Бежанци – окончателното решение

печат
€па има нужда от извинение защо кризата не свършва.

Европа има нужда от обслужващ персонал, от нови потребители, евентуално от електорални овце, но и от извинение за пред кореняците си граждани защо кризата не свършва

Във връзка с бежанската „вълна“, при все че в миналото е имало и по-големи, когато Европа е била по-бедна от днес, основният сблъсък на мнения твърдо тъпче на едно място: конфликт на несъвместими култури ли е, или конфликт между „толерантните“ и „ксенофобите“.

Премълчаваната истина е, че КАПИТАЛЪТ от Запада мачка арабския свят. В отговор мачканите народи търсят сигурност в дядовите си традиции, сплотяват се около родово-племенните структури – и този вариант бива успешно използван от носителите на миража на сигурност – ИДИЛ. Не толкова защото ислямистите предлагат изход, колкото понеже дават възможност за изливане на натрупания към евро-американските ЦЕННОСТИ гняв.

В това сътресение неизбежно изпадат големи групи население, които предпочитат бягството пред борбата – точно както стотици хиляди български граждани, без у нас да е имало открита война и чак толкова отчайваща мизерия, каквато върлува от десетилетия в цяла Африка и Близкия Изток. И те бягат – на Запад. Съвсем естествено се скупчват в общности, срещайки неприязън и враждебност сред местното население и местната бюрокрация, при все че Европа има нужда от обслужващ персонал, от нови потребители, евентуално от електорални овце, но и от извинение за пред кореняците си граждани защо кризата не свършва.

Бежанците създават проблеми, наистина. Затова пък са полезни по много начини за управляващите в Евросъюза класи. Пълнят и медийното пространство в ужасяващи репортажи, анализи и прогнози. Дават основание за съществуване на националисти, религиозни „възродители“, пълнят гушите на организираната престъпност, включително и най-голямата престъпна групировка – държавата.

Има ли решение този „проблем“, ако оставим притеснението, че с тази дума обезличаваме милиони хора – това е риторичен въпрос. НЕ, НЯМА – поне не и такъв, който не би натрошил на парчета декларираните от правителства и църкви „морални устои“. Понеже Западът се гордее с практицизма си, дори го смята за рационален, а и публично тайно изповядва вярата, че моралът е нищо, интересите (на силните, тоест богатите, овластените) обаче са всичко, да видим чисто ПРАГМАТИЧНО какъв полезен ход съществува в рамките на капитализма в тандем с държавността.

Кратка справка: капитализмът означава конкуренция и печалба от контролирани пазари, оттук не е труден изводът, че мирната „мултикултурност“ е обречена на провал поначало. За мирно съжителство на култури са необходими условия, различни от среда на съперничество, на извличане на келепир от затруднението или нуждата на съседа, ближния и далечния. Трябва обстановка на солидарност и реално равенство – на личности и общности. Тоест – нещо различно от капитализма. По същия начин – държавността означава контрол отгоре, формализъм и принуда. Погаждането на човешки маси с различни култури обаче е дело отдолу – диалог, съгласие, гъвкавост, съчувствие.

Така че реалните варианти на сегашната система за „справяне с проблема“ са два: реставрация на диктаторските режими в страните източници на „мигранти“ или… геноцид чрез нагорещяване на войните в близкоизточния регион и превръщането на европейските граници в крепости, където се стреля на месо в името на „спасението на европейската цивилизация“. Въпреки всички увъртания, въпреки всички, някои навярно искрени призиви за човещина, други възможности липсват.

Първият не е нещо необичайно и невиждано – от векове благоприлични величия търпят полезни им мерзавци. Правителствена и корпоративна Европа прави същото, без да се изчервява от срам. Германското правителство и преди изяви несъгласие да си разваля отношенията с Путиновата сянка на империя заради някаква си Украйна. Сега вече говори за опрощаване на всички грехове на Кремъл в благодарност за участието му в Сирийския конфликтен възел.

Вторият вариант пък особено допада на популистите всред европейските партии, среща положителен отклик у пропагандно обработеното население, достатъчно стресирано от „нашествениците“ – и „моралът“ им ще го преглътне, както е преглъщал досега предишни компромиси с т. нар. колективна съвест.

Впрочем, едното не отменя другото – възстановените арабски диктатори плюс ИДИЛ сами усърдно избиват „излишните хора“, а и ги удържат от бягство. Във всеки случай, скорошно „окончателно решение“ не бива да очакваме – бежанската вълна и войната в Сирия още носят най-разнообразни печалби, а пазарлъкът между едрите властници е в разгара си.

Окуражаващото е, че кукловодите не са всесилни, конците се оплитат, късат, режат се предумишлено. Притокът мигранти – ако оставим настрана конспиративните теории и невротичната паника от „ислямизация“ (все едно догматична християнизация е за предпочитане) – изостря противоречията на нашия континент, променя социалния състав, поощрява търсенето на изход от положението извън капиталистическите рефлекси. Зрее период на нови революционни кризи, които не могат да бъдат лесно обуздани от силите на реакцията. •

Хасан Девринджи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *