Църковните избори

печат
Не е работа на „Свободна мисъл“ да обръща внимание на подобни мероприятия, поради дълбокия скептицизъм на анархистите към религията от една страна и категорично отрицателното ни отношение към йерархични обществени структури, каквато е и Църквата, от друга. Влиянието обаче на властовата институция БПЦ върху обществото е въпрос, който живо ни засяга, затова си позволяваме този коментар, защото религията, наред с национализма, е групиране, включително и доброволно, на хора по някакъв единствен признак, който малко или никак не зависи от волята на човека. Такова групиране разделя и противопоставя, налага чувство за солидарност изключително вътре в групата и неизбежна връждебност навън. Частичната солидарност, и свързаната с нея практика на взаимопомощ, измества общочовешката, а тъкмо последната стои сред базовите принципи на анархизма, тъй като общочовешката нагласа за взаимно погаждане е единствен гарант за избягване на тежки конфликти чрез дискутиране на проблемите и вкусовете, вместо с идеологическа или пряка война.
Преди да продължим по същество, нека изчистим две словесни недоразумения, за да не се получи погрешно тълкуване на мнението ни. Немалко хора казват за себе си „вярващ съм, но не религиозен“. Съжаляваме, но „вярващ“ е българска дума, наред с народното и по-точно „набожен“, а „религиозен“ – чужда заемка в езика ни. Но и двата термина означават едно и също, те са синоними. Често авторите на заявлението „вярващ, но не религиозен“ искат да кажат, че са против клерикализма, против богатството на висшите духовници и паразитизма на повечето редови свещеници върху гърба на набожните граждани. Според анархистите такава позиция заслужава уважение, което би било още по-голямо, ако тя бе формулирана не под формата на кухо словоблудие.
Второто недоразумение е представата за „вяра“ като за нещо универсално – „атеистите ВЯРВАТ, че няма Бог“. Вяра като безкритично приемане на някаква теза и вяра като обосновано допускане в истинността на друга теза са две различни неща. Набожните приемат съществуването на висша сила без съмнения. Атеистите преценяват, че понеже няма доказателства за съществуването на Господ, няма причина да се вярва в него, като си запазват съмнението и в собствената си „вяра“.
Край на вметката, да се върнем на темата.
Кандидатите за патриарх са две фигури, еднакво неприемливи за ролята на духовни водачи. Единият тъне в охолство и не вижда нищо лошо в миналото си на сътрудник на Държавна сигурност. Другият също не се гнуси от разкоша, а и представлява същински православен талибанин. Медийни коментатори очакват от църковния събор да „оздрави“ Църквата, не се боят от намеса на държавата, но се опасяват от такава на икономическите групировки. Обидно би било да предположим у коментаторите невежество, така че оставя обяснението, че лукавят. За православната църква винаги е било характерно да се поддава на държавна намеса, а дори да се натиска за нея. Самата държава също няма причина да се въздържа, особено когато остро се нуждае от идеологическа подкрепа, от гасене на недоволството на народа в трудните моменти на все по-обхватната, вече не единствено икономическа криза. Влиянието пък на икономически групировки над Църквата е факт – дарените лимузини и щедро раздадените в замяна титли „архонт“ са само върхът на айсберга.
Вярно, главният прокурор на нечистата и несвята република заяви, че у нас вече няма едри престъпни групировки. Това е истина, но не цялата. Мафиите преминаха от нелегалния към легален бизнес, оставяйки някои от пипалата си в старото свърталище. Мутринският манталитет на този род бизнесмени не се е изпарил. Той ще се предава и на техните наследници и партньори, ще принуждава и конкурентите, ако има сред тях „почтени“, да го възприемат, за да устоят. За обикновения човек това означава, че работодателите му са разбойници и че ще се държат с него като такива. А държавата ще стои зад гърба им.
Окончателното превземане на Църквата от страна на овластените и легализирани мафии надали ще я „оздрави“, но пък много вероятно приеманите от държавата закони да принудят обикновените хора да се съобразяват още повече с мнението на църковната върхушка, с дерибейството на редовите свещеници, като няма да смеят да критикуват и да се възмущават под страх от наказателно преследване.
Единственият път за оздравяване обаче надали ще привлече участниците в църковния събор. Това е пътят на разпускане на Църквата в сегашния й вид на потисническа кариеристична организация, връщането към първоапостолските времена на БРАТСТВА на вярващите, което би било в съгласие с думите на самия родоначалник на християнството. Самоорганизираната като братства на истински равни пред техния Бог миряни църква, при липсата на забогатяваща от вярата върхушка, не би се стремяла да доминира в обществото насила, не би предизвиквало напрежения с други изповедания, нито вражда с невярващите. Би признавала и правото на децата и младежите първо да вникнат в религиозната доктрина, преди да решат да се присъединят към нея. Такава истински народна Църква не би представлявала обществена опасност, не би разделяла хората на достойни и недостойни за изпитване на чувство за солидарност към тях.
От гледна точка на анархизма това би било приемливо, защото ще е част от формите за самоорганизация и самоуправление без власт, без да се отказваме от свободата си да дискутираме с набожните хора мирогледните въпроси и като теория, и като задаващи конкретни обществени практики. И тъкмо в практиките ще се окаже, че има повече простор за погаждане, защото целта на анархистите е изграждане на комунистическо (не в марксисткия извратен вариант) общество, а патронът на православната вяра Христос е навярно един от първите комунисти в човешката история.
Друг е въпросът кое е „по-забавно“, както казва д-р Хаус – сляпата вяра или знанието за природата на нещата.

Остави коментар

  • Вас анархистите нали не ви интересува религията, къде си врете носовете а ? Ще горите в ада чада на сатаната. Абе от къде се навъдихте такива гадини – не знам. Ама дано скоро пак се повтори 23г. да си получите заслуженото.

  • ха-ха
    ами да се повтори, пък да видим кой какво ще получи.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *