Големият „избор“
Доскоро по Канал 1 вървеше политическо шоу с помпозното име „Големият избор“. В него млади кандидат-политици излагаха тези по актуални социални, икономически и културни теми, като оценяването им беше предоставяно на зрителската аудитория, посредством SMS-и. Както се и предполагаше, имаше изложения на теми с очаквано левичарска ориентация, така и такива с националистичен уклон. В последните си издания младите кандидат-политици трябваше да отговарят на действащи политици.
Това, което ми направи впечатление, е, че нито един от младежите не беше заявил предпочитания към определена партия или идеология. Може би, за да не сбъркат и след това да нямат никаква перспектива за кариерно развитие. Ако веднъж си казал, че си симпатизант на БСП, а след това реалният контакт с политиците не се развие според очакванията, шансовете ти да станеш ляв политик ще са близки до нулевите. Затова и най-сигурната позиция е да покажеш интелигентността си, пък ако от някоя централа те харесат, ще те потърсят. Добре, така да е. Но защо тогава предаването се нарича „Големият избор“? Нека се преименува на „Елате ме вижте“. Елате ме вижте, и аз мога да лъжа като вас, и аз искам да усетя сладостта на властта, усещането да контролираш масите, да бъдеш над нещата, в орбитата на политическата реалност, където всичко е така розово и справедливо. Само още малко да орежем още някой държавен разход и да освободим частния бизнес от поредния данък (а защо му е изобщо да плаща данъци?) и ще се доближим до свещените крави на съвременните политици, ще попием живителния дух на неолиберализма. Ако ни разпознаят като свои, те ще ни се обадят, ще направят „големия“ си избор, като попълнят редиците си с нов кадър.
Изглежда, че младите хора не правят рационален избор на политика въз основа на лични вкусове и наблюдения, а очакват политиката (т. е. политиците) да ги избере въз основа на нейните лични вкусове и наблюдения. Липсата на свобода на избор е признак на робско подчинение и робско мислене. Конформизмът като че ли е единствената политическа идеология у нас.
Миро
“ Конформизмът като че ли е единствената политическа идеология у нас“
Безспорно, но защо само у нас ? За да разберем същността на т.нар. конформизъм трябва да осъзнаем утопичността на т.нар. „идеологии“. Идеологията съществува единствено в представите на любимите ни гласоподаватели. Бих казал, че т.нар. „партиен плурализъм“ е модерният опиум за масите. В политиката идеологии не същестуват. Примерите от Студената война са банални, но и болезнено верни : Кой подкрепяше Пол Пот и Червените кхмери; какво се случай с Тайван след като САЩ реши, че е изгодно да се сближи с Китай и пр., и пр.
БСП, ДСБ и не знам си още кои същестуват само в главите на техните симпатизанти. Абсолютно релевантно е да заменим всякак една партийна абривиетурка с една единствена дума – „ВЛАСТ“. Така наречените партии и идеологии не са нищо повече от инструменти за самовъзпроизвеждане, увековечаване и легитимиране на власт-искащите.
За мен оттук следва, че единственият възможен политик е или слепият идиот идеалист, вярващ в някакви метафизични (политически) догми или комформистът. Наистина не е трудно да се приспособиш – да започнеш да говориш „ляво“ или „дясно“. термини като „социална справедливост“; „свободен пазар“; „данъчно облагане“ и пр. с времето се заучават така, както един шофьор се научава да върти волана без да мисли.
Властта в човешката история винаги е имала едно и също лице, макар и то да е приемало всевъзможни форми през вековете. Обикновено зад шепа психопати с болни амбиции се нареждат цяла армия от клакьори и всякакъв обслужващ персонал от нисък разряд.
Предавания като „Големият избор“ са като публичен дом в Амстердам (който е бил в Холандия, ще ме разбере). Курвите се нареждат на витрина, показват всяка каквото има, но в действителност никоя не показва нещо ново и особено, просто защото не притежава такова. Тя е така ограничена в собственото си тяло, както тези момиченца и момченца са ограничени в пошлите си изказвания и мисли.
Всеки, тръгнал да завзема властта, да променя света и да налага собствените си изкривени виждания за универсални, е ВРАГ без значение колко ляв, десен, социално справедлив или физически привлекателен изглежда.
Политическата власт (важно е да не забравяме, че не всяка власт е политическа) притежава свойството да изкривява и променя индивидът, който се ползува от нея. Властта не търпи идеализма. Това са две понятия, които се намират в постоянен антагонизъм.
PASY