110 години възход и падение
На 1 януари 1901, двайсет години след появата на този вид транспорт, в София тръгва електрически трамвай – 2 мотриси и 10 ремаркета по 6 маршрута, 23 км обща дължина на линиите. Системата е изградена за по-малко от три години. С това събитие София заема достойно място сред европейските столици, изпреварвайки градове като Хага (1904), Санкт Петербург (1907), Варшава (1908) и Загреб (1910).
По-късно по софийските улиците потеглят автобуси (април 1935) и тролейбуси (февруари 1941).
Днес, 110 години от поставянето на основите на модерния градски транспорт, състоянието на този вид обществена услуга в София, Пловдив, Варна, Бургас и други градове, се описва от гражданите с изрази като “под всякаква критика“. Една анкета за качеството на транспорта поставя столицата ни на 71-во място в Европа, след нея са само три италиански града. Проблемите са много. Преди всичко – лоша инфраструктура и то не само прословутите дупки, но и неудобно разположени спирки. Остарял парк – мръсни, втора ръка превозни средства, в тях зиме е студено, а през лятото не се диша. От години разреждано разписание, както и затруднен трафик – никога не сме сигурни дали ще пристигнем навреме. Грубостта на шофьори и ватмани. Парадоксални договори, според които използваното гориво е по-скъпо от това по бензиностанциите. Трупане на дългове, отчети за огромни загуби по цялата страна. Съкратени са междуградските пътнически превози. Вихрят се скандали за злоупотреби със средства. Увеличават се цените на билети и карти, падат основания за намаления.
А транспортните дружества имат една основна грижа – как по-сигурно да си приберат парите от клиентите – от нас. В столицата картите вече са електронни – буквално подигравка спрямо качеството на самата услуга. В края на 2010 в СКГТ е увеличен щатът на контрольорите, прочути с хулиганското си поведение. За подобряване на самия транспорт – общи приказки, минимум дела.
С отпусканите от държавния и общински бюджети суми, с неизвестно къде отиващите осигуровки и всякакви други данъци и такси, градският транспорт отдавна да е станал безплатен, редовен и сигурен. Логиката на чиновника обаче е да намира начини да краде, логиката на бизнесмена – да изстисква печалба на всяка цена.
Ние, 45% от жителите на столицата, които ползваме градския транспорт, какъв избор имаме?
Отпуските – още една студена вода
Синдикатите, правителството и работодателите през миналата 2010 счупиха доста словесни копия, за да се споразумеят относно една социална придобивка, извоювана в десетилетна класова борба на трудещите се, а именно – годишните отпуски. Проектът на правителството беше натрупани от предишни години дни, ако не се използват едва ли не веднага, да изгорят. От друга страна, работодателите не бяха категорично задължени да съдействат. Профсъюзите, все повече напомнящи за казионните от времето на Живков, въпреки гръмките заявления, на самите преговори застанаха на позицията на „класовия мир“ – тезис от арсенала на политически дейци като Мусолини. И какво постигнаха?
Нищо. Юристи от социалното министерство обясниха, че неизползваните почивки пропадат поне с една трета през настоящата 2011 година. Ръцете на работодателите са развързани, те решават дали да пуснат подчинените си в отпуска, или да ги обезщетят. Синдикатите отново заемат героични пози в медиите, но вън от острите заявления нямат намерение да се борят срещу това. Те също вярват в „светостта“ на закона, без значение дали този закон по начало е дискриминационен спрямо хората на наемния труд.
Съкращаването на правата на работници и служители няма да спре дотук. Социална защита от синдикати – забравете. Дали не е време, българино, да се обърнеш към теорията и практиката на анархосиндикализма? Защото тъкмо революционният синдикализъм е бил причината да се появят тези права – 8-часов работен ден, годишни отпуски, добри условия на труд, обезщетения и още много други придобивки, които с всяка изминала година, от правителство на правителство, остават все повече спомен за „доброто старо време“…
Васил Арапов
