Учените също вечерят
ФИЛМЪТ НЕ ПОГЛЕЖДАЙ НАГОРЕ
Ноември 2019. Съединените щати се управляват от клоун. Сред учените цари глобален консенсус, че човешката цивилизация затопля атмосферата на планетата, а сред целокупното ѝ население – че е виновен някой друг и че от нас нищо не зависи. В тази ситуация Адам Маккей, успешен холивудски сценарист и продуцент, обявява, че ще прави филм за метеорит, който ще удари Земята. Филмът ще бъде мрачна сатира от рода на „Да разлаем кучетата“, „Доктор Стрейнджлав“ и „Мрежата“ и ако е дори наполовина толкова добър, ще се радвам.
Маккей не крие мотивацията си:
Филмът дойде от моят растящ ужас пред лицето на климатичната криза и факта, че живеем в общество, което я поставя на четвърто или пето място в новините, а в някои случаи дори отрича, че това се случва, и колко ужасяващо и едновременно абсурдно до смях е това… Започнах да говоря с много учени (специалисти по климата). Търсех добри новини, но така и не намерих. Всичко, което чувах, беше по-лошо, отколкото излиза в медиите. И така, говорех с Дейвид Сирота и се чудехме „Как може това да не се отразява в медиите? Да го избутват в края на новините? Да не го слагат в заглавието?“
Следват договори с Парамаунт и Нетфликс, 75 милиона долара бюджет, ангажиране на цяло холивудско съзвездие и две години работа.
Една нощ през 2019 година в САЩ двама астрономи попадат на невиждана досега комета. Развълнуван, целият екип се събира да отпразнува откритието, но бързо разбира, че нещо не е наред… Според по-нататъшните изчисления излиза, че въпросната комета се готви за директен сблъсък с планетата Земя. Без да се бавят, астрономите бързо прилагат рецептите, на които са ги научили в училището за либералната демокрация: обръщат се към НАСА, оттам – към Президента, но се с сблъскват с насмешка, егоизъм и некадърност. Най-добрата политика в случай на предстоящ Армагедон е:
Ще седнем, ще помислим и ще видим.
Разочаровани от позицията на политиците, те се обръщат към медиите, където се надяват да ги приемат сериозно. Там се сблъскват с друг добре познат порок на системата – постоянният стремеж зрителят да бъде забавляван.
С течение на времето (което с всеки час става все по-малко) героите осъзнават, че оцеляването на света е въпрос на интереси. Мъдростта на днешния ден гласи, че ако нямаш полза от нещо, няма защо да инвестираш пари и внимание в него. Краят човешката цивилизация, причинен от „убиец на планети“ не е приятна тема – защо да лазим по нервите на зрителите? Действията, които е възможно да предотвратят идващия апокалипсис, не си заслужават средствата, ако все пак няма някаква материална полза, нали?
Филмът хвърля поглед към отношението на управляващите групички, върху личния им интерес за сметка на общото благо, върху измамата, алчността и корупцията, които са не просто публични, а най-нагло се рекламират ежедневно чрез медиите.
Декември 2021. Когато филмът излиза, човечеството вече е в разгара на нова криза. Вече две години новините около COVID-19 шестват в уводните заглавия на медиите. Консенсусът сред учените, доколкото има такъв, отново е оспорван. Изведнъж филмът се оказва много по-актуален от очакваното, дори нещо повече – всички приемат посланието му, а никой не се разпознава на страната на невярващите в науката.
Вече от десетилетия „науката“ е новата религия, а „учените“ са нейните пророци. За всяка политическа власт, всяка кражба и дори всяка война лесно се намират „научни“ аргументи. Докато учените събират данни за опасностите пред човечеството, лесно се намират други учени и политици, които са готови да ги отричат до последно, за да се настанят поне за малко на върха на славата и властта. Още по-лесно се намират бизнесмени и политици, които са готови да спечелят от заплахата, без да правят нищо, за да я спрат.
Вероятно днес повече от всякога науката се управлява от властта и парите, и по-малко – от съвестта. Учените трябва да вечерят като всички нас, а модерните научни изследвания са невероятно скъпи. Докторите стават все повече и е все по-лесно да бъде купен някой от тях. Много от хората не правят разлика между доктор по молекулярна биология, доктор по домашните любимци и „Доктор Йоткер“. Затова всяка щуротия може да бъде представена като „научна истина“, стига да се намери някой с достатъчно медийна власт, който да я подкрепи. Онези медийни рупори, които първо отричаха глобалното затопляне, после отричаха ролята на човечеството в него, после отричаха опасността от коронавируса, а днес отричат ползата от ваксините, показват все хора в бели престилки.
Затова онези, които всъщност оспорват научния консенсус, лесно виждат себе си на негова страна. Затова са възможни подобни възторжени коментари към филма:
Аз съм от поколението, което гледаше филми за светлото бъдеще. Сега се правят филми за мрачното такова. И какво ще удари тази комета? Една планета, умираща от пандемия, където енергийните запаси се изчерпват и зелената религия убива бъдещето. Или малките локални войни, които неминуемо ще прераснат в една голяма. Или изчезването на бялата интелигентна раса за сметка на цветнокожите идиоти, плодящи се като плъхове…
Подобни объркани коментари са илюстрация на кашата, която цари в главите на повечето зрители. Същите хора, които отчаяно търсят политик, носещ по-малко зло, които мърморят срещу всяка новина за планетарна опасност, се разпознават като вестители на неудобната научна истина, игнорирани от медиите и преследвани от политиците. Лесно би било да обвиним самите тях, че са неадекватни, но истината е малко по-сложна – властта се държи точно така с всички нас. Учени или зрители, тя ни използва, когато и както ѝ е удобно. Днес, ако има пари в зелена енергия или трябва да бъде затворена някоя ТЕЦ, ще ни покажат активист на Грийнпийс. Утре, ако собственикът на ТЕЦ си е платил, ще покажат нещастните миньори, оставащи без работа. Всички ние, бедните хора, реално сме суровина в машината, управляваща нашия свят. Точно както учените от филма, тя може да ни превърне в медийни звезди или в преследвани животни, в зависимост от нуждите на онези, които я управляват.
Както и във филма обаче, спасението няма да дойде от науката, не и без да разрушим машината, която я развращава. Разрушаването започва от собствения ни дом – вместо да повтаряме безкритично онази пропаганда, която ни допада, нека се научим да прилагаме към нея същата критичност и скептицизъм, които прилагаме към останалата – и завършва с разрушаването на самите капиталистически отношения, които превръщат учените в слуги на богаташите. Това е единственият начин науката да заработи в интерес на всички хора, а не на самоназначилия се елит. Големият въпрос е дали няма да стане прекалено късно, за да мислим за спасение? ◼
З и М
