент на Световния икономически форум в Давос

Бележка на редакцията:

В момента на Третата световна война, която освен кибернетическа, ще бъде и класическа империалистическа – поради днешната политическа, социаликономическа и интернационална структура на обществото и степента на развитие на роботронната революция, – ще бъдат налице всички четири условия за възникването на революционна ситуация (разрушаване на социалното и интернационално статукво, материално–технологическата база на анархокомунистическото общество и състоянието, в което човечеството ще се озове в момента на избухването ѝ (в точката на бифуркация (сингулярност). Тогава ще бъде достатъчен полъхът от „крилата на пеперудата“ (или наличието на ембриона на Революционната организация), за да се разрази над планетата урагана на перманентната, световна, тотална и пр. Социална революция.