CNT участва в правителството
„От военна гледна точка това е хаос, но хаос, който функционира. Не им пречете!“
Социалната революция и въоръжената борба срещу Франко никога не страдат от липса на хора на саможертвата с решимост да победят и да реконструират една Испания, основана върху нови концепции за свобода и равенство. Това, което липсва на испанските пролетарии, е количеството и качеството на оръжието, суровините за индустрията, модерните машини и торове за земеделието, храните и накрая – опитът да организират новата икономика и да водят една продължителна въоръжена борба. Само политическите шефове и някои от членовете на най-представителните синдикати се паникьосват от ситуацията и търсят убежище, не знаейки на чия страна да застанат спрямо държавните институции. Работниците, обратно, водейки се от вярното си и естествено чувство, подхождат към ситуацията с това, с което разполагат, и със знанията, които имат. Тяхната система на управление на обществените дела, услуги и разпределението на хранителните продукти може би е хаотична, но никой критик още не е казал, че някой е умрял от глад; тяхната импровизирана защита на Барселона, Мадрид и Валенсия може и да е дезорганизирана, но въпреки всичко това те побеждават добре организираните и добре въоръжени редовни армии, които на 19 юли вярват, че са господари на цяла Испания; техните зле въоръжени колони без съмнение не успяват да завземат Сарагоса и други стратегически градове, но въпреки това задържат противниковите сили в месеци наред. Техните действия изглеждат хаотични, но както накратко ги окачествява един професионален военен (полковник Хименец от Бераса), когато го запитват какво мисли за тези импровизирани колони: „От военна гледна точка това е хаос, но хаос, който функционира. Не им пречете!“
За да изпреварим критиката, ще кажем, че напълно съзнаваме недостатъците на този „хаос“; фактът, че транспортът е толкова дезорганизиран, че понякога бойците на фронта остават по три-четири дни без храна; че не е организирана санитарна служба, която да се грижи за ранените и че в някои случаи бойците от фронта пред Мадрид напускат вечер окопите, за да се видят с годениците си в града! Ние казваме само, че испанските труженици се оказват способни да действат в една ситуация, парализирала властта, която не прави нищо друго, освен да публикува безполезни и оскърбителни декрети в „Държавен вестник“, а политиците да импровизират и да организират безнадеждни акции. Ако съпротивата срещу франкистките армии става възможна, това е благодарение на този славен „хаос“ от първите седмици на боевете.
Струва ни се, че ролята на анархистите е да поддържат тази масова енергия и ентусиазъм и да работят за тяхната консолидация и координация, разяснявайки проблемите пред своите другари пролетарии, търсейки и внушавайки им решенията, защитавайки винаги идеята, че всяка инициатива и действие трябва да произлизат от самите работници – не само от работниците в CNT, но също и от тези в UGT, които, разочаровани от „социалистическите правителства“, не показващи с нищо, че се различават от останалите, са готови да отдадат много по-голямо внимание на революционните аргументи, вместо на срамежливите съвети на по-голямата част от своите шефове.
„Без хаос революцията е невъзможна!“ пише Кропоткин в едно писмо до свой приятел по време на Руската революция от 1917 г., докато много членове на испанските революционни организации са до такава степен заети в борбата против Франко, че от първите моменти започват да апелират за дисциплина, за връщане на работа, за увеличение на работните часове, за да бъдели удовлетворени изискванията на войната. Това поведение може да се резюмира в две фрази, съдържащи се в статия на Хуан Пейро, с които той се противопоставя на идеята да се намали работния ден за работниците в заводите и фабриките на Каталония: „Прочутата фраза на Наполеон е твърде често забравяна. Войната и нейните успехи зависят винаги от парите, защото през всички времена войните са се уповавали на икономическата база.“
Колко вярно е това в испанския случай през август 1936 г.! Но вместо да кажат на работниците, че преди всичко останало те трябва да завземат банките и златния резерв, те подбуждат работниците в тила да увеличават максимално работните часове, за да произвеждат повече! Не че това не е вярно, но още по-вярно е това, че който контролира златния резерв на Испания, той контролира развоя на войната и на испанската икономика.
В тези първи дни на борбата нуждата от оръжия и суровини е първостепенна. За да се произвеждат оръжия, каталонските работници имат нужда да приспособят фабриките за тази цел; машините трябва да бъдат купени от чужбина със злато, както и самолети, транспортни средства, пушки, оръдия и муниции; със злато могат да се купят даже германски и италиански оръжия. Златният резерв e онова средство, което може да позволи на въоръжените работници да минат от отбрана към нападение. Вярно е, че те не са обучени и тренирани както се полага и че на колоните на работническите милиции липсва координация, но без достатъчно оръжие и транспорт, тези проблеми нямат особено значение.
За да се увеличи объркването във финансовата сфера, допълнително спомага съперничеството между правителствата на Каталония и Мадрид – съперничество, което не се съобразява с общия враг и в което Мадрид има предимство, защото държи контрола върху златото. Предимство, което той използва, за да задуши революцията в Каталония и да саботира фронта в Арагон, както и кампанията за Балеарските острови, които са инициативи на CNT. Според Сантилян, същото поведение продължава да има и правителството на Кабалеро, когато наследява това на Хирал през септември 1936 г.
Нека разгледаме в детайли щетите, произлизащи от факта, че златото остава в лоши ръце. На 24 септември 1936 г. в Барселона се провежда регионален пленум на синдикатите, където са представени 505 делегати на 327 синдиката. На този пленум Хуан Фабрегас, делегат на CNT в Икономическия съвет, след като посочва активността на синдикатите, говори за финансовите затруднения на Каталония, произтичащи от отказа на правителството в Мадрид да „даде икономическа и финансова помощ, защото не симпатизира на установения ред в Каталония… Въпреки смяната на правителството, ние срещаме същите затруднения“. Фабрегас продължава, декларирайки, че делегация е заминала за Мадрид, за да иска кредити за закупуване на военни материали и суровини, предлагайки като гаранция един милиард пезети в ценни книжа, намиращи се в Испанската банка, но получава категоричен отказ. Достатъчен е фактът, че новата военна индустрия на Каталония е контролирана от работниците на CNT, за да откаже правителството в Мадрид всякаква помощ. То се съгласява да отпусне тази помощ само в замяна на правителствения контрол. Този очевиден саботаж на правителството в оръжейното производство е разкрит в един отчет за разговорите от 1 септември 1937 г. между Йоженио Валехо, представител на каталонската военна индустрия, контролирана от CNT, и заместник министъра на въоръженията и мунициите на централното правителство, в които последният признава пред свидетели, че „военната индустрия на Каталония произвежда десет пъти повече, отколкото цялата останала Испания и се съгласява с Валехо, че това производство лесно може да бъде учетворено от началото на септември, ако Каталония разполага с необходимите средства, за да си набави суровините, които се намират на испанска територия“.
Но нека се върнем през септември 1936 г. Регионалният пленум на синдикатите завършва на 26 септември. На следващия ден пресата обявява влизането на CNT в правителството на Каталония. В комюнике за пресата CNT отрича, че участва в правителството и уточнява, че участва в един Регионален съвет на отбраната! Кой взима това решение? Нито Пиерац, нито Сантилян дават обяснения. Няма никакви индикации, че този въпрос е бил дискутиран на регионалния пленум. Към 20 септември, след формирането на правителството на Кабалеро, се провежда национален пленум на регионалните Комитети, председателстван от Националния комитет на CNT, с цел да се намери формула, с която, скривайки измяната на принципите, „колаборацията“ да стане възможна.
Решено е да се създаде „Национален съвет на отбраната“ и съществуващите министерства да се трансформират в „департаменти“. В тази декларация са включени няколко решения, отнасящи се до милициите, банките, собствеността на църквата и т. н. Този документ няма особено значение, защото терминът „Национален Съвет на Отбраната“ е употребен като смокинов лист, за да се направи по-малко ужасна за ушите на CNT думата „Правителство“. Това е добре схванато от политическите партии, които не взимат под внимание предложенията и отхвърлят блъфа на CNT по такъв начин, че два дни по-късно отново е свикан пленум, на който CNT изразява съжаление за отхвърлянето на нейните предложения. В края на този документ се заявява изрично, че формирането на Регионалния съвет на отбраната, с който евфемизъм се дефинира каталонското правителство с участието на CNT, е резултат на предишния пленум и се прибавя, че подготовката на „Националния съвет на отбраната“ трябва да продължи. Но тъй като Регионалният съвет на отбраната е всъщност правителството на Каталония, не е никаква изненада, че през ноември CNT капитулира и четирима негови членове се включват в централното правителство на Кабалеро в Мадрид. •
(Следва)
