Атентатът в Св. Неделя

Това, в общи черти, беше програмата на взрива. В тоя дух бях инструктиран от Коста Янков като ръководител на АМИ (Антимилитаристичната комисия) в страната. Ние издадохме вестник и позив сред войската, в който казахме на войниците, че Комунистическата партия не готви никакво въстание сега, че 30-годишната революционна организация на работниците и селяните в България не може да се разформирова по угодата на Цанков и тя ще се брани с всички средства. В ЧК гласувахме единодушно за атентата. След това вече не се събирахме. Около деня на атентата нямах възможност поради рана да излизам. В това време именно се случи провалът на ул. „Русалка“. Но бях редовно в течение на работата около подготовката на атентата. Ние чакахме с нетърпение той да стане, защото провалите идеха един след друг, партийните хора си отиваха, викаха, че партията загива защото не действува и прочие. Но трябва да кажа, че все пак ние и в тоя момент не искахме атентата от отчаяние или за да ритнем преди смъртта си, както се изразил един другар, а защото бяхме убедени, че по тоя начин ще успеем. Когато научих, че вместо Начев, ще бъде убит генерал Георгиев, преживях известно колебание. Работата значително се изменяше даже от тоя прост факт. А и условията въобще се измениха поради нашето забавяне. Обществената безопасност усети, че се готви нещо и стана много предпазлива. Да се изостави Начев и да се убие генерал Георгиев е решено само от Военната организация. Пред Военната организация аз изказах своите съмнения. Това направих не лично пред Коста, чрез Д. Златарев. Последният отговори: „Добре сме. Подир седмица даваме заповед на четите да действат. Дали сме им картечници. Всичко върви успешно. Зад голямата работа е целият ЦК на БКП. Военната организация вече не е нищо. Макар че сте крайно компрометирани, ще работите и живи няма да се предавате на властта“. Не възразих. Атентатът си оставаше единствената надежда да разбъркаме сметките на Цанков и да излезем на отворена улица. Дойде нападението срещу Царя. След него убийството на генерал Георгиев. Арабаконашкото дело не е наше, а на анархиста Икономов. Посрещнахме го крайно отрицателно, защото можеше да попречи на нашата главна работа – атентатът. Въобще както винаги анархистите само ни пречат. На 16 април в три и половина взривът избухна.“
„Член на тройката (ЧК) – 1924-1925 г.“ В. Червенков. (ЦДА, ф. 3 Б, оп. 4, а. е. 75, л. 15-29. Оригинал. Ръкопис.)
МАКАР