Гърция пламна: Merry Crisis and Happy New Fear*

печат
Гърция пламна

В събота, 6 декември 2008 година след кратко пререкание между полицейски патрул и група от тийнейджъри-анархисти в атинския квартал „Екзархия“, считан за анархистка крепост, един от полицаите застрелва брутално 16-годишния Александрос Григоропулос. Това убийство отваря клапана на натрупаната енергия и гняв в гръцкото общество срещу правителството в частност и системата като цяло. Още същата вечер хиляди анархисти и други младежи, предимно студенти и ученици излизат на улицата, с което поставят началото на най-масовия бунт в съвременната гръцка история, след студентското въстание през 1973 година срещу военната хунта. Атина и още 27 града и селища в Гърция буквално горят – атакувани са полицейски участъци, банки, магазини от мултинационални вериги и всякаква по-едра собственост. Бунтовете на практика не са приключили и до днес, въпреки че в Солун и други градове се пристъпва към по-мирни и градивни дейности. Огромната част от факултетите на университетите в страната отново са окупирани от студентите и преподавателите, а много основни училища и гимназии също преминават в окупация от своите ученици и учители. Гръцката държава не знае как да реагира – още на следващия ден, 7 декември, министрите на обществения ред и вътрешните работи подават оставки, които обаче не са приети от премиера Караманлис. Тъй като основната част от хронологията на събитията е известна на масовата публика от емисиите на големите корпоративни медии, тук ще направим по-съкратен, но по-достоверен обзор на случващото се в Гърция с акцент върху събитията, които масмедиите пропускат или тенденциозно изопачават. За повече информация можете да следите уеб страницата на Индимедия България (bulgaria.indymedia.org).

В първите дни след убийството на Алексис (Александрос Григоропулос) не само Атина и Солун, но и още 26 града и селища в цяла Гърция са в състояние на бунт и масово неподчинение.

На 10 декември една от най-масовите демонстрации се провежда в югозападния гръцки град Патра. Повече от 3000 протестиращи се събират зад анархистките транспаранти срещу държавното насилие (населението на Патра е малко над 300 000 жители). Това е един от най-масовите бунтове в града от много години насам. Изпочупени са банки, а полицията се укрива в полицейското управление в очакване на нападение. В края на демонстрацията, когато броят на присъстващите намалява, десетки фашисти, събрани от цяла Южна Гърция (най-много от Атина), съгласувано с полицията атакуват отиващите по домовете си демонстранти с ножове и камъни. Те също стрелят с гранати сълзотворен газ и заедно с цивилните ченгета си позволяват дори да арестуват демонстранти. Местните медии твърдят, че става дума за разгневени собственици на магазини, които обаче странно защо са с бръснати глави и скандират „Кръв и чест“, „Златна зора“ (неонацистка гръцка организация, която поддържа братски отношения с родния БНС). Същите изроди по-късно се струпват пред домашните адреси на протестиращи активисти, заплашвайки ги с ножове. За щастие пострадали сериозно няма, а идеята им да атакуват имигрантското – предимно афганско – селище в Патра не се осъществява, тъй като виждат готовите да се бранят до смърт бежанци.

Бунтовете и размириците се разрастват и обхващат почти цялата страна. Корпоративните медии представят протестите като движени от няколко различни слоеве от населението – студенти, преподаватели, ученици, техни родители и анархисти. Пропускат факта, че голяма част от студентите и учениците също са анархисти. На 11 декември полицаят Е. Корконеас, изстрелял смъртоносния куршум, заявява пред съда, че момчето било хулиган, тъй като е сменяло няколко училища, а адвокатът му допълва, че само безпристрастен съд може да реши „дали хлапето е трябвало да умре или не“!?

Междувременно уличните протести и сблъсъци с полицията продължават да се увеличават. Полицията за масови безредици изстрелва всичкия сълзотворен газ, с който разполага, и се налага държавата да потърси стари запаси от 1981 година, както и да закупи нови количества от Германия и Израел. При това не става дума само за обикновен сълзотворен газ, а за химикали, които задушават и парализират. Досега такива са обичайна практика само в Палестина.

Окупациите на университети се разрастват, като почти не остава неокупиран факултет – ученици от гимназиите също влизат в сблъсъци с полицията и участват в нападения на полицейски управления, най-вече в Атина. В същото време започва и градивна безвластническа дейност – на 11 декември анархисти окупират кметството на община Агиос Димитриос (Свети Димитър) и приканват хората от квартала да дойдат и да говорят открито за своите проблеми, създавайки народни асамблеи. Тази мирна дейност продължава да се развива и през следващите дни, като се разпространява и в други градове.

Междувременно много жестоко са атакувани университетите в Солун и особено в тракийския град Комотини (Гюмюрджина), където 300-те барикадирани вътре студенти са нападнати от полиция и фашисти от „Златна зора“. Междувременно излиза информация, че полицаят Корконеас е имал сериозни връзки с фашистки групи в Гърция през 90-те, а семейството му е с крайно десни възгледи, участвало е в погроми през Втората световна война в района на южния град Каламата.

В Атина продължават да се окупират нови и нови сгради – например радиото Флаш ФМ, тъй като на младежите им писва от манипулациите на медиите. На една от големите демонстрации в Атина хиляди ученици и студенти крещят срещу полицията, която ги обсипва със сълзотворен газ: „Застреляйте и нас, както Александрос!“ Много демонстранти са атакувани от цивилни ченгета, врязващи се в демонстрациите с коли без регистрационни номера.

Акциите за солидарност се разпространяват в цял свят – в Париж и Берлин са окупирани гръцките консулства, в Париж демонстранти окупират „Шанз Елизе“, скандирайки „Полицаите са свине навсякъде!“ Протестни демонстрации има почти в цяла Европа, включително и у нас пред гръцкото посолство в София.

В Лариса след масови демонстрации на 8 и 9 декември положението започва да прилича на военното положение от времето на гръцката хунта – навсякъде има полиция и гологлави цивилни „полицаи“.

На 13 декември студенти в Патра окупират една от местните телевизии за кратко, прекъсват новините и правят изявление, че ще продължат съпротивата чрез стачки, улични протести и нови окупации.

Въпреки новата социална криза (защото по друг начин не може да бъде определено това, което се случва в Гърция след убийството на 15-годишния младеж), Караманлис отказва да свика предсрочни избори, защото „страната има нужда от стабилно правителство“! Фактът, че гръцката държава започва да внася нови количества сълзотворен газ от чужбина става известен и така думите от един плакат „имаме повече сълзи, отколкото вие сълзотворен газ“ наистина се оказват пророчески. Междувременно броят на арестуваните и задържаните надхвърля 400 души, включително много имигранти, сред които 17-годишен български анархист, имигрирал с родителите си в Атина. Въпреки укриваната от нашите медии информация, ФАБ успя да разбере, че на момчето е осигурен адвокат и е оправдано.

Към 15 декември са окупирани около 7-8 кметства в различни райони на Атина, където анархисти и други активисти се опитват да изградят граждански асамблеи по кварталите.

На същия ден активисти на ФАБ присъстват и участват в окупирането на първата такава сграда в Солун. Денят е един от най-мирните, няма дори протестно шествие в града. Сутринта на същия ден е окупирано кметството на район Сикес в Солун. Активистите на Антиавторитарно движение, заедно с други активисти и студенти заключват вратата на кмеството до вечерта. След известно пререкание с някои от служителите на кметството (с повечето няма проблеми) администрацията продължава да върши нормално своята работа, а анархистите разпъват транспарант пред сградата на кметството с текст „Солидарност с всички арестувани по време на събитията през декември 2008!“ По мегафон те обявяват, че съпротивата продължава и призовават хората да дойдат в 19:00 вечерта, за да направят свободно гражданско събрание и да обсъдят своите общи проблеми. Вечерта събранието се провежда – една от големите зали на кметството в район Сикес е изпълнена до краен предел с много хора, които над четири часа обсъждат проблемите на общината, както и своите проблеми.  Има и хора от други по-крайни квартали на града, които също идват и  обмислят възможността да направят същото и в своите районни кметства. По този начин Антиавторитарно движение, автономните студенти и други активисти искат да покажат на обикновените хора, че младите и старите, анархисти, студенти, работници и всички други граждани имат едни и същи или подобни проблеми и могат да ги дискутират заедно и решават извън бюрократичните структури на държавата.

По същото време в Атина се провежда мирна демонстрация на ученици и студенти, която е провокирана от полицията и отново се стига до насилие. Междувременно излизат много кадри, на които се вижда как униформени и цивилни ченгета рушат дребна частна собственост и после представят извършеното като насилствен акт на вандализъм от страна на протестиращите. Окупираното кметство в атинския район Халандри е нападнато от фашисти и цивилни полицаи и активистите се изтеглят от сградата, но след няколко часа я завземат отново. На 16 декември е атакувано полицейското управление на атинския квартал Зографу. Държавната телевизия НЕТ е окупирана за около половин час – студентите прекъсват централната емисия новини точно когато говори премиерът Караманлис и издигат транспарант с надпис „Изключете телевизорите – излезте на улицата!“ Това е едно от най-големите предизвикателства, които протестиращите правят от началото на бунтовете. Директорът на телевизията подава оставка с думите, че този акт е „насилствен“ и че преминава всякакви демократични норми. Същата вечер жители на квартал „Екзархия“ се събират пред полицейското управление с искане ченгетата да напуснат завинаги квартала.

На 17 декември към окупираните сгради на кметства и изграждането на народни (граждански) асамблеи е прибавена нова неочаквана подкрепа – историческият централен офис на Общата конфедерация на гръцките работници в Атина е окупиран от работници! Те заявяват, че тяхната цел е да покажат на бюрократичните профсъюзи, че ще участват в бунта и социалните протести, а няма да останат изолирани от тях. Работниците провъзгласяват „Свободна въстаническа работническа зона“, където работници, други граждани, младежи и активисти могат да се събират и дискутират. С този акт те заявяват, че работниците и безработните са част от цялото протестно движение и че те участват рамо до рамо в борбата, заедно с учениците и студентите. С този акт на съпротива те искат да покажат още, че борбата е всеобхватна, а не е дело на някакви си „500 души хулигани“, както медиите се опитват да ги представят. На транспаранта, висящ от фасадата на сградата, може да бъде прочетено послание „от работниците до хладнокръвните убийци – държавата: Не на преследванията!

Незабавно освобождаване на задържаните! ОБЩА СТАЧКА! Работническото самоуправление ще се превърне в гроба на шефовете!

Общо събрание на работниците-въстаници!“

По-късно през деня група от 50-тина бюрократи, подкрепени от местни мутри, се опитват да нахлуят в сградата, но са отблъснати от дошлото анархистко подкрепление от окупирания Икономически университет.

На следващия ден, 18 декември, в Атина е прострелян още един ученик, докато обсъжда план за мобилизация със свои връстници. Почти е сигурно, че изстрелът е дошъл от цивилно ченге или фашист. Предишната нощ 50-тина демонстранти издигат транспарант „Съпротива“ на 4 езика върху сградата на Акропола. Същия ден на голям традиционен протест в Атина се събират над 10 000 души, които демонстрират до парламента.

На 19 декември няколко телевизионни и радиостанции в Солун, Хания на остров Крит, Спарта и Триполи са окупирани. Между тях е и по-голямата телевизия Кидон на остров Крит.

На 20 декември – Международният ден за солидарност с протестиращите – се провеждат протести в много градове по света, както и в самата Гърция. Стотина души прекъсват постановка в Националния театър в Атина и разпъват транспарант с надпис „Всички на улицата!“ Актьорският състав отказва да продължи представлението в знак на солидарност. На публиката са раздадени брошури с текст: „Сега, когато телефоните ви са изключени, е време да включите съзнанието си“.

На 20-ти декември са проведени малки децентрализирани демонстрации в много квартали на Атина, Солун и други градове. В дните преди Коледа също така много спирки на градския транспорт са атакувани от малки анархистки групи, които саботират машините за билети и раздават листовки в стил „самоорганизацията на пътниците ще сложи край на контрольорите“. В нощта на 20-ти срещу 21-ви полицията обгражда Атинската политехника и около 4 часа я обстрелва със сълзотворен газ. Плъзват слухове, че главният прокурор е дал разрешение на полицията да влезе на територията на университета. За щастие това не се случва, въпреки ескалацията на напрежението на 23 декември, когато бойна група, въоръжена с автомати Калашников, стреля по полицейски бус и особено на 24-ти, когато българската имигрантка и синдикалистка Костадина Кунева е залята със сярна киселина и в момента се намира в болница. Анархисти от цялата страна, както и нейни колеги-синдикалисти се обявяват в нейна защита и събират средства за лечението ѝ. Активисти на ФАБ също участват в набирането на помощи.

Младежи обсипват най-голямата коледната елха в Атина с боклуци и по-късно я запалват. Пеят коледни песни с променени текстове срещу полицаите и украсяват коледните елхи в университетите с гилзи от гранатите сълзотворен газ, изстреляни срещу тях. Взето е решение повечето окупации на университети и училища да престанат, а духът на борбата да продължи навън сред хората в обществото. Дух, който вече се разпространява като пожар. Въпреки свалянето на окупацията на университетите от страна на студентите, кметства се окупират от граждани и общи събрания се свикват в квартали из цяла Атина и Солун.

На 28 декември повечето от университетските окупации временно са прекратени. Провеждат се няколко демонстрации в солидарност със синдикалистката Костадина Кунева, която продължава да се намира в болница. В следващите няколко дни са извършени още няколко нападения над банки и държавни сгради и най-вече над офиси на „Нова демокрация“ и ПАСОК в Атина и Солун – на практика не оцелява нито един. В новогодишната нощ са извършени още спонтанни акции.

Най-положителният аспект от борбите в Гърция е фак­тът, че хората започват да си възвръщат живота: улица след улица, площад след площад, квартал след квартал. Хората на улицата не очакват от властта нищо. Те окупират, организират и знаят, че връщане назад няма, че борбата е въпрос на живот и смърт.

На какво се дължи всичко това, което се случи и продължава да се случва в Гърция? Отговорът на този въпрос едва ли може да бъде еднозначен. Ясно за всички е, че убийството на Алексис просто отпуши дълго затваряния клапан на социалното напрежение в гръцкото общество, което само по една случайност съвпадна и с настъплението на глобалната криза на капитализма по света. Студентските вълнения от 2006-та и 2007-ма година далеч не бяха отшумели, когато в края на 2008 година огромната част от учебните заведения се наложи да бъдат окупирани отново, този път в отговор на съвсем неоправдано полицейско насилие. Всъщност такова брутално убийство (въпреки че много други, особено на имигранти се случват постоянно) не се беше случвало от 80-те години, когато е убит друг млад, също 15-годишен анархист – Михалис Калтезас. Тогава отново има масови бунтове, а в Солун дори е убит полицай. Едва ли обаче социалното недоволство на младите, работниците и безработните – така нареченото поколение „700 евро“ (средната заплата, която много младежи получават след завършване на висшето си образование) – е просто отзвук от миналото. Голяма част от причините за бунтовете се доближават до тези във Франция от 1968 година. Може би защото 1968-ма е само 5 години преди 1973-та, когато избухва легендарното студентско въстание, свалило военната диктатура на следващата година. Това, което иска да ни каже гръцкият народ, е, че е време да забравим за миналото с неговите остарели теории и грешки и да се хвърлим в днешната борба със смелост и ентусиазъм!

Причините за настоящите бунтове обаче не са и само в безизходното социално положение, както единствено искат да го представят левичарските партии и организации. Не са и единствено в убийството на Алексис и спомена за хунтата, както го представят някои анархисти. Защото полицията не стреля по анархисти само тук на Балканите, по анархисти беше стреляно и в „социална“ страна като Швеция дори. Причините са много по-дълбоки и те се изразяват от една страна в социалната бездна, която разделя не само гръцкото, но и повечето общества днес, а от друга – в умората от досегашното статукво, в умората от системата като цяло – в това да не избираш между „Нова демокрация“ и ПАСОК, между клановете Караманлис и Папандреу, а да избираш наистина новото – това, което идва от самия теб и обкръжението ти. В това е смисълът и на събранията по квартали и дискусиите с тези, които са равни на теб. В този дух на взаимопомощ и пряка демокрация, който малко по-малко се завръща, поне в Гърция. Що се отнася до десетките опожарени банки и магазини от мултинационалните вериги – то с тях няма какво да се дискутира, защото те са тези, срещу които се борим и които отдавна са се наредили на най-високите стъпала на експлоататорската стълбица. Част от вечната борба на човечеството с чудовището на властта! Почивай в мир, Алексис! •

*Заглавието: перифразирано е традиционното коледно пожелание: „Весела Коледа и честита нова година“, тук: „Весела криза и честит нов страх“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.