Електротехника за нещастници

печат

или Законът на Ом за финансовите проводници

Перли сипят апологетите на пазарната икономика. Един от експертите на кретащото НДСВ откри америката, че щом при предишните намаления на цените на енергоносителите хлябът не поевтинял, то и сега при предстоящото поскъпване на тока с незнайно колко точно проценти хлябът нямало да поскъпне. На това му се вика словоблудство, гавра с логиката и басни за нрава на търговците. Очевидно е, че господинът не е луд, защото си похапва от зелника, но иска да направи луди нас, за да продължим да му режем парчета от същия зелник.

Цената на енергията е определяща за цената на всичко останало. Толкоз по разтяганите от „експерта“ локуми. Въпросът е защо електроенергията у нас поскъпва.

Странно нещо става с тока. Чудно е как хора с технически знания не са вдигнали гюрултия. Реално страната произвежда повече ток, отколкото консумира. Реално наистина 20 на сто от потребителите харчат колкото останалите 80. Този факт е забелязан от профсъюзните адвокатски кантори, наречени „синдикати“, дори опитват да предложат някаква компенсация, по-високи цени за богатите прахосници и по-поносими сметки за бедните и продължаващи да обедняват граждани, но сигурно някой им скръцна със зъби и те подвиха опашки с мераците си да дирят „социална справедливост“, ама да е „в рамките на закона“.

Защо тогава се налага увеличение на тока, след като го има в изобилие? По законите на пазара цената му би трябвало да пада, особено след като населението почва да пести. Но не пада. Също както не пада и цената на хляба.

Ами защото имаме лакома НЕК. Хем лакома, хем сервилна. И същия сой „държавен регулатор“. И компанията, и регулаторът имат задача да осигуряват доходи както на своите служители, така и на клиентите си – мнозина, ако не всички от които изпират пари. При това от лакомия не изпират парите, „както е прието“, с неизбежна загуба, а с печалба. Със средства от далавери откриват производства на електричество, които поради недоизпипаните технологии са скъпи, след което продават тока на НЕК по договорени високи цени. От електротехниката знаем, че токът тече по проводник с най-малко съпротивление. Така и парите текат към други пари. Грижата на компании и регулатори е да няма отклонения по веригата. Затова, заради отклонения извън пазарлъка, се карат с разпределителните дружества, а и защото кавгите с разпределителите отклоняват гнева на потребителите от по-големите виновници.

Затова компании и регулатори заслужават не с яйца да ги замерят. Но, ще изненадам читателя, и бомби не заслужават. Заслужават да бъдат пренебрегвани. Заслужават населението да плюе на изобретените от тях закони и да си спретне анархия в енергетиката.

За мнозина „анархия в енергетиката“ звучи или като кошмар, или като описание на това, което в момента е. Грешно тълкуване. Ситуацията в момента е много добре и йерархично подредена система за превръщането на електричеството в парични потоци. Смисълът, а оттам и начинът на организирането на тези потоци е забогатяване за сметка на народа. Логиката на паричните потоци подчинява на себе си и здравия смисъл за производство и разпределение на енергия, и чисто научно-техническите закони за електрическите явления.

Анархия в каквато и да е област пък означава „безвластие“, означава „сътрудничество“ и „всеобща полза“. Днес е трудно – и финансово, и нормативно – да окачиш на покрива или на балкона слънчева батерия, перка на ветрогенератор, да вържеш генератор от камион към двутактов двигател, зареждан с изпечен в казана спирт, или към водно колело на рекичката до двора ти (хем ще следиш и да не се затлачва и причинява наводнения). Сдобиеш ли се със собствен източник на ток, разбираш се с комшията, опъвате жици, правите мрежа за споделяне на енергия. Когато не консумирате ток, а има вятър или ярко слънце, генераторите зареждат подредени в мазето или в специална будка между дворовете ви акумулатори. Или захранват компресор, който после да върти генератора със сгъстен въздух. Или друго приспособление – от десетилетия се бием в гърдите, че сме „нация техническа“!

Ами ако довтасат съдии изпълнители, полиция, адвокати, мутри?

Тогава е моментът да извадите развалените яйца (ако имате читави, не ги хабете, като не ви се яде, дайте ги на гладните си съграждани), а по-добре дръжки от мотики. Па бой, бой! До сто и едно и обратно!

Другият вариант е да подвиете опашки и да плащате колкото ви поискат и да гледате как ярко светят правителствените сгради, корпоративните офиси и къщичките-прогимназии на мутрите. А после да се прибирате на тъмно и студено… и да търпите. •

Васил Арапов

 

Остави коментар

  • Добре де, защо го увъртаме и не се учим от историята си ? Защо не се говори повече за проблема с частната собственост а винаги се набляга на начина на взимането на решенията. Нима ‘реалния социализъм’ не изгради мощности предостатъчни за България и не донесе евтин ток на населението ? Да, социализма имаше своите грешки и имаше нужда от демократизиране на решенията, но не и на собствеността. При това издържа много пъти повече от най-дългата анархо-революция. Проблема с йерархията няма да се реши за едно,две или пет поколения, това е нещо по-сложно и вродено в човека от измислената частна собственост. Дори в Мондрагон хората си избират ръководители, но им определят отговорностите и заплатите пряко, както и ги отзовават по всяко време.

    • Мисля, че реалният социализъм доказа негодността си като публично се самоуби :). Един простичък класов анализ на „социалистическото“ общество би извадил в основни линии причините, всеки достатъчно грамотен марксист би трябвало да може да го направи. Така че ще спестя обясненията защо няма да се върне.
      Трябва обаче да се признае, че тогава се строяха производствени мощности, които днес не се строят. За сметка на това се работи (като абсолютна стойност) по-малко. За това също си има причини и отново, ако погледнем класите, ще видим какви са те – просто управляващата класа няма интерес, няма и възможност, да строи такива мощности тук. Тука вече става ясно и защо все мрънкаме за това кой взема решенията – защото когато решенията се вземат от едни, а по всевъзможни начини плащат други, тъй ще е :-).

    • вземането на решения засяга не само администрирането на една общност (комуна, профсъюз, потребителска кооперация), но и въпросите на стопанисването, а значи и собствеността – кому да принадлежи, кой и как да я ползва.
      Ако проблемът с йерархиите не се реши ВЕДНАГА, като положен в основата на новото общество принцип, решение изобщо няма да настъпи, а ще се проточи една агония.
      И този принцип е: изборност на всякакъв лидер, императивност на мандата му. Т.е. изключваме йерархията като начин на структуриране на обществото.

    • „Да, социализма имаше своите грешки и имаше нужда от демократизиране на решенията, но не и на собствеността“

      ами собствеността при „соца“ (форма на държавен капитализъм) беше практически монополно държавна. И правото за вземане на решения за разпореждането с нея принадлежеше на чиновничеството, контролирано от партията, а тя пък – подчинена на тесния си кръг от „вождове“.
      Така че в това отношение е имало МНОГО какво да се пипа!
      Един прост минимум действия (през 1989-1990) би бил:
      1) премахване на държавния контрол над ТКЗС (нека се управляват сами и създават свои ассоциации, както помежду си, така и с нужните им промишлени колективи – както тези дето им произвеждат машинарията, така и с тези, които преработват продукцията);
      2) същото в отношение на фабриките, заводите, инфраструктурата;
      3) премахване на армията и полицейските органи, замяната им с мрежа щабове за самоотбрана, реагиране при бедствия и поддържане на обществения ред, като щабовете са на подчинение на субектите от горните две точки и/или на териториалните, чисто комунални сдружения (общини, села, градски квартали).
      (при това комуналните сдружения поемат функциите на разпределители на нужните за живота на населението продукти, вещи, услуги)

      Само че подобна програма-минимум би могла да тръгне да се реализира само при положение на въстание отдолу, при масови настроения (и налични добре организирани движения с такава идеология) в полза на „изчистване на социализма“ (нещо като Будапеща 1956), а не, както стана, чрез вътрешно-номенклатурен преврат отгоре.
      Уви, даже неколцината „леви“ от БЗНС нямаха подобни амбиции; за БСП да не говорим – тия имаха твърд курс към реставрация на неприкрития капитализъм с пряка полза за себе си (за номенклатурата).
      А с демагогията и лицемерната практика на „социализма“ бе вече създадено едно общо настроение на чисто емоционално отвращение към социализма като СЪДЪРЖАНИЕ. Опаковката „социализъм“ върху авторитарния режим внуши вражда у хората към истинската идея, която иначе мнозинството инстинктивно приема за по-справедлива.
      Което например личи оттук: http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/10/24/2403302_25_neshta_koito_zagubihme_za_25_godini/?p=0#comments

  • Незнам дали човек отричащ диктатурата на пролетариата и плановостта в икономиката има право да се нарича марксист изобщо.

    • какво й е на плановата икономика?
      Стига да не е командно-административна.

      • 1) премахване на държавния контрол над ТКЗС (нека се управляват сами и създават свои ассоциации, както помежду си, така и с нужните им промишлени колективи – както тези дето им произвеждат машинарията, така и с тези, които преработват продукцията);
        2) същото в отношение на фабриките, заводите, инфраструктурата;

        Ами това, че ако всички кооперативи бъдат оставени на самодоговаряне то те ще се конкурират на пазара и на практика ще станат корпорации.

        В Мондрагон кооперативите не са командно-административни, но не са и на свободно договаряне. Има стройна мрежа с централен орган- всеобщата асамблея която планира по петилетки.

        „Задачата на социализма, според Вл. И. Ленин, се състои в това всички средства за производство да станат собственост на целия народ, а съвсем не в това, съдилищата да се предават на съдебните служещи, а банките – на банковите служещи. В идеологически план поборниците на „кооперативния социализъм” разглеждат кооперацията като удобно средство, като инструмент за установяване на класов мир и класова хармония между труда и капитала.“

        http://archivek-p.org/08/burjoazni-teorii/

    • невнимателно четеш.
      След като аграрните и промишлените производители създават асоциации за СЪТРУДНИЧЕСТВО, то е естествено те да имат пряка връзка с потребителските съюзи и териториалните общини.
      Пазарните отношения при това положение се изключват. Просто са ненужни. Икономиката е солидарна, а не конкурентна. Дори е и безпарична.
      Централен орган за планиране може да има само в примерния вид, който е описан от А.Богданов в „Червената звезда“ (текстът е достъпен в читанка.инфо), т.е. един статистически център, в който потребителите публикуват свои заявки, а производителите знаят какво точно, колко и в какъв срок да произведат.

      Ленин не е авторитетен специалист за анархистите. Впрочем, той яростно е нападал и самия Богданов, чиито идеи са клоняли към анархокомунизма.
      Социализмът няма нужда от банки, нито от кланове юристи. Ленин просто се гъбарка, И в неговите разбирания „собственост на целия народ“ означава монополна държавна собственост. При което тъкмо това, което напада, се получава: банкерите, назначени от държавата по указание на партийната върхушка, придобиват правото да се разпореждат с банките, а съдиите са монополисти в съденето, без да питат иска ли ги народът като съдници или не, както и по какви нормативи ще съдят.
      Накратко, зарежи Ленин. От далечината на изминалото време демагогията му е повече от прозрачна.

      трудово-териториално-потребителските федерации в анархокомунистическото общество нито целят „класов мир“, нито запазват някакво класово разделение. Кооперативизмът в случая е просто тактика, път за ликвидирането на класите, защото буквално всеки човек има достъп до социалните роли на производител, потребител, участник в управлението и изпълнител на приетите чрез съгласуване решения.
      (Богданов акцентира върху това как данните от статистиката помагат на хората да изберат какво да вършат в обща полза – и те постоянно мигрират от лаборатории към ферми, от ферми към заводи, тоест се занимават с това, което им се иска лично, и това, което им се струва че е добре да направят за общото благо; няма закрепване в една област на дейности, освен личното предпочитание)
      (естествено, моделът на Богданов е само ПРИМЕР, полезни за следване са принципите, а не конкретните му схеми и подробности)

      освен това, аз изброих минимума точки, които, ако бяха извършени преди 25 години, щяха да отприщят революционен процес, а не да установят някакъв „кооперативен социализъм“; но дори и да се би получил „кооперативен социализъм“, щом няма да има държава (чиновници и репресивен апарат), кое би защитило имущите класи? Абсолютно нищо. Лишени от защитата на държавата, те ще се декласират, ще станат като останалите (или онези, които окажат въоръжена съпротива, ще получат отпор) – което и наричаме „ликвидация на класите“.

  • На теория нещата са ясни, но на практика единственото нещо което издържа в годините бе реалния социализъм. Всичките анархо-комунистически опити изтраяха най-много 3-4 години поради простата причина, че контрола е изключително труден и се разчита само на самосъзнание. Тук не коментирам обстоятелствата и обстановката които винаги възникват при всякакви опити за различна система.

    Що се отнася до последния абзац – лишени от защитата на държавата те ще имат частни репресивни органи, това нещо вече се вижда с наемните ‘професионални’ армии и тепърва навлизаме в този етап. Държавата може да бъде премахната единствено когато диктатурата на пролетариата е успяла, а не самоцелно защото и самите корпорации в момента я демонтират, но при успешна диктатура на капитала. Следя от години анархисткото движение в България във всичките му течения и форми и оставам с впечатлението, че у нас то се е развило в някаква форма на модерен анархо-капитализъм. Визирам живот след капитализма, бъди промяната и всякаквите му там инициативи за ‘пряка’ демокрация без премахване на капиталистическата система.

    • сега глупости ли ще пишем?
      „реалният социализъм“ издържа, защото се крепеше върху репресивния апарат;
      „анархо-комунистически опити изтраяха най-много 3-4 години“ не по посочената от теб „проста причина“, а поради още по-проста – бяха смазани с военна сила. И то обединена сила на редица достатъчно мощни държави (вкл СССР в Испания).
      разчита се на „самосъзнание“, а обикновената полза за трудещите се от този модел на самоуправление във всички области. Самосъзнанието, впрочем, не е константна величина – зависи от условията: в буржоазна среда доминира буржоазното, в свободни условия расте небуржоазното, също както колкото повече човек се топва във водата, толкова по-добре се научава да плува.

      (не съм изненадан от това ти мнение. То и Маркс, и Ленин, и останалите вождове са смятали, че човекът е гнусно същество, което без тояга нито работи, нито мисли)

      „лишени от защитата на държавата те (капиталистите) ще имат частни репресивни органи“ – нека опитат да си съберат такива. С какво ще им плащат, когато работниците, дори да не успеят да превземат предприятията, просто не отидат на работа? Когато бъдат затворени всички банки, магазини, блокирани комуникациите, саботирани бензиновите складове?
      (в Иран през 1977 елитната армия и жандармерия на шаха бяха разкъсани с голи ръце, буквално)
      Днес в България мутрите са 120 хиляди, войската е 40, полицията – 60. Дори всички до един да решат да си заложат животеца за господарите си – колко време ще издържат срещу 2-3 милиона разгневени хора, докопали оръжие?
      „Диктатурата на пролетариата“ УСПЯВА само да изгради силна държава – какъв е мотивът й да се самопремахне?

      последното ти изказване е убийствено обаче…
      анархическото движение в България е практически замряло; ако има нещо „развило се до анархокапитализъм“, то това е някаква малка част.
      Много активисти парадират с анархизма, без никога да са били анархисти.
      „Пряка демокрация без премахване на капитализма“ – може би някой рекламира това нещо, но не и ние, кръгът около „Свободна мисъл“. Защото не е нужно да сме гении, за да разберем, че пряка демокрация без социално равенство, пряка демокрация, която не се разпространява върху икономиката, а си седи само в гьола на политиката и администрирането, е като референдумите при сегашната държава – позволяват само изгодните за властта, формулират въпросите както политиците решат, накрая резултатите се тълкуват както изнася на правителството, самите решения на референдума с нищо не задължават управниците – с една дума, просто ИЗВРАЩЕНИЕ.
      За това съм писал в блога си: http://sharkannht.blogspot.com/2013/05/blog-post_13.html

      впрочем, смятаме, че анархизмът е анархокомунистически (защото е издържан логично от базовата си „аксиома“ до всякаква друга конкретика), а другите „течения“ са обикновени глезотии, често опити на носителите си да адаптират теорията към личния си интерес, форматиран от практически буржоазния им манталитет. Вместо да вникнат в тази теория.

      –––
      още няколко думи за частните армии на капиталистите; да, такива има. Но повечето все пак разчитат на държавната полиция.
      Затова на тях ще бъдат противопоставени милициите на териториалните комуни и работническите колективи и селските производителни кооперации.
      Всеки опит за създаване на „частна армия“, чиято и да била тя, ще се третира като формиране на банда.
      Някои от нас са служили още в БНА, други – след 10.11.1989; та след свалянето на Живков офицерите видимо бяха стреснати, подозираха войнишки бунтове (които даже не се зародиха като идея поради липса на организираща и катализираща подобни настроения сила). Именно заради това, при все приказките-лозунги за „Швейцария на Балканите“, „елитът“ категорично (и тайничко, без шум, с потушаване на всякакви дискусии по темата) отхвърли проекта за въвеждане на най-важната черта на швейцарската система – ВЪОРЪЖЕН НАРОД. Защото при въоръжен и структуриран за самоотбрана народ никакви частни армии не могат да се пръкнат.
      Затова и сега оръжието се изземва от населението по всякакъв повод, но пък усилено биват въоръжавани мутрите и средните фирмаджии, прилепени към някоя партия (а у нас всички партии до една са повече или по-малко реакционни), както и агиткаджиите, те пък под прекия контрол на държавата и едрите спонсори на държавата.

  • Реалния социализъм също не се саморазпадна, а беше сломен с военна сила, пропаганда и икономически приоми. Нито България бе във фалит, нито която и да било друга страна в соц. блока.

    Аз също се самоопределям като анархо-комунист, но разликата е, че аз оценявам първия опит който е направен от човечеството, струваше много жертви и постигна исторически неща. За мен това бе едно добро начало от което да се продължи след 89-та като се променя политическата система, но се запази до голяма степен икономическата и постепенно се овластяват кооперативите.

    Що се отнася до Маркс и Ленин, нито ти, нито аз, нито който и да било друг от коментиращите е направил и една хилядна от това което те са направили за да има правото и позицията да ги критикува в тяхното време и техните обстоятелства. Както е казвал Кастро – нека историята ме съди. Аз не смятам човека за гнусно същество в противен случай няма как да бъда комунист, но смятам ,че йерарията в човешката раса е толкова дълбоко вкоренена, че не може да бъде премахната с революция която да бъде едновременно за премахване на собствеността и за премахване на йерархията. Едното е изкуствено създадено, наложено и усъвършенствано доста по-късно.

    Що се отнася до частните репресивни органи и силата на пролетариата, мисля че именно вие тук писахте пространно за роботронната революция която вече се случва и прави капиталистите независими в огромна степен от човешкия труд.

    Нима водещите се днес войни не са от частни армии ? Нима днешната полиция не е частна структура на капиталови кръгове ?

    С нещата по-надолу споделям съгласие и не виждам въобще причина за противопоставяне.

    Нещо странично от това. От години мисля върху въпроса с това как класовото производство влияе на укрепването на системата, търся статии по въпроса от много време, но не съм попадал на нищо пространно. Ще ми е интересно да чуя твоето мнение и размишления. Тъй като в анархизма постоянно се говори за свободата като абстрактно понятие, за индивидуалността, подобно на днешната ‘демокрация’ как смяташ ти, че хората изведнъж доброволно ще са съгласни да ползват еднакъв клас стоки без планово остаряване, без разлика в качеството с цел да се произвежда само това което е нужно с минимално количество отпадъци, минимално вложен труд и минимален отпечатък като цяло върху природата. Не е ли именно това един много мощен мотор редом с рекламата и кредита който не се споменава как ще бъде спрян и заместен. Да, комуните са хубаво нещо, кооперативите също, но както показват последните години във Венецуела един бойкот на дребната буржоазия в производството бързо ще направи всички стоки дефицитни, нещо неизбежно при всяка революция за смяна на начина на производство и разпределение.

  • Реалния социализъм изостана катастрофално от Запада, хората виждаха и почваха да недоволстват. И номенклатурата спретна перестройка, за да предотврати нова революция.

    Не разбрах за какъв „първи опит“ говориш.

    Политическата система колкото и да се променя, ако икономическата основа под нея остава неизменна – нищо съществено не се променя!

    Ние и не се мерим нито с Маркс, нито с Ленин; цитираме мнението за тях, мнението на онези хора, които не само че могат да се мерят, но и превъзхождат тия двамата.
    Става дума за НАШИТЕ революционери.

    инстинктите на човека – по-дълбоко вкоренени неща просто няма – са тези на стадните животни; не всички видове стадни имат йерархия; даже вътре в един вид, от популация към популация се забелязват вариации на типа отношения в стадото. Още по-ярки са примерите от наблюдението над близките ни биологично маймуни.
    Не може да се твърди, противоречи на простата статистика, че всички прачовеци са живеели в групи с йерархия. Най-малкото тогава държавата като феномен би възникнала доста по-рано, а и не само на няколко места по земното кълбо, а навсякъде и постоянно.
    Вместо това обаче виждаме една постоянна борба на егалитарните общества с държавността, като тази война е неустойчиво спечелена от държавността едва през последните 100-150 години.

    Да, при роботронната революция капиталистите стават по-независими от човешкия труд. И нараства броя „излишни“ хора.
    Смяташ ли, че те всички безропотно ще отидат в кланиците? Напротив, притиснати в ъгъла, ще се бият непредставимо свирепо. При това не с голи ръце срещу роботите, излишни не значи безнадеждно тъпи.

    Извинявай, ако си усетил противопоставяне. Влязох излишно остро в диалога, преди да сме си изяснили понятията, за да не изпадаме в недоразумения.

    как класовото производство влияе на укрепването на системата? мисля, че някой друг от редколегията би ти отговорил по-добре.

    Не, понятието „свобода“ в анархизма никак не е абстрактно, има си конкретен социално-икономически смисъл.
    Нямам предвид „еднакъв клас стоки“, защото днес технологично е възможно дори от един конвейер да слизат едно след друго абсолютно различни по дизайн и дори функции изделия.
    планово остаряване? за какво е нужно то?
    без разлика в качеството? кой е казал, че няма разлика? Потребителят си поръчва параметрите на качеството, това е идеята.
    Как да бъде спрян моторът на рекламата и кредита – това е добър въпрос. В момента не ми хрумва как да отговоря, не съм гледал от тази позиция на нещата.
    Но дребната буржоазия наистина е дребен проблем, след като тя бъде лишена от всякаква закрила (привилегировано положение спрямо работниците) на държавата. Без нея тя не ще издържи конкуренцията с мрежите солидарни производители. Предполагам, че няма и да се съпротивлява, ще предпочете отначало частично коопериране с производствените федерации, а после направо ще се разтвори в тях, разнообразявайки формите на некапиталистическо сътрудничество.
    Дефицитът на потребителски изделия не е задължителен белег на революцията. Той е плод на контрареволюцията. Именно заради това революцията трябва да действа решително.
    Така мисля.

    Нека сега и другарите се изкажат, да ме поправят ако се налага.

    (има ли шанс да придумаме и Ванчев да напише нещо по въпроса?)

  • „…Както е казвал Кастро – нека историята ме съди.“

    ние сме, в някакъв смисъл, „историята“.
    Не е право да се съди, но се учим от историята.
    Ии…, не. мерси.

    Сол,
    аз съм на диаметрално противоположно мнение на твоето, относоно „първия опит“, но също се определям като анархист. Като за начало е добре:)

    добър вечер.

    „… във Венецуела един бойкот на дребната буржоазия в производството бързо ще направи всички стоки дефицитни,…“

    Не „бойкот на дребната буржоазия“ проваля революцията във Венецуела, а изтичането на капитали. Капиталът е в скачен съд. На български: свързани са, като свински черва. И когато ги побутнеш се местят. Затова революцията трябва да е не само радикална, но и световна
    (… айдее, измислИхме Световната Анрхо Революция:)))

    Майтапа на страна, но е много сложно.
    Аз съм повече за автономни клетки. Разрастваща се мрежа от Свободни Комуни.
    Но как да се премине от свободните области и комуни към контрол и управление на едрата индустриализация и световния комерс, (при продължаващия Konsumwahn!) – за това нямам отговор.
    ………..

    „Той (дефицитът на стоки) е плод на контрареволюцията. “
    Абсолютно! Дефицитът е лост за управление на социални процеси. Спри захарта на някоя малка държава и глей кво става!

    В случая на Венецуела – тоалетната хартия. Баси!

    „…Нека сега и другарите се изкажат, да ме поправят ако се налага.“
    Не се налага. Междургото, тука що нема бутон ай лайк?
    Шегувам се. Не ми требва. Ти си знаеш;)

    • отзад напред:

      имаше такива бутони, не помня защо решихме да ги махнем.

      „Разрастваща се мрежа от Свободни Комуни“ – това на практика е начало на революция, съпроводено със сериозни сблъсъци, може би в началото не със самата държава и легалния бизнес, но с различните мафии (периферията на бизнеса и сътрудници на репресивните органи на държавата, колкото и да се бият понякога) – със сигурност.

      „как да се премине от свободните области и комуни към контрол и управление на едрата индустриализация и световния комерс“
      и аз нямам точен план, но искам да посоча, че съвременните технологии опростяват индустрията (обемните принтери заместват цели технологични вериги), автоматизират я (т.е. за контрол е нужна просто окупация… и техническо (само)образование + решимост за отбрана на окупираното); колкото до световната търговия – направо на боклука. Създаване на нови връзки според принципите (и примерите) изложени още от Рудолф Рокер в „Федерализъм и централизъм“ (текстът лесно се намира с гугъл) – от локалното към глобалното. Улеснение ще е падането на копирайтите, патенти, фирмени тайни (тоест „пиратство“ 😉 ), което дава достъп (и мегдан за внедряване) на нови методи за добив, преработка и производство, употреба на нови ресурси и суровини, досега смятани за „отпадъци“ или „инертна маса“.
      (като пример рискувам да дам идеята за заместване на петролното гориво със… спирт. Що не? Германските ракети от ВСВ летяха със шнапс от картофени обелки. Суровина – бол навсякъде, особено в аграрните стопанства – и към тях е ориентирал своите планове Форд, да пусне серия шаси с двутактови двигатели, върху шасито или купе на пикап, или тракторен хардуер, така фермерите от селскостопанските отпадъци си варят и масла, и гориво… ама веднага следва удар през пръстите със Сухия закон, очевидно в полза на петролното лоби.)
      (а само като гледам във вилните зони на Дефилето колко плод гние необран, яд ме хваща. Може да произвеждаме „домашно“ толкова спирт, че да караме и коли, и да захранваме електрически генератори (общи за едно-две селски домакинства или за един вход в градски жилищен блок) или да горим тоя спирт в локални отоплителни инсталации – в съчетание с други видове децентрализирана енергетика получаваме най-важното: енергия за работа на производствени и рециклиращи уредби. Така нуждата от толкова голям внос на разни суровини просто отпада).

      за Чавесиадата – изобщо не съм сигурен, че можем да наречем това „революция“.
      Виж че швейцарците и без петрол си намериха ресурс, с който намалиха социалното неравенство и стабилизираха обществото си – участие в световните финансови спекулации; така пряката им демокрация успя да се спогоди с частната собственост… и ситуацията там „замръзна“.

    • оп, забравих НАЙ-ВАЖНОТО:
      добре дошъл!

    • (абе, налага се. Аз не съм най-умният във ФАБ, просто най-бъбривият…)

  • Ха, Модрин не е нов в никой случай :). Как да го впрегнем да тегли с нас колата е друг въпрос 😛

    За бутоните… Какви бутони търсим? За социалните мрежи ли?

  • „Чавесиадата“ не е революция, може би, но е пример за това, какво те чака, когато тръгнеш срещу системата на капитала.

    За шнапса си прав, но се съмнявам, че е икономичен. Предполагам, че ти трябва еквивалента на амазонската джунгла с ябълкови дървета, за да свариш спирт само за милиардите тенекии, дето ги търкаляме по пътищата.

    Редуциране на потреблението, но не по ПРИНУДА, както беше при „соца“ , а по УБЕЖДЕНИЕ. Тогава би имало смисъл да гориш на баба ми ракията. Иначе е зян!

    „Аз не съм най-умният във ФАБ, просто най-бъбривият…“
    И от такива има нужда! Научавам много неща. А тия дето знаят много, но си го пазят за себе си… Жалко.

    Златко, здравей!

    Не съм в БГ и като част от работническата класа, нямам много време да тегля колата на световната революция из форумите;-) Требе да се бачка:))

    А би могло, при свободно време, чрез преводи или нещо подобно.

    Живея малки революции в ежедневието.

    Но все пак искам да помогна и реших да пратя „абонамент“ на редакцията.

    Но не става. В чужбина съм и от чужбина ми искат SWIFT и ИМЕ (на кого е сметката.) Моля пратете ми го по ел.поща. Мерси.

    salu!

    • Чавес нима тръгне срещу капитала? Не, опита се сам да му бъде конкурент в същата среда, в качеството си на държавен капиталист.

      не се съмнявай. Има хеликоптери, дето и с перхидрол хвърчат.
      Пък и в Индия по френски лиценз майсторят пневмомобили – га върти ветрогенераторът например в момент на липсваща консумация, захранва компресор, той пърни бутилки със сгъстен въздух. За увеличаване на мощността има инжектор, впръсква спирт. Напълно приемливо за градски условия возило.
      Милиардите каруци естествено ще се съкратят при развитие на обществен транспорт (примерно, към маршрутките добавяме верига паркинги с коли за общо ползване: качваш се, пътуваш, оставяш и си тръгваш, тя на автопилот се прибира на най-близкия паркинг; в Испания от няколко години има такава практика с велосипеди).

      потреблението дори да остане на същото СРЕДНО НИВО, самата оптимизация на производството (прави се точно колкото е заявено с малък авариен запас) ще даде грамадни икономии: от миналата година в света се изхвърлят вече ПОВЕЧЕ ОТ ПОЛОВИНАТА хранителни продукти, а за промишлените изделия – от четвърт до повече от две трети.
      Абсолютно прахосничество.
      Пък и индивидуалното потребление – колко да излапа един човек с един стомах! Богаташите консумират много ресурси. Държавите също. Най-евтиният танк, един китайски, мързи ме да му търся сигнатурата, струва 2 милиона долара. Без горивото, без обучението и издръжката на екипажа, на техниците, на транспортьорите, без боекомплект, без учения, охрана и ремонт. Само желязото чини два милиона.
      На колко електромобила или пневмомобила или „шнапсомобила“ (такива могат да бъдат коли като Трабанта – моля, без подигравки! Златко знае къде живея и по тези чукари трабантът на комшията се катери и в сняг без проблеми! – и Вартбург, дето беше мечтана кола у нас при „соца“) се равнява ЕДИН ЕВТИН ТАНК?
      Ами захранването с ток и вода, почистването и поддръжка на небостъргачните офиси?
      и т.н.
      Има цяла галактика мегдан за икономии, без това де се отрази на нормалното потребление.
      Пък и при ПАЗАРЯ е изгодно да произвеждаш нетрайни изделия. Ако една кола е направена да издаяни 50 години, търговците фалират. А не само че е възможно да се направи такава кола, но и е по-лесно отколкото си мислим.

      ами от малък съм такъв. Узная нещо – и хуквам да го споделям… сигурно е досадно отстрани.

      жив и здрав!

  • @modrin
    Писах на мейла, който си оставил. Ще я измислим тази работа, че и други хора искат да пращат пари. Но… в момента като че ли имаме нужда най-вече от дописници за вестника.

  • златко, за да не занимаваме публиката тука с терзанията на един несбъднат писател в емиграция, минаваме на ел.поща;)

    Шаркан, страхувам се, че именно споменатия от теб „авариен запас“ е причина в момента да се изхвърля толкова много.
    А седнем ли да смятаме колко точно е един здравомислен Авариен Запас, то има опасност да се доближим до Диктатурата на пролетариата, която също обещава да изчисли по колко и от какво ВСЕКИ един човек има нужда.
    Ама, май повече се заяждам, отколкото да съм сигурен, че е така – все пак, ако има Желание има и Начин.

    Стигаме до Желанието!
    Желанието на индивида да разкъса оковите на познатия Ред и да пожелае един друг Свят. Един друг ред – защото за мен анархията е Ред и в никакъв случай хаос, както ни се натрапва от училище и в къщи!
    Това желание няма да се роди масово, така както са нещата в момента. Удобни.
    (Удобни на пръв поглед и СТРАШНИ, когато се замислим. Но ако не се замислим, а си седим и „глеаме мачо“ на флат-скриина, нещата днес са Удобни).
    Желанието ще се роди пред Катаклизъм.

    поздрав от горите в близост до крепостта Вартбург;)))

  • Не се страхувай, защото няма връзка. Само помисли малко.

    Размерът на запасите се установява емпирично.

    И не е нужно някой си да изчислява какво ми е нужно, затова сам ще си го кажа.

    Не за вички е удобно. Някои си мислят просто, че другояче е физически невъзможно да бъде.

    🙂 до мен крепости няма, ако не смятаме Искърското дефиле за природна крепост 🙂

  • Удобно е за мнозинството.
    На това се опира днешното статуткво- направи живота на работника до някъде удобен, облъчвай го с дез-информация и той ще е роб в системата на производство.
    КапитализЪма извлече поуки от борбата на трудещите се и днес подхвърля подаяния, за да има „ред“. Примери бол.

    О.К., ти ще определяш от какво имаш нужда. И то не е много. Но не мисли, че има много такива, като тебе. Има много, чиито списък с потребителски желания е дъъъъълъг.

    Еех, дефилето! Какви спомени само…. Лъкатник, Сухата Дупка, Бов….Младост;)
    Самото дефиле Е крепост. Крепост на природната Щедрост.
    Остани със здраве.

  • Удобството може да има някакви наистина удобни измерения на Запад, но предполагам и там се състои в рахата да не поемаш рискове, да се успокояваш, че никой отгоре няма да те размаже като мравка, без да го забележи.

    о, да, Втората световна доказа, че са се поучили.

    че аз да не съм някаква изключителност!
    Потребителите, когато да равноправни, без привилегии, са напълно свободни да съставят дълги списъци, но когато производителят тръгне да ги изпълнява, то също е свободен да изрази недоумение защо на един стомах са му нужни манджи като за 10, плат като за повече от един задник и жилищна площ като че ще си играе голф в антрето. И ако заявителят няма състоятелни аргументи защо наистина без дългия списък не ще преживее и не ще даде нещо от себе си на обществото, производителят просто ще му достави един средностатистически пакет със заръката да не се прави на интересен.
    Поне докато производствено-технологичните възможности не позволят да се изпълнява всеки списък без проблеми и ощетяване на останалите.

  • „…И ако заявителят няма състоятелни аргументи защо наистина без дългия списък не ще преживее и не ще даде нещо от себе си на обществото, производителят просто ще му достави един средностатистически пакет със заръката да не се прави на интересен.“

    хахаха

    Контрол на моралните основания директно от производителя

    :)))

    ок.
    съгласен:)

  • Не разбрах това за втората световна?
    При време и желание, моля те да поясниш.

  • контролът е взаимен: потребителят контролира качеството и сроковете за доставка, производителят посочва границите на възможностите си (и тук се отваря диалог, примерно „бригадирство“ в помощ на производителя да задоволи заявките на потребителите).
    При това да не забравяме, че потребителите и производителите са едни и същи хора.
    В ролята си на потребител човек изисква, но в ролята си на производител и гледа да отговаря на изискванията, за да мотивира позитивно събрата-производител за същото.

    ами Втората световна, въпреки още по-големите жертви и ужаси от Първата, не води до революции, до масови войнишки бунтове, а предимно до преврати.
    Контролът над въоръжените маси е по-стриктен.

  • Интересна дискусия се е заформила. Въпросите накрая са по-скоро практически – в условията на пряка демокрация и равноправни и равнопоставени личности, вероятно са лесно решими.

    По-интересен е друг план за мен – философския – за смисъла, хората, морала. Аз нямам големи съмнения относно предимствата на анархията пред останали форми на състояние на обществото. Опасявам се, обаче, че съвременния човек далеч не е достигнал моралното състояние да може да „носи“ подобна свобода. Историята показва, че всеки опит за самоуправление бива унищожен сравнително бързо, както вероятно и кюрдските опити, ще бъдат скоро смазани. Опасявам се, че всеки опит за социална революция в съвременните условия, ще бъде или унищожен, или би донесъл още повече насилие, яхнат и насочен в реакционна посока – историята показва, че точно така и става, или поне приблизително така.

    Аз мисля, че за състоянието на обществата, не може да виним единствено и само системата. Да – системата съдава определен тип хора, но те са виновни поне наполовина – колкото и „системата“. Опасявам се обаче, че анархията би работила отлично с добре възпитани морално хора, а се страхувам, че съвременния човек е доста далече от това (и да – системата е поне наполовина виновна за това, но не вярвам, че е напълно). Обикновеният човек не чете френските моралисти, той е зает да съществува т.е. да изкарва пари за прехрана и живот. През последните 50 години в западната цивилизация се създаде огромна маса от дребна буржоазия, която пък получи достатъчно залъгалки за да не мисли за революции – в Западна Европа се живее лесно, работиш, но все пак от 9 до 5, хладилникът ти е пълен, пътуваш и почиваш 1-2 пъти в годината, консумираш постоянно предлагащите се неща, и си успан. Ти си добре – следователно целият свят е добре. Революция се прави лесно с хора, които няма какво да губят, но в западния свят всички има какво да губят, и изобщо не им се занимава с „радикални “ работи – те (а и защо не и ние) са относително щастливи конформисти… „Елитът“, който всъщност са хората с големите пари, си продължава така, и ще продължават докато някой не ги спре. Но на хоризонта не се види такова нещо… Ако не вярвате – вижте приятелите си във фейсбук, поговорете си наживо, и косите ви ще настръхнат колко са делече от каквото и да е разбиране за свобода. С тия хора не може да се направи революция.

    От друга страна революция с истински потиснатите хора от съсипаните държави също няма как да се осъществи, понеже трябва да се борят със ситите, които управляват света. Не може да се бориш с камъни и ножове срещу танкове и самолети! Затова и всеки опит за нещо алтернативно, бива потушен с лекота.

    И изглежда единственото, което остава – наистина е някакъв вид просветителство, в смисъла на единственото устойчиво нещо, което би довело до революционно мислене и постепенна промяна на системата. Например във все повече западни фирми започва да се разчита на хоризонтални структури без силна йерархичност – естествено далеч от каквато и да е съзнателност за анархия – чисто и просто се видяло, че по този начин хората работят по-добре и ефективно, което е обяснимо. По същия начин, когато този дух проникна по-дълбоко, хората ще почнат да го разбират и по-добре. И тогава може би ще дойде времето за големите промени. Но аз съм скептик относно всяка революция сега – тя би била кърваво потушена без изгледи за стабилна промяна…

    • Много сериозни въпроси са това и ми се струва, че не може да се даде хубав отговор тук… ако изобщо може да се даде отговор. По-добре да направим разговор в някакъв формат – на маса, през Интернет… може да помислим за различни варианти.

      • Така е. Отговорите трябва да се търсят безспирно. Съжалявам за недодяланото писане по-горе – толкова нямах време, че не съм се редактирал…

      • отговорът е даден. От Бакунин, от Кропоткин, от мнозина други. Нашата задача е да актуализирме детайлите съобразно съвременността.

    • адаш,
      съврмнният човек никога няма да дорасне до никаква свобода, ако не започне да я практикува; по същия начин никой не е дорасъл да кара колело, без да се качи на него.
      Не споделям и останалите точки на унинието ти. Приличт ми на извинение нищо да не се прави, а да се чака смозараждане на «моралния човек» от нищото.

      • Виж, аз съм от същото „буржоазно“ племе, дето си е сравнително добре и без да прави нищо, но не това е въпросът. Поне за себе си винаги съм опитвал да разпозная „оправданието“ (психолозите мисля му казват „рационализация“). Понякога може и да съм в грешка. Всъщност темата е дълга, тръгнах да пиша, но се отказах. Пък и килограмите книги, които делят мен от теб ще ме мъчат. Ще почета още малко, пък да видим…

      • Наблюдател

        Няма лошо да си от „буржоазното племе“. По един или друг начин всички, които пишем тук, сме от него :). Това не значи, че не сме анархисти.
        Проблемът с „буржоазното племе“ е, че никога няма да натрупа критична маса, за да направим революция. Защото племето (класата) като цяло няма интерес от нея. Доминиращите тенденции сред такива класи винаги са реформистки, или поне от историята така изглежда.
        От друга страна изглежда, че такива отцепници от племето за нужни, за да носят посланието.

  • Освен това „постепенна промяна на системата“ чрез голи проповеди, прдон, просвещние, е удобен за сегшната система мит. Точно от негово име ни пилят на главата да ходим да гласуваме, да ставаме партия и така да променяме света, ама в рамките на закона и социалния мир. Все едно зконът не е средство против промяната, все едно социалният мир наистина същствува.

    • Без проповедите, разбира се, не може. Без значение докъде е стигнла революцията :). А като попроповядва човек, сам почва да се сеща и за друго.

      • проповедите служат за информиране н наслението що е анархия и за привличане на хора в РЕВОЛЮЦИОННА ОРГАНИЗАЦИЯ, която може да бъде инструмент на промяната, нищо друго не може да бъде такъв инструмент или начин или път.
        А информирането всъщност показва на хората, че те сми, бз да го знаят, прз повечето време в жедневието си постъпват тъкмо анархично. Само дето основните усилия на всяка една държава се състоят да натрапват страх от думата анархия, страх от липсата на власт, сякаш без власт въздухът ще отлети в космоса и слънцето ще угасне.

Вашият отговор на Наблюдател Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *