Философията на Пьотр Кропоткин

Както видяхме, Щирнер и Бакунин развиват анархическата философия, отправяйки се от Хегеловата диалектика – типична проява на умозрителната немскоезична философска мисъл, докато Кропоткин я развива, облягайки се на британската емпирическа традиция. Вследствие на тази разлика, въпреки че Кропоткин, твърдо и последователно застанал на идейните позиции на Бакунин, развива по-нататък неговото анархическо учение за социалната революция, при разработване на анархическата философия, чрез която го обосновава в дълбочина, изхожда не от философските схващания на самия Бакунин, а от синтетическата философия на Спенсър – крайният пункт по това време в развитието на британската емпирическа традиция.
Основни положения на философията на Кропоткин
Емпирическото направление във философията придава основно значение на индуктивния метод на мислене, чрез който от единични факти, констатирани в опита (при наблюдения, експеримент, практическа дейност), се получават общи твърдения, за разлика от дедуктивния метод, при който от общи положения (например от принципи) строго логически се извеждат частни такива. При разглеждането на индукцията цели три века след Бейкън, Кропоткин отчита развитието на последната, както и резултатите от нейните приложения.
Като явно придава на индукцията по-голямо значение за познанието, отколкото на дедукцията, все пак Кропоткин не я абсолютизира, а я разглежда като свързана в познавателния процес с дедукцията, с която образува един цялостен индуктивно-дедуктивен метод. Така че често пъти, като говори за индукцията, всъщност той има предвид индуктивно-дедуктивен метод на познание. Кропоткин характеризира индуктивно-дедуктивния метод като истински научен метод, нещо повече, като единствено научен метод, универсално приложим към всички области на научното изследване – както към изучаването на природните явления, при което е получил първоначално своята апробация, така и при изучаването на обществените явления, към които е започнал да се прилага впоследствие.1
Кропоткин третира индуктивно-дедуктивния метод като алтернатива на метафизическия начин на разглеждане на действителността и особено на диалектическия метод от хегелов тип (впрочем, когато употребява думата „диалектика“, той има предвид именно последната), към който изразява не просто отрицателно отношение, а направо отвращение. Той изтъква като недостатък на метафизическото мислене и особено на диалектическото, че са свързани с употребата на неясни думи и излишно усложнени фрази – наистина, употребата на такива думи и фрази не дава възможност изказаните чрез тях мисли да се съпоставят с наблюдаваните факти и по такъв начин истинността им да се проверява чрез метода на индукцията. За него, чрез диалектиката, особено чрез схемата на Хегел „теза – антитеза – синтез“, може всичко да се доказва, иначе казано, може произволно да се извърта: „Но обобщенията от това време, установени било чрез диалектическия метод, било чрез полусъзнателна индукция, са се отличавали поради това с крайна неопределеност. Наивността на тези твърдения и отсъствието на доказателства са се прикривали с неопределени разсъждения, с мъгляви думи, а също с неясен и смехотворно тежък стил. Всички тези обобщения са били изразени в дотолкова отвлечена и дотолкова мъглява форма – като например „теза, антитеза и синтез“ на Хегел, – че са давали пълен произвол на мислителите, когато са желаели да изведат практически заключения. По такъв начин от тях е могъл да се изведе (и това се е правело в действителност) и революционният дух на Бакунин, заедно с Дрезденската революция, и революционното якобинство на Маркс, и „разумността на съществуващото“ на Хегел, което е довело мнозина до „примиряване с действителността“, тоест със самодържавието.“2
Именно в това отвращение от диалектиката виждаме по-конкретно причината Кропоткин да не се позовава на философските тези на Бакунин, изразени в диалектическа форма, както и да проявява презрително пренебрежение към философията на Щирнер, имащо за резултат нейното вулгарно тълкуване и в крайна сметка непризнаването тя да е анархическа.
Кропоткин изтъква съществената роля на индуктивния метод за преодоляване на средновековната схоластика и за постиженията на науката, а заедно с това, за изграждането на анархическото учение, което за него по презумпция следва да се осъществи в съответствие с изискванията на научното мислене. „Анархията представлява опит да се приложат обобщенията, получени чрез индуктивно-дедуктивния метод на естествените науки, към оценката на човешките учреждения. Анархизмът е неизбежен резултат от това движение на мисълта в естествените науки, което е започнало към края на осемнадесетия век. Корените на анархизма са във философията на естествените науки на осемнадесетия век. Анархическият мироглед не признава никакъв друг метод, освен този на естествените науки. И анархизмът прилага този метод към всички науки, известни под названието хуманитарни.“3 Чужд на всяка догматика, анархистът-емпирик пише по-нататък: „Прав ли е анархизмът в своите изводи? Това ще ни покаже от една страна научната критика на неговите основи, а от друга – практическият живот. Но има един пункт, по отношение на който анархизмът е напълно прав. Той завинаги се е сбогувал с метафизиката и е приел като метод на мислене този метод, който е послужил за създаването на съвременната наука и на материалистическата философия на нашата епоха. Вследствие на това, ако в умозаключенията си анархистите изпаднат в някакви грешки, на тях ще им бъде твърде лесно да ги признаят. Но тези, които желаят да проверят нашите изводи, трябва да помнят, че това е възможно само при помощта на научния, индуктивно-дедуктивния метод, на който се основава всяка наука и върху който се развива целият научен мироглед.“4
(Следва)
Ст. н. с. I ст.
д. ф. н. Борис Чендов

БЕЛЕЖКИ
1 П.А. Кропоткин, Хлеб и воля/Современная наука и анархия, Изд. „Правда“, Москва, 1990 г., с. 250, 253, 264, 282, 567-568 и др.
2  Пак там, с. 270.
3  Пак там, с. 359.
4  Пак там, с. 360-36.