Така изглежда историята

САЩ, светът и капитализмът

Пиша този текст осем дни, след като убийството на Джордж Флойд в Минеаполис отприщи веригата от безкрайни манифестации на лавинообразен гняв в САЩ и в чужбина. Изненадващо множество градски, държавни служители и дори шефове на полицията се опитват да укротят това нарастващо движение, като изразяват неодобрението си срещу убийството. Както често се е случвало и преди, полицията не може да се поучи от историята и с бруталните си действия само подклажда огъня. Тя обаче няма голям избор. Задачата на нейните началници от правителството е още по-трудна, защото тяхната власт се крепи на абстрактни идеи от рода на безпристрастност и справедливост с използване на сила за поддържане на обществения ред. Оттук и доста тесният диапазон от отговори, като се започне от заплахата на Тръмп да „развърже кучетата“ и разпореждането му губернаторите да „овладеят“ демонстрациите или да „се окажат банда идиоти“, до сърцераздирателния либерален призив на Байдън към полицията „да стреля в краката, а не в сърцето“. Както стратегията на изчакването да стихне енергията, така и стратегията на терора, насилието и съда за нейното потискане имат една и съща цел: връщане към „нормалното състояние“. Още в самото начало обаче състоянието беше много далеч от нормалното.
Никой не очакваше това въстание, макар че убийства като това на Джордж Флойд не са изключение. През пролетта CoVID-19 естествено беше в центъра на тревогите. Само допреди седмица големият проблем за медиите и правителството беше съживяването на американската икономика въпреки заплахите за здравето. Явно обаче под повърхността на земята добрият „стар кърт“ на Маркс – силите на социалните катаклизми, предизвикани от присъщото на капитализма състояние на нещата – беше прокопал своята галерия към дневната светлина.
В годините след движението „Окупирай“ анализът се фокусираше върху противопоставянето на 1% и 99%: неравенствата станаха не само „проблем“, който интересува социолози и икономисти, но също така реалност, непоносима за армията работници, обслужваща нуждите на урбанизираните богаташи – без да говорим за милионите хора, работещи в несигурни условия в „Дивия Запад“, далеч от глобализираните мега-градове на Америка. Кризата от CoVID-19 направи това неравенство още по-очевидно, като осветли глупостта, некомпетентността и алчността на властниците.
В същото време спирането на икономиката – започнало, за да смекчи последиците от вируса и прераснало в депресия с гигантски размери – разкри, че обществото, в което господства стремежът за трупане на капитал, е неспособно да се справи с катастрофалното социално положение. Спирането имаше смисъл за някои, осъзнали заплахата от ускореното движение към климатична катастрофа, и дори за онези, които разсъждаваха за ежедневните несгоди – стресът, лошата храна, замърсяването, промишлените аварии и трудовите злополуки. Непосредствената опасност за здравето обаче ни връхлетя и се наложи да действаме. Хората откриха неподозирани сили: стотици стачки на работници в най-различни сектори дадоха ясен знак, че отказват да понасят презрението на шефовете към тяхното здраве; В Съединените щати те се организираха, за да посрещнат нуждите от храна на своите общности. Дискусиите – и някои действия – бяха съсредоточени върху стачките срещу наемите, които имаха положителен ефект за безработните, защото те не бяха в състояние да плащат постоянно растящите, непосилни наеми.
В следващите няколко седмици се очаква собствениците и банките да започнат да си искат наемите и заемите в цялата страна. Ще премине ли тогава полицията от обгазяване, побой и следене на антирасистките демонстранти към изхвърляне на десетки милиони хора на улицата – трайно безработни, които не могат да си купят храна, а камо ли да си платят наема? Какво ще се случи с учителите, със социалните работници и с държавните служители, които в момента са уволнени, защото касите са празни, а милиардите долари са похарчени за „стимули“ на компаниите, на които и без това съвсем скоро им бяха намалени данъците? Макар че борбата срещу белия расизъм беше основната причина, сегашното движение значително се разрасна както по своя състав, така и по мишените на своето недоволство в сравнение с предишни подобни бунтове. Приятел от Минеаполис ми писа, че в някои моменти протестиращите са предимно бели. Вероятно много от тях са разбрали, че расизмът е проблем, за който белите хора трябва да поемат отговорността чрез действия, но също така, че собственото им недоволство трябва да вибрира ясно в резонанс с гнева на техните черни съграждани. Лекари, сестри и болногледачи в Ню Йорк, които получават ежеседмични благодарности, вчера използваха възможността да изразят подкрепата си за протестиращите срещу полицията. Тръмп е прав, когато казва на губернаторите: „Ако не го спрете, ще стане по-лошо“.
Съединените щати се наредиха в дългия списък от страни, разбунтували се срещу своите лидери в последно време – от Ливан и Алжир до Великобритания и Франция. Разбира се, че навсякъде е различно и репресиите, които в крайна сметка тласкат хората към бунт, са многообразни, но това са нюанси, вписващи се в една и съща система. Вчера в Париж 40 000 души, мотивирани от американския импулс, се мобилизираха срещу полицейското насилие над араби, чернокожи и имигранти. Това е част от процеса на борби, приели многообразни форми през последните десетилетия – от съпротивата срещу разпада на общественото образование до движението на жълтите жилетки срещу социалната разруха в така наречената периферна Франция, включително борбата срещу пенсионната реформа. В територия като САЩ, която е по-голяма и по-слабо централизирана икономически и административно от Франция, сливането на различните движения може да се окаже по-трудно. И все пак последните стачки на учителите в различните щати са предизвикани от същите дълбоки житейски проблеми като действията на наемателите в Лос Анджелис и Сан Франсиско или отказът от миналата седмица на шофьорите на автобуси в Минеаполис и Ню Йорк да бъдат реквизирани за транспорт на арестуваните от полицията.
Сегашната вълна на протести може да отшуми – срещу нея се насочват както въоръжени репресии, така и жестове на „помирение“ – един-двама полицаи може дори да полежат малко в затвора. Със сигурност ще се опитат да използват енергията на бунта с надеждата да предизвикат интерес към едни избори, които изглеждат все по-маловажни. Въпреки това, точно както икономическият срив, причинен от коронавируса, разкри дълбоката системна слабост на съвременния капитализъм, така движението, предизвикано от убийството на Джордж Флойд, е главен етап от историческото въстание, към което зове настоящата криза на човечеството. •

Пол Матик-младши
3 юни 2020 г.
Lundi matin, № 246
8 юни 2020 г.