Долу мръсните ръце от децата, чернокапци!

печат
Попски попълзновения

От клоаката на нашата недалечна и за съжаление печална история отново се надигна непоносима воня, характерна за времето на Кобургите, когато рефренът беше ”Бог-цар-отечество”. Църквата – основна куртизанка на властта, беше взела под крилото си една от най-важните институции – училището. Без контрола на тази институция съществува огромната “опасност” децата – бъдещето на народа – да кривнат от правия път и не дай си Боже да се усъмнят, че тиранинът е от бога поставен, а смирението е основна добродетел. Децата изучаваха старателно “христовото учение”, обучавани от най-опитните убийци на всяка наченка на собствено мислене и критичност. Подобно на фашистка Италия, децата у нас казваха в училище молитви. Църквата в България, макар и не с такова отровно влияние като в Русия и Гърция например, беше основен стожер на тогавашните патриотари. И тъкмо, когато си мислехме, че ще говорим все тъй в минало време за попските времена, българските черни капи се задействаха активно по отношение на инициативата на образователното министерство спрямо въвеждането отново на вероучение. Това е вече прекалено! Вместо публично покаяние, те предлагат услугите си и на сегашното правителство, готови муцуна да заврат в копанята за кой ли път. Явно взаимният комшулук между Кобурга-изтърсак и Партията, която го натири и изтрепа настойниците му, е пуснал такива буйни корени, че няма как и достопочтената църква да не бъде поканена в общата трапеза – нали плебсът плаща! А казват, че нямало безплатни обяди. Волният лидер на АТАКА пък предлага БПЦ да бъде нещо като арбитър на проектозаконите! Разбирам, че старото приятелство ръжда не хваща. Особено между доносници и извратеняци, каквито не липсват и в двете банди. Явно Волния словоблудец със своите архонти и стратези, е решил да следва своя учител Мусолини докрай – от идейното ренегатство до закачането на кръстове до портретите на дучето в училище. Дано и последната снимка на българския минивожд бъде същата, само че в София, а не в Милано.
Всъщност каква е разликата между марксистката и православната религия като част от институциите, подпомагащи “правилната насока на мислене”? Нима некрофилията на болшевиките, издигнала в култ и мумифицирала своя първи пророк Ленин, се различава от християнския култ към смъртта? Затова и реставрацията на предболшевишкия режим на религиозното възпитание (промиване на детски мозъци) е в изгода на управляващите – и тези в момента, и конкурентната банда. Къде остана тук свещеното право на вътрешен избор на съвестта? Като всеки анархокомунист, считам, че нашето дело изисква безкомпромисна война с попълзновенията на БПЦ – символ на блудницата вавилонска. При царя принцеса, при болшевиките – метреса. Това гнездо от извратеняци и доносници протяга мръсните си лапи към децата чрез монопола над тяхното самосъзнание. Те искат да проповядват омраза, забрани и лъжи. Ние искаме децата да изучават основните вероучения от хора неутрални – учени и експерти. Да учат вярата като поп Богомил – като вяра в свободата и съвестта, вяра за бунт, а не за робско покорство пред лоените търбуси. Само си представете обратното – взимането за чиста монета на попските простотии – до какви патологии би довело. Още е пресен споменът за Босна, чийто опит би трябвало да покаже, че една преференция към БПЦ означава зелен светофар за ония „другите” да насаждат омразата в смесените райони, където някои турски националисти и панислямски интегристи само чакат повод, за да пуснат отровата на взаимното подозрение и ненавист. А те ги владеят перфектно тия неща и са гушави с пари.
Затова ли изхвърлихме нашия труп – обект на най-гнусно некрофилство – на нашия “вожд” Димитров, безскрупулен убиец, чиито изкормен прилежно от московските другари търбух ни беше тропосан баш в центъра на столицата? За да върнем дясната ръка на властта – чревоугодниците и поклонници на Мамона и разврата?
Мисля, че е крайно време да кажем ясно НЕ! На опитите за реставрация и по-лошо – реабилитация на хора, чийто живот е имал една цел – разбиване на чуждите съдби и запазване на собствената жалка извратена натура, скрила се под мантия черна. На какво ще ги научат – на стремеж към по-добър и по-достоен живот, на борбеност пред лицето на изпитанията или на овчо и лицемерно търпение пред неправдите и мизерията?
Апелираме към всички родители, които не желаят техните деца да изучават лъжите на Църквата. Нека кажат безкомпромисно НЕ на тези, които се опитват да прокарат такива проекти в такава свръхважна институция като училището. Цялата история на “христовите мъченици” е низ от фалшификации, убийства от низки подбуди като имота на ближния или горенето на огън на всички хора, допринесли за развитието на човешкия гений. Истината за християнстото е смъртна присъда за тази помийна яма на разврата. Победата на световната социална революция ще свали кюретата от трапезата на властта, заедно със самата нея. Не знам дали Бог съществува. Зная само, че натрапеният ни от чернокапците бог е сътворен от бедното въображение на владиките. Ако това е Бог, значи наистина трябва да се унищожи!
Antiflag

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *