Кражбите на нашите Първи

печат

(продължава от миналия брой)

Канцеларията на директора на тази Българо-чешка фабрика за производство на захар от захарно цвекло и захарна тръстика се е намирала в София в споменатата тухлена „Захарна фабрика”. Тази „захарна фабрика” не произвежда половин век нищо… Тухлената ґ постройка не работи повече от 50 години и не се използва за нищо.

* * *

Вероятно този случай е станал на 9 септември 1944 г., когато неколцина души от състава на вече легалния Окръжен комитет на БКП от Софийска област, в която група са били Григор Шопов, Иван Палийски, професор Костов и още други трима при охрана от страна на Тодор Живков се явяват в канцеларията на директора-собственик на Захарните фабрики – чехът Пивка, – който имал база на гара Горна Оряховица и на гара Захарна фабрика в София. Операцията е станала в Софийската му кантора. На състава на Софийския Окръжен партиен актив е било известно, че в касата на фабриканта имало 6 милиона лева. Всеки от състава на групата бил със собственооръжие, което те не са криели. Имам магнетофонен запис от спомените на ген. Григор Шопов от времето, когато беше заместник министър на Вътрешните работи по детайлите по провеждането на тази „финансова акция”, както той я наричаше.

На фабриканта е заявено, че им трябват парите от касата му. Той я отключва, заявявайки, че и друг път е финансово подпомагал още в нелегалния период комунистическата партия. Всички пари се взимат и се напъхват в професорската чанта на Костов. Той не е бил готов за тази операция. Просто са го взели със служебната му кола на директор на Централния земеделски институт, а той бил вече и обявен за Министър в кабинета на Багрянов. Чантата била препълнена и професорът понася под мишница няколкото книги, които били преди това в чантата му. Фабрикантът очаквал да му вземат само част от парите тогава и съвсем не всичките. Той имал задължение да заплаща заплати на работниците по неговото производство.

Част от тези 6 милиона са предадени като актив и принос на Окръжния комитет на БРП (к) на Съветското командване за покриване на целите, които вече споделих. Съветското командуване приело финансовото дарение като знак на миролюбивост и политическа взаимност, което е било и високо оценено тогава на момента с банкет на щаба на маршал Толбухин и състава на бюрото на партийния актив на новосъздадения Окръжния партиен комитет.

Професор Дончо Костов вече отпечатал позив на 9 септември към Българския народ, с което призовава Червената армия да се приема като освободителка, в качеството си на председател на организацията за българо-съветска дружба.

Съществува една фотография, която е обработена, като е заличен професор Дончо Костов, а до маршал Толбухин е останал само Тодор Живков. Това заличаване става след пълното овластяване на Живков. Тогава професор Костов вече не е между живите.

Парите на фабриканта господин Пивка покриват необходимото на онзи исторически момент и тази операция не е била обсъждана никога. Но по същество с нея се укрива и замаскира една политическа кражба на други пари, които са били неразумно разпилени, за което никога не е било възможно да се потърси нито партийна, нито политическа, нито правна отговорност. Не е приложено и никога следствено разследване. Тя не е документирана исторически преди настоящето обсъждане, което е най-необходимото… Обсъждането на тази фактология е особено необходимо в днешно време.

След като ми разказва в много цветущи подробности тази „финансова акция” ген. Григор Шопов забелязва моето пълно неодобрение по изслушаното и ме окуражава: „аз ти разрешавам да публикуваш всички подробности по тази наша политическа операция”. Аз се умълчавам доста дълго време, не смея да разкритикувам веднага изслушаното. Но все пак заключих: вие сте направили един пладнешки обир, в който сте замесили един от големите учени на България при една долна кражба и то не за дребни пари, а за 6 милиона. Професор Дончо Костов, дори и като помагащ на Коминтерна с различни дейности, не е бил морално мотивиран за подобно “политическо” престъпление. По-късно, през 1949 г., умъртяването му в стил „а-ла Лисенко” го кара да замълчи завинаги и по това уникално политическо престъпление.

Тази финансова кражба или „операция” стигна до мене първоначално от огняра на Инстутута, на който директор беше професор Костов, който, заедно с другаря Тодор Живков, е охранявал изземването на парите от касата на Българо-чешкото акционерно зружество.

Налага се да обобщя. Кражбите на нашите големи заслужават специален интерес. Това е нещо значимо, както за миналото, така и за настоящето, но главно – за бъдещето… •

Искрен Азманов

Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.