Анархизмът в Гърция

печат

Годините от 1875 до 1907

Редица „революционни” организации се образуват в различни части на на Гърция като Атина, Сирос, Месини, Аигио, Филатра, Кефалония и Патра. В своята „Велика гръцка история” Г. Кордатос пише: „през този период анархо-социалистически идеи намират почва за разпространение в Патра, по мое мнение, поради присъствието на 5 000 пролетарии и буржоа, също поради връзката на Патра с Йонийските острови, където още в пред­ходното столетие се срещат хора с радикални идеи, както и поради връзката на Патра като пристанище с европейските страни”.

Анархистите от Патра формират в началото на 1876 година колектив, наречен „Демократична асоциация”, който именно поради положението на Патра като най-отворен към Европа със своето пристанище град, завързва връзки не само с близките другари анархисти от Италия, но също така и с други европейски организации. Те се опитват да координират всички групи в Гърция и да формират първата местна организация на Международната работническа лига. Последвалата репресия от страна на гръцката държава е в съгласие с европейско държавно споразумение – факт който може да бъде доказан от няколко дипломатически документа. Във вестника „Бюлетин на Юрската федерация” от 10 юни 1877 година е записано, че „Гърция се присъединява към споразумението на „цивилизованите” нации, тези които не спят и действат с енергични мерки на натиск за да запазят „социалиня ред”. За да докажем това ние получихме следното писмо: „Затворите на Патра, 15/27 май 1877, ние, които написахме тази листовка сме: Дионисис Абелопулос, Константинос Боботис, Александрос Евморфопулос, Константинос Гриманис. Ние сме в затвора, заради публикуването на първия брой на нашия вестник „Гръцка демокрация”, от който ще получите копия. Поздрави и солидарност. Константинос Гриманис.” През 1896 година две нови асоциации са създадени: една в Патра и друга в Пиргос. Най-активните хора пред тези години са Д. Бадунас, Д. Арнелос, Д. Карабилиас и поетът П. Цекурас. Те превеждат различни анархистки статии и по-късно през същата година публикуват анархисткиятвестник „Epi ta proso”, който събира анархо-християни, анархо-комунисти, социалисти и дори индивидуалисти. През същия период в цяла Гърция активна дейност развива и Маринос Антипас.

Гемиджиите в Солун

Гемиджиите в Солун са български анархисти и борци за освобождението на Македония. Техните акции в Солун на 28 и 29 април 1903 и до ден днешен се сочат за най-значителната анархистка проява на територията на днешна Гърция за този период. По онова време гърците са едно от малцинствата в космополитния пристанищен град. Поразени са символи на враждебната на балканските народи имперска политика като Отоманската банка, военния лагер, банката на Митилини, Ориент експрес и Германския клуб.

1910 -1970

През този период не могат да се открият групи, които са чисто анархистки, но много анархисти участват във Федералистката и Социалистическата работническа партия на Гърция (която по-късно през годините се превръща в Гръцка комунистическа партия). Най-известният пример е Константинос Сперас. В периодите между 1896-1898 и 1916-1925 могат да бъдат открити и няколко повече или по-малко анархо-снидикалистки групи, които се опитват да участват и да превземат официалните синдикати в борбата на работническата класа.

От средата на 20-те години чак до народното въстание срещу военната диктатура в Политехническото училище на Атина през ноември 1973 година, с изключение на няколко индивидуални акции, няма организирано анархистко движение в Гърция. Анархистите са явно малцинство през този период. Главната причина за това почти пълно доминиране на марксистко-ленинския тоталитаризъм в работническото движение според Федерацията на анархистите от Гърция е резултатът от болшевишкия преврат в Русия и успешната репресивна и опортюнистична политика на Гръцката комунистическа партия, която след Втората световна война и германската окупация (1941-1945) участва за кратко в правителството и е на крачка от съставянето на собствено правителство. Има и други причини: жестокият диктаторски режим (1936-1941), германската окупация (1941-1945), гражданската война (1947-1949), подпомаганият от САЩ полицейски и терористичен държавен режим през 50-те и емиграцията в САЩ, Канада, Австралия и други страни на мнозина дейни анархисти като последствие от всичко изброено. Единствено през периода 1963-1965 някои радикални, близки до анархизма възгледи, могат да бъдат открити сред лявото крило на народното движение, но бързото установяване на нов военен диктаторски режим (1967-1974) слага край на разпространението на подобни идеи.

(следва)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *