Да спрем насилието по улиците!
Българка се омъжила за мароканец. Разхождали се край Народната библиотека. Той и казал „I love you“. Намерили се няколко патриоти наблизо и ги спукали от бой.
Тази случка, незнайно как, стигнала до Нова Телевизия. И оттам – до очите на неизвестен брой загрижени зрители. Дори приятели ме помолиха да я коментирам.
Какво толкова има да се коментира? Редовно хора, понякога цели семейства, биват пребивани на расова или етническа основа. Квартални келеши с големи комплекси и малки пишки дебнат циганите, връщащи се от работа. Цели махали биват обирани от банди, оборудвани с каруци и брадви. Покрай проекти за интеграция на малцинствата и бежанците се крадат десетки, ако не стотици милиони. А държавната машина поддържа целия този ред в изгода на онези, които я управляват. И ако някой още не е разбрал това, няма да ме заболи, ако му спукат розовите очила с някой бокс.
От времето на фараоните бедните воюват помежду си, за да забогатяват богатите. От бандите по кварталите богатеят наркобароните. От бандите по селата богатеят търговците на цветни метали. От проектите за интеграция печелят бюрократи, политици и „не“правителствени чиновници. За всичко това плащаме ние – българи, цигани, турци, евреи, арменци, та дори и бежанци от Сирия, които работим тук. Ако някой от нас, работещите, намаже покрай богатите – „берекет версин“, както казваме в България.
За едно „берекет версин“ търпим като волове. Работим, за да храним деца, за които нямаме време. Държавата ги превръща в избиратели като пълни им главите с простотии за национално величие, а после плаща на „не“правителствени чиновници да реват по медиите за насилието по улиците. Живеем в жалък фарс, който можеше да бъде художествена антиутопия, ако не беше нашата реалност. И усещаме, че нещо не е наред, само когато спукат розовите очила на някой журналист.
Но фарсът няма да приключи с журналистика. За да няма повече хора, пребити в името на реда, трябва да свалим очилата и да вдигнем юмруци. Да превъзпитаме онези, които възпитават децата ни. Да направим така, че да няма полиция и политици, на които бандите да плащат, а срещу всеки посегнал с бокс да отвръщат двама с бухалки. Тогава насилието ще остане само в спорните зали, а полза от бандитизма няма да има никого. До тогава – чакайте полицията да ви спаси.
Наблюдател