Корпоративна Република България

печат
Корпоративна банка държи 80 или повече процента от сметките на държавни предприятия и институции. Това не би трябвало да е тайна, но се премълчава.

Ако обаче някой го заяви публично и високо, като при това намекне за т.нар. „корупционни“ взърки между Корпоративна банка и организираните престъпни групировки, този някой бива арестуван от полицията, а прокуратурата му повдига скалъпени обвинения.

„Така наречени“ определям корупционните връзки, защото те не представляват нищо извънредно. Щом е законен лобизмът, щом не е престъпление бавенето на работната заплата с месеци, щом по същността си тези връзки не напускат рачките на парично-стоковите отношения (в случая: пари срещу услуга), щом основният критерий за незаконността на една сделка (какъвто е всеки рушвет) е недекларирането й пред данъчните институции на държавата – та нима можем да смятаме корупцията за „болест“ или „тумор“, след като цялата останала „здрава тъкан“ на капитализма изглежда и функционира по същия начин? Затова анархистите твърдят: корупцията е органично и естествено явление за държавно-капиталистическата система, а благодатна почва за нея е социалното неравенство и привилегиите на чиновници и работодатели.

Колкото до арестувания господин, той принадлежи към адвокатската гилдия – тоест към групировката дипломирани, професионални шмекери. Негови колеги по занаят пишат закони на неразбираем език, така че той и такива като него да си предлагат услугите по тълкуването на правните текстове. Ако тези текстове съответстваха на здравия смисъл, гражданите сами биха се справяли. Така че няма защо да жалим арестувания. Надали той е изнесъл фактите за Корпоративна банка от обич към истината, надали е бил мотивиран от съображения за справедливост.

Същественото тук е друго – неудобната информация за една банка тутакси мобилизира за действие репресивния апарат на държавата. Кой управлява този апарат? Правителството. И това, че то рипва с арести и обвинения, значи само едно – че Корпоративна банка, тези, които стоят зад нея, дърпат конците на правителството.

Простичка истина, която анархистите повтарят от век и половина. Властта на капитала е власт политическа. Всяка „нормална държава“ е слугата, мутрата, биячът на капитализма. Докато трудещите се граждани са просто ресурс, консуматив, средство.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.