Глад и дълг: масови убийци

печат

ВСЕКИ, КОЙТО Е УМРЯЛ ОТ ГЛАД, ФАКТИЧЕСКИ Е УБИТ

Смъртта на милиони хора от недояждане и глад е срам за началото на 21 век. Нищо не може да оправдае този срам и абсурд.

През 2004 година гладът е отнел живота на повече хора, отколкото войните, водени по това време.

Къде се намираме в борбата против глада? Очевидно е, че губим тази борба. През 2001 година на всеки 7 секунди умира от глад едно дете на възраст до 17 години; днес на всеки 5 секунди едно дете, по-малко от 10 години, умира от глад или от болест, причинена от същия този глад. През 2001 година 826 милиона хора страдат от силно хронично недояждане; днес те са почти 900 милиона.

Гладът е пряко следствие от дълговете на страните от “третия”, бедния свят. Дългът пречи на тези страни да инвестират средства в развитие, в създаване на инфраструктури в земеделието, транспорта и услугите.

Гладът причинява тежки телесни страдания, безсилие, потиска амбициите и психическите способности, изключва от публична дейност, предопределя несигурно бъдеще, загуба на икономическа независимост. Отваря единствено път, водещ към смърт.

В света, независимо от причините, умират годишно около 62 милиона души; това прави 1% от човечеството. През 2003 г. само от глад са загинали 36 милиона.

Всеки, умрял от глад, фактически е убит. И убиецът е дългът.

FAO разделя глада на “конюнктурен” и “структурен”. “Конюнктурният” глад е следствие на големия спад на икономиката в съответната страна. “Структурният” е причинен от неразвитието на страната.

Хроничното недояждане малко по малко изтощава човешкия организъм и той става податлив и на най-малката инфекция. Но най-страшните страдания, причинени от недояждането, са мъката и примирението. Гладният човек непрекъснато и безнадеждно се бори за своето достойнство. Гладът причинява срам. Бащата не може да нахрани своето семейство. Майката стои с празни ръце пред плачещото гладно дете.

За да прогонят дявола на своя срам, жертвите на хроничния глад употребяват изрази като: “Гладът идва независимо от нас”, “Аз не мога да направя нищо срещу него”, “Аз не отговарям за своето положение”, “Не мога да се срамувам от парцалите, които нося, от сълзите на децата ми, от тялото си, което отслабна, от невъзможността да попреча семейството ми да загива”. Много мъже и жени наричат глада “проклятие” (“Проклятието чука на нашата врата”). Смятат, че са жертва на агресия, чувстват се жертви на много силен противник. Почти всички запитани – от всички възрасти и пол – имат нощни халюцинации, сънища, в които виждат маси с бели покривки, отрупани с плодове, месо и баници. Тези сънища смекчават чувството на глад и болка.

Противопоставяйки се на едно общество, което го изключва и лишава от храна, гладният човек заживява със своите фантазии. Те му връщат поне нереалното чувство на достойнство на свободен човек.

В страните от така наречения трети свят живеят около 20% от човечеството. Тяхното страдание се нарича Дълг. И практически цялата сума, с която разполага третият свят, се изразходва за плащането на дълга.

Народите от бедните страни се оказват работещи за финансирането на богатите страни. Дългът финансира изключително управляващите в северните страни. И най-силното средство за господство на Севера над Юга е заплащането на дълга.

Течението на капиталите от Юг на Север превиши всичките си дотогавашни нива през 2003 година: помощ­та за развитие, която богатите индустриални страни даваха на страните от третия свят, обхвана 122 страни, а сумата достигна 54 милиарда долара. През същата тази година тези бедни страни преведоха на северните банки “Космократи” сумата от 436 милиарда долара за изплащане на дълговете си. Тези страшни цифри по-красноречиво от всякакъв коментар разкриват бруталността на днешния разбойнически планетарен ред.

За да подчиняват и експлоатират народите, господарите вече не се нуждаят от картечници, бомби и танкове. Тяхната задача изпълнява дългът. Оковите, които кредиторите слагат на хората от бедните страни в Африка, Южна Азия, Карибите и Латинска Америка, са равнозначни на отказ от независимост. Епохата на икономическата зависимост чисто и просто заменя колониалната.

За изплащането на дълговете се изразходва най-голяма част от сумите, с които разполага задлъжнялата страна и после не ґ остават никакви средства за финансиране на здравеопазването, училищата, социални те дейности, обществена тасигурност.

Когато страните станат неспособни да обслужват вече дълговете, каишите се затягат все повече. Тогава кредиторите стават все по-агресивни. От Вашингтон пристигат агенти на Международния валутен фонд (МВФ). Те щателно оглеждат икономическото състояние на страната длъжник и изготвят “letter of intent” – “писмо за намеренията”. Силно потиснатата страна трябва да приеме нови задължения, нов бюджет, в който да бъдат орязани и без това нищожните средства. От къде обаче може да се орязва? Със сигурност не от бюджета на армията, агентурата и полицията. Тези институции са нужни като гаранция за чуждите инвеститори. Армията, агентите и полицията винаги защитават алчните “Космократи” и техните пионки от всяка заплаха, независимо откъде идва тя. МВФ никога не пипа данъчната система.

Голяма част от страни те в южното полукълбо са отровени от корупция. Министри, генерали и други големци в Мароко, Хондурас, Бангладеш, Камерун веднага след получаването на кредит от чуждестранни банки за своите страни присвояват големи суми от тези пари и ги внасят в свои сметки в банките на Женева, Лондон или Ню Йорк.

МВФ не само администрира дълга с помощта на “писмата за намеренията”, плановете за структурните обвързвания, рефинансирането, финансовите мораториуми и реконструциите: МВФ е също така гарант за печалбите на чуждите спекуланти. Човешките страдания не влизат в сметките, те не са обект на макроикономически анализ; тъй като са неизмерима величина, за МВФ те не съществуват.

Опрощаването на дълга не само не е невъзможно: то ни най-малко не би застрашило световната банкова система. Винаги когато някоя страна, съсипана от своя дълг, се оказва в безизходица, вестниците “Уол Стрийт Джърнъл” и “Файненшъл Таймс” обявяват апокалипсис, но не и съмнение в системата, причинила катастрофата.

Нека анализираме тази въображаема неизбежност. Днешните алчни неолиберали се сблъскват с проблеми, непознати на техните предшественици от 19-ти и първата половина на 20-ти век. По времето на колониалното управление расисткият аргумент фактически беше достатъчен. Но сега нещата се промениха. Комуникациите обхванаха целия свят. Те действат в реално време. Чрез Интернет може да се получи неограничена информация. Телевизията, въпреки всичките ґ кусури, ни представя достатъчно картини от света. Какви са фактите:

Плащанията, направени през последните десет години от 122 страни от третия свят за изплащане на техния дълг към страните и банките на Запада, не надхвърлят 2% от брутния национален продукт на страните кредиторки.

Безусловното, едностран­но и пълно опрощаване на външния дълг на бедните страни не би разрушило западната икономика и не би предизвикало гибелта на банките кредитори. Опрощаването на целия дълг на третия свят няма практически да окаже никакво влияние на икономиката и благоденствието на западните индустриални и богати страни. Богатите ще си останат богати, а бедните ще станат по-малко бедни.

Икономическото неразвитие ще обрече своите жертви на живот без надежда, защото техният затвор ще бъде постоянен. Те ще се чувстват осъдени до края на дните си. Бягството ще им изглежда невъзможно: грамадите мизерия препречват пътя на всяка надежда за по-свестен живот за самите тях и още повече за техните деца. Тези, които Световната банка достойно нарича “безнадеждно бедни”, живеят с по-малко от един долар на ден. Днес те са над 1,8 милиарда души. Броят им непрекъснато расте – увеличил се е със 100 милиона за последните десет години.

За да бъдат освободени хората, осъдени без вина със самото си раждане на този затвор, е необходимо бързото и безусловно опрощаване на целия външен дълг на техните страни. •

Етел Завлатов

По данни на Жан Зиглер, “Империя на срама”

Превод Александър Наков

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.