„Какво ще върши държавата?“
Власт, която се грижи за онеправданите, за трудещите се – това е абсурд
Веднъж по радиото, коментирайки безобразната ситуация с битовата престъпност, представител на МВР каза, че „полицията не достига, но самоотбраната на населението не решава проблема“. Защо? – учуди се водещата на предаването. Защото, изтъкна с даскалски тон ченгето, трябва да има ред! Но ред няма, сами го казахте – реагира водещата. На което получи раздразненото: „тогава какво ще върши държавата?“ – и след малко, като се усети, започна да замазва изтърваните си думи.
Той обаче вече беше издал простата истина, че за държавата не е важно да има ред, справедливост и сигурност за гражданите. За нея е важно тя да държи монопола над насилието и отбраната от него.
В средата на юни в Петербург банкерът Герман Греф, шеф на най-голямата руска банка Сбербанк, на икономически форум, щом чу идеята за предаване на повече власт в ръцете на самите граждани, реагира незабавно: „Страшни неща говорите, господа! Искате населението да се самоуправлява? Щом хората вникнат в основните механизми, осъзнаят своите възможности, става невъзможно да ги управляваме и манипулираме!“ Банкерът също така е уплашен и от масовия достъп до интернет. „Как ще живеем в свят, където всеки пряко получава информация, като прескача обучените от правителството аналитици, политолози, медийни централи?!“
Страхът на богаташа е ясен – в свободно общество той се превръща в нула. Ако имаше истински лични качества, негарантирани от властта на парите му, какво щеше да го уплаши?
Българските държавници и медийни магнати също ни сервират подобни откровения. В класика се е превърнала фразата на Тошо Тошев, че „вестник не се издава, за да се чете, а за да се продава“. То е същото като да се каже, че баничката не е за ядене, а само за да я купят имащите повече стотинки за харчене, без значение дали става за ядене, или прилича на изсъхнала фъшкия.
Вече няколко пъти се отчита с неволно изпуснати истини и генерал-лейтенантът доктор премиер-министърът Бойко Борисов: „демокрация има у нас, даже е в повече, развила се е над нормалното“. За кого е в повече наличието на граждански права, па макар и грижливо кастрирани от гледна точка на анархическите идеи? Какво ще рече „над нормалното“? Несъгласието с управниците – то ли е отклонение от нормата? Според властниците – да.
Най-откровеният на моменти измежду политиците, Ахмед Доган, преди време спокойно признал публичната тайна за приятелските кръгове и обръчите от партийни фирми, през март тази година изръси още едно откровение: „Търсенето на морал в политиката е вредно за държавата. За качествата на един политик трябва да се съди по това какво прави за държавата, а не дали действията му са морални, или не… Политиката не е поле на борба на ценностите, а поле на целесъобразното, на поставянето на цели и избирането на средства за постигането им“. Казано е пред участниците в националната програма „Управленски умения“ на Училището за политика „Димитър Паница“. Тези семинари на бъдещите лидери се провеждат в хотел „РИУ Правец“. Да, точно там, където стърчи паметникът на Тодор Живков.
В една оценена високо студентска курсова работа по политология без заобикалки се казва, че „политиката е наука за властта, нейната цел е достигането на властта и затова е създадена по повод на властта. Едва ли има човек, който не знае, че чрез политиката се защитават интересите на отделните групи в обществото“.
Лошото е, че има хора, които не знаят това. Въпреки изпусканията на политиците, въпреки изтърванията на едрите бизнесмени. Инак как да си обясним, че всеки протест най-гръмко издига лозунга за „нормална държава“? Държава, сиреч власт, която да се грижи за онеправданите, за трудещите се? Това е абсурд и откровенията на управниците непрекъснато опровергават тази илюзия, но има ли уши, които да чуят? Има ли умове, в които тази истина да уври и да подтикне към действие? Уви. Хората продължават да търсят защита, да бленуват за „правилен капитализъм“. Един виден социолог, бивш социалист, настоящ милионер, твърди, че „правилният капитализъм“ се получава, когато трудещите се не чакат милост от овластени покровители, а се обединяват, за да си отстояват правата. Вярно е. Отчасти. Права се дават на поданици. Гражданинът, поне по смисъла на тази дума, вложена в нея от революциите от 18-19 век, сам взема нужните му свободи и ги упражнява до сетния си дъх. И по това свободният човек се различава от роба.
В този момент обаче социалистът у господина замлъква и се обажда милионерът – защото и в мислите си той не посяга към въпроса нужна ли е държава, след като трудещите се са обединени. Нему е нужна – да му пази милионите.
Нужна ли обаче на нас, които получаваме трохите, наречени „средна работна заплата“? Нужно ли ни е ситото, през което медиите, собственост на богатите, цедят информацията, за да ни програмират съзнанието?
Чорбаджиите сами признават кому какво е нужно.
От нас се иска само малко повече мисъл и по-малко страх. Просто защото сме много повече от тях и защото без нас те буквално ще пукнат от глад.
Защо обаче вместо това мизерстваме ние? •
Христо Николов
