Белградските анархисти излязоха от затвора
Делото за „международен тероризъм“ продължава
След почти шестмесечен тормоз в предварителния арест и в Централния белградски затвор и постоянно протакане на насрочването на делото, най-накрая то е свикано на 17 февруари. В месеците преди това се засилва вниманието върху техния случай, а веднага след Нова година, на 3 януари, техните другари провеждат протест за освобождаването им. Пред зала номер 3, където се подготвя започването на процеса, се събират над 100 души. Освен родители и роднини на подсъдимите, има много техни другари от Анархосиндикалистка инициатива – Сърбия, Антифа Белград и други сръбски колективи, активисти от Националната конфедерация на труда (СНТ) – Испания, Свободния работнически съюз (ФАУ) – Германия, Федерация „Солидарност“ – Великобритания, полска анархосиндикална група, Федерация за анархистко организиране – Словения, Мрежа на анархосиндикалистите – Хърватска, Антиавторитарно движение (автономна асамблея „Солидарност“) – Гърция, Федерация на анархистите в България, както и хора от Австрия. Роднините на подсъдимите остават много приятно изненадани от присъствието на толкова техни другари. Процесът е публичен, което означава, че всеки има право да присъства, но полицията и охраната на самата зала пропуска само роднините и близките на подсъдимите, както и неколцина сръбски журналисти и хора от групата за наблюдение на процеса, сформирана от активисти и леви интелектуалци. Хърватски другар и австрийка от сръбски произход закачват на една врата, така че да се види вътре в залата, импровизиран плакат с надпис „Анархизмът не е тероризъм“. Веднага ченгетата арестуват 5-6 души, които по-късно са освободени, с изключение на първите двама, които са задържани в белградски арест с обвинение в нарушение на съдебния ред по време на процеса. За щастие двамата са освободени на 20 февруари, но нямат право да напускат Сърбия и трябва да се разписват в полицията всеки понеделник!
След кратка почивка, част от нас са допуснати в залата след преговори с охраната на съдебната зала (аз съм допуснат благодарение на журналистическата ми карта). Много от другарите се ядосват и наричат сръбските власти „тоталитарни“ (оправданието на ченгетата е, че в залата няма място, а всъщност спокойно можеше процесът да се проведе в друга, по-голяма). Когато няколко от нас успяват да влязат, това предизвиква много приятелски, благодарни погледи сред част от подсъдимите. Успяваме да „хванем“ изказванията на последните трима обвиняеми – Иван Савич, Никола Митрович и Саня Дойкич. По-голямата част от адвокатите пледират направо за освобождаване на шестимата от арест. Много добро е изказването на една от адвокатките, че всъщност атаката на гръцкото посолство не само, че е предизвикала минимални поражения, но и че делото на младите хора, макар и изразено по по-радикален начин, е имало хуманистични подбуди, тъй като е целяло освобождаването на намиращия се по това време в 45-ти ден на гладна стачка гръцки анархист Тодорис Илиопулос. Тя добавя, че атаката не е посегателство над гръцкия народ, а точно обратното. Съдиите решават, че следващото дело ще бъде на 23 март тази година, но и че шестимата арестувани трябва да бъдат освободени незабавно след приключване на заседанието. Засега обаче обвинението в „международен тероризъм“ не е снето, въпреки че много хора смятат, че то ще бъде смекчено, тъй като вече звучи съвсем абсурдно. По време на заседанието на съда стават известни факти за насилие и изтезания срещу част от подсъдимите белградски анархисти. Иван Савич е измъчван от ченгетата по време на разпитите и е заплашван с нож да признае, че е искал да взриви гръцкото посолство и дори да убие посланика! Друг от арестуваните, Ратибор Тривунац, също е заплашван. В момента този въпрос се дискутира усилено в сръбските медии и общество, а омбудсманът на държавата настоява за незабавно уволнение и наказание на виновните полицаи. Целият център на Белград беше изписан с графити „Свобода за анархистите“, подписани от техните другари от Анархосиндикалистка инициатива.
За 19 февруари е обявен бенефисен концерт в солидарност с подсъдимите сръбски анархисти, решението за който е взето още преди заседанието на съда. Няколко дни преди това един от организаторите е привикан от полицията и му е обяснено, че провеждането на такъв концерт „е рисково“ и полицията не може да гарантира мирно провеждане на проявата. По време на самия концерт се получава фалшиво обаждане за бомба и идват ченгета с кучета, които претърсват цялата зала. Концертът е преустановен. След като продължава по-късно, нацисти хвърлят вътре в залата (става дума за мазе) две бомби със сълзотворен газ и този път другарите го прекратяват. Излизат навън, за да не се издушат, и тръгват да преследват нацистите. Полицията изниква „изневиделица“, спира анархистите, прави малък обиск на нацистките хулигани, след което последните най-вероятно са освободени. Все пак от много време насам за първи път няма арестувани анархисти, тъй като през последния месец в сръбското общество се говори много повече за репресиите и несправедливия процес. Ясно е обаче, че провокациите и репресиите от страна на Държавата и нейните слуги няма да свършат скоро.
Иво
