Документален очерк за анархиста Манол Васев

печат
(продължава от миналия брой)

„Болшевизмът се роди в мерзост, живя в престъпление и ще умре с лъжа на устата!“

Онези от тях, които физически оцеляват, минават в дълбока нелегалност, макар че още през 1926 г., когато вече премиер е Андрей Ляпчев с неговото управленческо кредо „Со кротце, со благо, со малко кютек!“, отново подхващат безвластническата си агитация. Манол Васев се укрива почти две години в къщата на отколешния митьоганев ятак Вълчо Банев в подножието на родопския връх Айда и след дълги размишления стига до извода, че, за да се съхрани българското анархистко движение, трябва на този исторически етап коренно да се смени тактиката на анархистката пропаганда и революционното действие, които да се насочат най-вече към съществуващите от десетилетия земеделски сдружения, чиято същност по негово мнение е свободняшка и, като се разшири тяхната обществена и производствена дейност, да се обединят в обща федерация „Власовден“, която логически да се превърне в автентична, проанархистическа, синдикална организация.

За съвсем кратко време Власовденските сдружения в града са вече повече от десет и постепенно в Хасковска околия са създадени над тридесет дружества. Основан е и печатен орган на федерацията – вестник „Власовден“, излизащ месечно в над 1000 броя. Власовденски сдружения започват да се изграждат и в други околии из България и федерацията прераства в конфедерация „Власовден“. През месец септември 1932 г. в Хасково се провежда конгрес на федерациите на власовденските дружества в страната, на който се изработва Устав на Земеделската професионална конфедерация „Власовден“ в България, утвърден на 11 април 1933 г. БРП (к.), виждайки мощното влияние на анархистите във Власовденските сдружения, всячески саботира дейността им. Всъщност не би могло и да бъде другояче, щом в Обетованата земя на световния болшевизъм – Съветския съюз – десетки милиони селяни чрез свирепо държавническо насилие са насилствено натикани и закрепостени в тъй наречените колхози и совхози, които фактически възкресяват феодалната, крепостническа система от върло деспотичните времена на Руското царско самодържавие… Власовденската конфедерация е забранена след преврата на фашизоидния кръг „Звено“ на 19 май 1934 г. (Н. Дончева. Анархизмът в Хасково. Известия на държавните архиви, брой 72, с. 264). Нито една от следващите властващи, държавни клики не отменя забраната на Власовденските сдружения. Болшевишко-фашисткият преврат на 9.9.1944 г. начело с новия-стар министър-председател Кимон Георгиев не само че не възстановява самодейно-народното Власовденско движение, а напротив – изиграва ролята на прелюдия към установяване на драстична тоталитарна система, в която трудовото българско селячество попада в примката на побългарените колхози и совхози – ТКЗС и ДЗС… През трийсетте години в тютюнопреработването се преминава към нов вид манипулация на тютюна чрез въвеждането на тъй наречената „тонга“, която съкращава три пъти времето на производствения процес и толкова пъти броя на работниците. Излишните „тютюнджии“ се изхвърлят безработни на улицата, без някой да се грижи за техния поминък. Хасково е един от най-големите тютюнообработващи центрове в страната. В манипулацията на тютюна работят хиляди люде – предимно жени и деца. Въвеждането на тонгата заплашва да остави без работа значителна част от тях. Анархистите, сред които има и много тютюноработници, подхващат усилена разяснителна агитация сред тютюноработничеството за антисоциалните последици от въвеждането на тонгата. Безспорно като най-активен между анархистите по този щекотлив екзистенциален въпрос се изявява Манол Васев, който дори отпечатва брошура, написана от него за тонгата, в която изтъква пагубните последици от нейното въвеждане точно в този момент на свирепа икономическа депресия, засягаща изобщо възможностите за физическото оцеляване на наемното работничество. По негова инициатива в Хасково се образува Граждански комитет за борба срещу тонгата, който на 19 юли 1930 г. свика в града първото национално събрание против кожодерската, експлоататорска рационализация. Опитът на полицията да арестува ораторите-анархисти и най-вече народния трибун Манол Васев среща съкрушителната съпротива на хилядите стачкуващи и се проваля позорно. Стачката парализира работата във всички хасковски тютюневи складове от „Балкантабак“ до „Реколта“. Благодарение на решителния отпор на тютюноработниците, предвождани от Манол Васев, до края на сезона тонгата в Хасково не е въведена… (Н. Дончева. Известия на държавните архиви, брой 72, с. 265 ). На 21 юни 1931 г. парламентарните избори в България са спечелени от Народния блок, който взема властта с демагогски обещания за демократизиране на страната. Това дава възможност на Манол Васев да хвърли цялата си неизтощима бунтовна енергия за популяризирането и легализирането на анархисткото движение в Хасково и региона. От месец октомври 1931 г. заедно с анархиста-толстоист Делчо Василев започват да издават в. „Идеи“ – „двуседмичник за литература, критика и обществени въпроси в светлината на правдата и свободата“, превърнат всъщност в дръзновена трибуна за пропагандиране на безвластническите идеи. На 20 март 1932 г. Хасковската анархистка организация провежда общоградски митинг, свикан пред Градския театър, като пред събралото се множество двучасова реч произнася Манол Васев, който между другото отправя апел към властимащите да амнистират всички политически затворници. Полицията разпръсва със сила митинга и арестува двадесетина членове на анархистката организация, като впоследствие освобождава осемнадесет от тях. Манол Васев и анархистът Стефан Георгиев са задържани в полицейския участък двадесет и пет дни, а после са изпратени в затвора с едномесечни присъди… (Н. Дончева. Анархизмът в Хасково. Известия на държавните архиви, брой 72, с. 265). По време на Испанската гражданска война – 1936-39 г. – анархистите Манол Васев и Славчо Георгиев-Румънеца тръгват нелегално за Испания на 25 юли 1938 г., за да се бият в редовете на испанската „Федерация на анархистите в Испания“ (ФАИ) срещу фашиста метежник генерал Франко, подкрепян от нацистка Германия и фашистка Италия, а негласно де факто и от Съветския съюз. В Царство България по туй време управлява прохитлеристкото правителство на фашизирания царедворец Георги Кьосеиванов. В опит да минат българо-гръцката граница, за да хванат кораб за Италия или директно за Испания, се завързва престрелка между анархистите и граничната стража, при което Румънеца е ранен и арестуван, а Манол Васев се връща обратно и повече от година се укрива при свои познати в Родопите. Подложен на зверски изтезания в Хасковското окръжно полицейско управление Славчо Георгиев-Румънеца не издава съмишленика си и хвърлен от третия етаж на полицейската сграда загива, удряйки смъртоносно главата си връз тротоарните плочки… Още щом се завръща в Хасково през месец март 1941 г., Манол Васев е арестуван и без съд и присъда запокитен в току-що изградения концлагер „Гонда вода“ в Асеновградския регион, а по-късно, през април 1944 г., го интернират в Златоград в тъй наречената „Черна рота“, откъдето го освобождават в началото на месец юли същата година. Сутринта на 8 септември 1944 г. Манол Васев, който е своего рода кумир на хасковския тютюноработнически пролетариат, аламинутно организира многохилядна тълпа отрудени, плюещи кървави туберкулозни храчки бачкатори, към които се обръща с огнено слово и завършва с неудържимия призив: „Напред, братя черноработници! Да идем и сринем хасковската Бастилия – хасковската тюрма – и върнем свободата на пленниците на Идола-държава, Вампира-кръвопиец на свободния човешки труд!“ И множеството се понася неудържимо, с вдигнати заканително юмруци, яростно ръмжащо, сякаш гигантско цунами се надига ураганно изпод народните глъбини. Пред тази апокалиптична гледка хасковските тъмничарски власти моментално отварят вратите на зандана и пред нахъсаното да щурмува човешко стълпотворение се изсипват над триста пандизчии, които не могат да повярват на очите си, плачейки от вълнение и неистова радост. По същото туй време пишман шумкарите от хасковския партизански отряд „Асен Златаров“ чинно си налягат парцалите в скривалищата на неизменно-верния спахиевски ятак Вълчо Банев, под родопския връх Айда, спазвайки стриктно диалектично-екзистенциалното указание на командира си, болшевика-сталинист Иван Араклиев: „Другари! Карайте яваш-яваш, да не ни набарат и мърцина изпотрепят, та други, хептен незаслужили келепирджии тарикатски да намажат филиите си подире предстоящата победа!“ И ето че чак на 10 септември 1944 г., сиреч един ден след тъй нареченото Деветосептемврийско народно въстание, народните поборници се появяват осторожно в село Болярово, където от няколко часа в селската мера клечат още по- осторожно седемнадесет напикани от страх кандидат-партизани, фактически цялото ръководство на Хасковската окръжна и градска организации на БРП (к), които са тутакси кооптирани, макар и постфактум към партизанската дружинка, която към 18 и половина часа триумфално дефилира по хасковските улици, еуфорично посрещната от ликуващи тълпи народ. Идва времето на всекидневните гръмогласни митинги, на лозунговите деригъзици: „Смърт на фашизма! Свобода на народа!“ и на какви ли не още политшашарми… На 12 септември 1944 г. на централния градски площад в Хасково местната ОФ власт свиква поредния общоградски митинг, на който току-що назначеният от Окръжния комитет на ОФ за хасковски кмет Георги Даскалов от БРП (к) и един от най-изявените кооптирани псевдопартизани в отряд „Асен Златаров“ призовава митингуващото множество да отиде в артилерийските казарми, за да се побратими с войниците. Когато огромната тълпа народ изпълва казармения двор на Втори артилерийски полк изведнъж от втория етаж на една от военните сгради затрещяват злокобно картечни изстрели. Мигновено сред тълпата настъпва невъобразима паника – всеки бяга кой накъдето види… Из всеобщата неразбория и суматоха се възправя обаче един невъзмутим мъжага, който с няколко прибежки нахлува в зданието-източник на картечната пукотевица и само след няколко мига отвътре навън се появяват с вдигнати ръце две офицерски фигури, без фуражки, с разчорлени коси, а подир тях с два насочени шмайзера в ръце се изтъпанчва едрата фигура на Манол Васев, който гръмко се провиква към изгубилото ума и дума от уплаха народно гъмжило: „Влизай, народе и се въоръжавай! Вътре е оръжейният склад – само дето танкове няма! Хайде! Революцията започна!“ (Н. Дончева. Анархизмът в Хасково. Известия на държавните архиви, брой 72, с. 267). Всъщност в този сублимен момент титаничният анархист подписва неволно смъртната си присъда… Болшевиките никога не прощават публичните си унижения, а в случая само един-единствен анархист обезоръжава военната съпротива на Втори артилерийски полк и то когато хасковските и кой знае защо дошлите (може би за обмяна на опит?!) борисовградски (днешен Първомай – б. ред.) партизани се изпокриват в миша дупка, а току-що триумфално назначеният хасковски кмет, ВИП болшевикът Георги Даскалов, буквално напълва гащи от ужас, че ще го гръмнат в блъвналата спорадична пукотевица… •

МАКАР

(следва)

 

Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *