CNT навърши 100 години

печат
Легендарната конфедерация на 1 век

Следващите редове са откъси от извънредното издание на „Солидаридад обрера“ в Барселона, отпечатано по случай 100-годишнината на испанската Национална конфедерация на труда (CNT или НКТ). Това е важна издателска инициатива сред стотиците други, предприети по този повод във всички региони на Испания. Това издание на „Соли“ разглежда братското сътрудничество на другарите и другарките от двете действащи анархосиндикални течения в Каталуня. То е крачка напред към укрепването на НКТ, чиято неизменна задача си остава интервенцията със сила в трудовите и социални отношения на Иберийския полуостров. За съжаление, естествените събеседници на НКТ в цяла Испания все още не са излезли от кризата, дължаща се на колаборационизма между синдикалната бюрокрация и капитала, между потисниците и експлоататорите и потиснатите, унизени и равнодушни хора на наемния труд, изгубили вяра в огромните си възможности и сили.

През 1910 г. в Барселона стотици представители на множество локални и регионални работнически организации решават да създадат „Ce-Ne-Te“ (в превод Национална конфедерация на труда), организация, която представлява много повече от един обикновен, макар и мощен синдикат със стотици хиляди членове.

Конфедерацията е въодушевена от идеята за създаване на едно ново анархокомунистическо общество или общество на свободния комунизъм. Инициативата се подхваща от създадените из цялата страна свободни училища без дискриминациия и наказания, чието начало поставя нашият анархист, педагог и инициатор на свободното възпитание и на независимото от държавата, капитала и католическата църква обучение Франциско Ферер, разстрелян през 1909 г. от испанската реакция. Участват създадените народни университети от анархисти-просветители, превърнали ги в културни и революционни центрове, множество кооперации и мрежа от всевъзможни общности на пробудилите се за нов живот „низши слоеве“ на испанския народ. Към тях се присъединяват и много издателства на книги, брошури и теоретични трудове, списания и периодични издания, десетки вестници. Всичко това е едно богато наследство от няколкото десетилетия на анархистическа просвета и борби за социална еманципация, започнали с образуването на Испанската секция на Първия Интернационал, създадена в началото на 70-те години на ХIХ век от последователите на Михаил Бакунин.

Един век живот на НКТ е век, изпълнен с окървавени стачки за повече хляб и свобода, от стачки за наемите (искания наемите да се определят според доходите на наемателите), дори стачки за създаването на нормални условия, в които да се раждат и отглеждат децата на безимотните. През стоте години на НКТ се изграждат мрежи за солидарност и взаимопомощ в бедните квартали и в селата. Активистите на Конфедерацията организират съпротивата вътре в затворите и извън тях. В множество затвори под тяхно влияние жертвите на социалната система, наричани престъпници, се превръщат в ядра на бъдещите колони на пролетарските въстания. Те проникват и в най-затънтените села, за да разнесат забраненото слово или да подпомогнат самообразованието при четене на свещ. И когато настъпват решителните часове на класовата война, пак те са тези, чиито възпламеняващи думи по многолюдните улици и площади мобилизират масите за отпор срещу превантивната контрареволюция на франкистите и стават инициатори на социалните преобразувания в промишлеността, земеделието и разпределението. Тези преки революционни акции обединиха срещу надигналата глава народна анархия през 1936-1939 г. изплашените от заразителния ѝ пример хитлеризъм, фашизъм, сталинизъм и „пазарните демокрации“ на Франция и Англия. Те вкупом подпомогнаха победата на Франко, която предпочетоха пред кълновете на един нов свят, посредством пряката интервенция на легиона „Кондор“ и хитлеристката авиация, на дивизиите на Мусолини, на професионалните убийци от НКВД, маскирани като съветници, или на скритите зад паравана на „Комитета за ненамеса“ социалдемократи, консерватори и сталинисти.

Историческата памет трябва да се свързва винаги с актуалните събития и с действителните социални проблеми на трудовите хора в съвременния свят. Затова ние сме против погребалните и панахидни възпоминания, които превръщат историческата памет в меланхолични настроения, които може би са достойни за уважение, но са непотребни и вредни в борбата за бъдещето на човешкия род и сме срещу писанията на окаяните „новинари“, които водят народа и себе си до оглупяване срещу заплащане, като ни затрупват с плоски сензационни, развлекателни или криминални хроники.

Затова ние считаме, че Стогодишнината на CNT е отличен повод да се възстанови мотивацията, подтикнала нашите предци да се организират. Тя е и причината да си зададем въпроса какво е днешното звучене на девиза на създадения през 1864 г. Първи Интернационал или МАТ (Международната асоциация на труда): „освобождението на работниците трябва да бъде дело на самите тях, в противен случай то няма да бъде“. Това означава, че еманципацията на наемните роби може да бъде резултат единствено от техните преки акции в името на свободата и социалното равенство без „ръководители“, „авангарди“ или „елити“, без посредници и „народни представители“. Като тръгваме от нулата на печалното си положение на потискани, унижавани и ограбвани, но с гордостта на хора без Бог, без господар и без отечество, ние считаме, че нам предстои да извоюваме с борбите си мечтания свят на свобода, на справедливост и на солидарност между народите от петте континента.

Заедно с това времето показа, че съжителството на двете позиции в НКТ, на идейния анархизъм и на революционния синдикализъм, с цялата междинна гама от многобройни организационни инициативи и програмни предложения, създаде сериозни проблеми, но и ги подтикна към разбирателство и тясно сътрудничество. Събитията от вчера и днес, в Испания и в другите страни, въпреки гражданската война, полицейския терор или вътрешните битки, показаха, че анархосиндикализмът не е лишен от възможности да се възстанови отново – било под натиска на обстоятелствата, било поради вярното революционно чувство. Затова ние не губим надежда, че идейното братство и организационната координация могат да улеснят откриването и да подпомогнат изработването на нови форми и решения за социално-революционното интернационално действие.

За да получите извънредния номер на „Соли“ от 64 страници, можете да се обърнете към Solidaridad Obrera c/Joaquin Costa, 34, entlo, 08004 Barcelona, (www.soliobrera.org) или към Ctra. De Montcada, 79, 08221 Terrasa, (www.soliobrera.cnt.es).

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *