Антифашизмът като проблем

печат

Гръцките власти арестуваха главатаря на хитлерофилската партия „Златна зора“, отговорна за убийство на популярен певец антифашист. Смъртта на човек с убеждения против насилие към онеправданите е истинска трагедия. Наказанието на извършителите и вдъхновителите е въпрос на елементарна човешка справедливост. Само че надали действията на държавата решават този въпрос. Партии като „Златна зора“ са бушони – издънват сe и изгарят, държавата трупа точки, че уж владее положението. Остава левичарите да напишат благодарствено писмо с бодър антифашистки привет и дружеска антифашистка прегръдка до правителството! Обаче репресиите нищо не променят. Гръцката полиция продължава да се комплектува с хора, изповядващи десни убеждения, те покровителстват и дори сGolden Dawn 1_optъучастват в агресивните фашистки акции. Капиталистическата конкуренция продължава да бълва поводи за напрежение между местното население, гастарбайтерите и бежанците, оттук и популярното, лесно смилаемо мото „чужденците са виновни“, при все че именно гръцките банки и преди всичко гръцките правителства и работодатели (с благословията в миналото от ЕС) посяха семената на кризата – но карат народа да жъне и дъвче отровната реколта: 29% безработица, която сред младежта надхвърля 60%, срив на доходите с 40%, натиск от Брюксел за „повече дисциплина“. Това никакъв парламентарен закон „против фашизма“ не може го оправи.

Остава и белята с антифашизма: конфронтацията с реални и измислени фашисти блокира всякаква практическа мобилизация в насока на радикални социални промени, които биха изкоренили всички видове авторитаризъм. В антифашисткото движение (и това е било забелязано от анархистите още в началото на ХХ век) присъства сериозен акцент върху „избора от две злини по-малката“. Политическата диктатура, не ще и дума, е по-лошо от либерална демокрация, само че с какво либералната демокрация е толкова по-добра? Та режимът на „черните полковници“ в Гърция е епизод от миналото на страната, докато съвременните проблеми се случват при демократични условия. Следователно, трябва поглед какво не е наред със сегашния режим, вместо да се хабят сили в борба с исторически призраци. Вярно, „Златна зора“ с нейните „наказателни команди“ и цялостната й военизирана структура хич не е призрак. Но тя чудесно се чувстваше именно в демократичната среда преди сегашния погром: възникнала през 1980 г., дълго време незабележима, наскоро печели половин милион избиратели, вкарва в парламента 18 депутати. И надали ще „изгори“ сега от престоя в затворите – тъкмо ще укрепне там, досущ като техния кумир Хитлер. Очевидно е: променете обществената почва, която търпи поникването на такива отровнорасляци! Антифашизмът като „общ фронт“ на различни политически и антиполитически течения е обречен само да коси по-избуялите нацистки бурени, безсилен да унищожи корените. Благоприятната към реакционни помисли и деяния среда се запазва непокътната, понеже основната част от антифашистките организации също се опират на нея. Получава се преливане от пусто в празно, безкрайно „ручане на жабета“. Докато трае тази самоцелна зациклена дейност, ще пръска кръв на известни и неизвестни жертви. На всичко отгоре – профашистките сили ще набират безценен опит и ще привличат озлобените от несправедливостите на живота. •

СМ

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *