Конгресът в Сен Имие

печат

От 9 до 12 август в Сен Имие, Швейцария, се проведе международна среща на анархисти и едновременно с нея – поредният конгрес на Интернационала на анархистките федерации, в който участва и ФАБ. Мястото и годината са исторически, тъй като там се провежда първият конгрес на анархисткият интернационал през 15-16 септември 1872 г. На тазгодишната среща в Сен Имие се събраха хиляди анархисти от всички кътчета на планетата – от Япония до Аржентина – и приеха следната публична декларация:

Публична декларация от конгреса на ИАФ от 9-12 август в Сен Имие до другите експлоатирани и потискани хора на света

Срещата в Сен Имие позволи на много групи и активисти – както членове, така и нечленуващи в Интернационала на анархистките федерации (ИАФ) – да се срещнат. ИАФ ще се опита да обобщи събитията от последните дни.

Преди 140 години в този град е основано международно движение на „антиавторитаристите“. То изиграва важна роля в създаването на организирано движение на анархистите. Те работят за коренно преобразуване на обществото и като такива ние, ИАФ, взехме участие в международната среща в Сен Имие. Това, което предлагаме, е най-доброто общество, което човечеството е способно да постигне. Искаме да създадем свят, в който има пълно икономическо равенство, без лична собственост, в което произвеждаме и притежаваме всичко заедно, без нужда от пари.

Освен икономическото равенство обаче, трябва да има и максимална лична свобода. Това означава да живеем както желаем и никой да не може да ни накара да вършим нещо, което не желаем, нито да ни попречи да вършим нещо, което желаем, стига това да не ограничава свободата на другите. Това означава да няма никакви йерархии и потисничество. Няма да има нужда от държава или полиция, защото няма да имаме нужда от контрол или принуда. Няма да има нужда от войни или световни конфликти, защото няма да имаме политически врагове, нито желание или нужда да заграбваме нечии чужди богатства. Това наричаме Анархизъм.

Анархистите отхвърлят твърдението, че експлоатацията на човек от човека и неравенството били в човешката природа. Властниците и държавите са онези, които през човешката история поддържат тази система. Тази лъжа оправдава капитализма като „естествена“ система. Чуваме, че има „криза“ на капитализма, но самият капитализъм е криза. В исторически план тази система е доста отскоро, а вече многократно е успяла да постави човечеството на колене, преди да стигне до сегашното положение. Хората от цял свят обаче разбират тази лъжа и се съпротивляват на държавите и капитализма както никога досега и се опитват да съгласуват своите усилия отвъд националните граници. Това прави анархисткото общество по-възможно от всякога.

Анархизмът не е утопия. Разбира се, че за да може такова общество да действа, много неща трябва първо да се променят и нашата задача сега е да помогнем тези мащабни преобразувания да се осъществят и да правим анализи, които спомагат за това. Работническата класа, която разбираме като всички експлоатирани и ограбени хора, включително самите ние, трябва да действа като масово движение. Изключително важно е да не поверяваме борбата на нови вождове със стари идеи, а да проправим своя собствен път.

Днешните социални движения практикуват нови организационни форми, които черпят много от анархизма – например преките действия срещу препятствията пред прогреса и експериментите с нейерархични форми на организация. Сред тях са студентските движения, акциите срещу разрушаването на природата и общите богатства, антивоенните борби, тези против срещите на Г8 и капитализма като цяло и съвсем отскоро – борбата срещу орязването на социалните придобивки, която обединява световната работническа класа. Движения като „Окупирай“, „Възмутените“ и други подобни движения на самоорганизация срещу банковата система показаха значението на прякото действие за отвоюването на общественото пространство. Въстанията на потиснатите местни народи през последните десетилетие като това на Сапатистите вдъхновиха нови социални движения и повлияха на самия анархизъм. Такива нови движения създават големи събрания за взимане на решения заедно, без вождове. Те практикуват хоризонтално взимане на решения. Свързват се помежду си федерално, като организации с равноправен статут, без органи, които да взимат решенията централно.

Тези опити обаче често не успяват да постигнат възможното, защото съществената социална промяна означава и да променим себе си като личности. Ние искаме да бъдем свободни и равноправни личности, но наред с това трябва да има и доброволна, лична отговорност и самоорганизация. Самата работническа класа съдържа разделения, потисничество и йерархии, които няма да изчезнат само защото искаме да няма властници и да бъдем равни. Като членове на работническата класа следователно се борим вътре срещу собствения си расизъм, сексизъм и патриархални нагласи и практики. Еднакво силно се борим с твърдението, че хетеросексуалността е норма или че ясно дефинираните категории „мъж“ и „жена“ са „нормални“. Трябва да посочваме и да се съпротивляваме срещу дискриминацията и стереотипите въз основа на възрастта или способностите. Докато вътрешните неравенства и уважение към йерархията не бъдат посочени и премахнати, не можем да бъдем свободни и затова ги посочваме и се борим с тях в социалните движения и работническите организации, както и в обществото като цяло.

Накрая, за да създаде това свободно и равноправно общество, самата работническа класа трябва да ликвидира властниците и капитала. Това наричаме „социална революция“. Анархистите се опитват да създадат убеденост у работническата класа в нашите способности да успеем възможно най-бързо и с възможно най-малко насилие. Правим го, като се обединяваме с други работници, за да постигаме малки победи. Правим го най-добре с пряко действие, а не с реформи и преговори с началниците. Прякото действие означава да не чакаме, а да взимаме онова, което трябва да бъде на всички нас. Трябва да се подкрепяме взаимно в борбите на всеки един чрез взаимопомощта. Това означава практическа солидарност в трудни времена. Освен всекидневната помощ това показва на хората какво представляваме. Затова практикуваме анархията и сега, доколкото можем, по начина, по който се организираме и по който се борим, за да докажем, че анархисткото общество е възможно.

Отдаваме своята почит на другарите от миналото, на тяхната работа и жертви в името на освобождението на човешкия род. Продължаваме тяхната работа и критично развиваме техните идеи, като прилагаме към днешната обстановка. Те също на свой ред биха приветствали световната работническа класа, която в днешния исторически момент се стреми към истинска свобода и равенство.

ИАФ обсъди множество теми през последните 5 дни и по-конкретно:

 

икономическата криза и социалната борба

международната солидарност

антимилитаризмът

антиядрената и алтернативната енергетика

миграцията

 

На тази основа ИАФ продължава своята дейност с нови сили и кани всички експлоатирани хора да се борят за преобразуването на обществото, за анархизъм. •

 

Интернационалът на анархистките федерации (ИАФ), 12 август 2012 г.

http://i-f-a.org

Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *