Логиката на антифашизма

печат
Италианският ляв коммунист Амадео Бордига писал, че мрази фашизм за много неща, но най-вече заради това, че е породил явлението „антифашизъм“. Тук се има предвид не уличните бойци, които се опълчват на крайно дейсните, а самата антифашистка идея за единен фронт, за съвместна борба рамо до рамо с либералната буржоазия и сталинистите за парламентарната система и „честните избори“. Излиза, че фашизмът е максималното зло, трябва всички да се фиксираме върху него.
И понеже фашистите не бързат да напускат историческата сцена, за което свидетелстват изборните резултати във Франция и Гърция, според антифашистката логика е очевидно, че времето на борба за безкласово и бездържавно общество никога няма да настъпи. И понеже винаги или почти винаги ще съществува заплахата фашизъм, винаги ще е необходим единен фронт на борба „за демокрация“. А задачите на социалната революция се отлагат безкрайно.

Нещо повече. Според логиката на антифашизма не само буржоазният парламентаризъм, но и воденето на войни от държавите е оправдано с аргумента, че противникът на демокрацията е жестока диктатура начело с някой пореден „нов хитлер“, който преследва инакомислещите и тероризира етническите малцинства. Принципната, антивоенна интернационалистка позиция (против всички елити и експлоататори, за войнишки въстания срещу собствените генерали, за стачки в тила и дезертьорство на фронта) не просто остава на заден план, тя се оказва направо изключена благодарение на антифашизма – и то завинаги. Защото в капиталистическия свят винаги ще има диктатори, които се борят с т.нар. „демокрации“ и обратно. Поне досега така е било. Но в действителност войните се водят не заради човешки права, а за да могат няколкото силни държави или частни компании да установят своя контрол над природни и човешки ресурси, над географски пространства и работна ръка… всичко това под лозунга „да победим диктатурата“!

От казаното не следва, че не бива да даваме отпор на десните по улиците. Но нима противодействието на фашизма задължително трябва да върви в комплект с илюзиите за прелестите на парламентарната система или ленинизма?

Справка:
Левите комунисти в Италия, застанали на позицията на Бордиги към антифашизма, са били разни хора. Някои останали верни партийци с мечти за завземане на политическата власт. Други, например Онорато Дамен и неговите последователи, стигнали до идеите за пролетарска самоорганизация и самоуправление отдолу чрез местни съвети и общи събрания, като разглеждали своята политическа партия по-скоро като колективен агитатор. Но и двете групи били на мнение, че силовото противопоставяне на фашистите е необходимо, без то да се превръща в цел и приоритет.

Михаил Магид

 

––––––––––––

оригинален текст:
Итальянский левый коммунист Амадео Бордига (1) писал, что он ненавидит фашизм за многое, но больше всего за то, что тот породил такое явление, как антифашизм. Здесь имеются в виду не уличные бойцы с правыми, а сама идея антифашизма – идея единого фронта, идея совместной с либеральной буржуазией и сталинистами борьбы за парламентскую систему, честные выборы и против фашизма, как якобы максимального зла.
Поскольку фашисты с исторической сцены уходить не собираются (о чем свидетельствуют выборы во Франции и Греции, успехи французского Национального Фронта и греческой Золотой Зари, правые выступления в России и пр.), то очевидно, что благодаря антифашистской логике стороникам бесклассового и безгосударственного общества никогда не придется вести борьбу за свою революцию. Потому что всегда или почти всегда будет существовать угроза фашизма. А значит всегда

будет необходимость единого фронта борьбы за демократию. Задача социальной революции откладывается до бесконечности.
Более того. По логике антифашизма, оправданы не только парламентаризм и буржуазная представительная система, но и войны государств. Оправданы тем, что в роли противника демократии выступает жестокая диктатура, во главе с  „новыми Гитлерами“, которые преследуют инакомыслящих и этнические меньшинства. Антивоенная интернационалистская позиция (против всех элит и эксплуататоров, за восстание солдат против собственных генералов, за забастовки в тылу и дезертирство на фронте), оказывается исключена благодаря антифашизму. Причем навсегда. Ведь в капиталистическом мире всегда будут диктаторы, которые борются с т.н. „демократиями“ и наоборот. По крайней мере до сих пор так было. На самом деле, все это не ради прав человека, а ради контроля нескольких государств или частных компаний над  природными и людскими ресурсами, над географическим пространством и рабочими руками, но ведь главное – победить диктатуру, верно?
 
Сказанное не означает, что правым не нужно давать отпор на улицах. Но чтобы делать это, не обязательно разделять иллюзию о прелестях парламентских систем или ленинизма.
 
 
Примечание
1. Итальянские левые коммунисты, разделявшие отношение Бордиги к антифашизму, были разными людьми. Некоторые были строгими партийцами, мечтавшими о завоевании власти коммунистической партией. Другие (Онорато Дамен и его последователи) дошли до идей пролетарской самоорганизации и чистой советской власти, а свою политическую организацию рассматривали скоре как коллективного пропагандиста. И те и другие считали необходимым боевое противостояние фашистам.

11 коментара

  • Кин-Войло Кабала

    Позицията на Амадео Бордига, който казва, че ненавижда фашизма, защото е породил явлението антифашизъм, е точно толкова нелепа, колкото твъдението на един мой приятел – любител на чашката – който обичаше (след третата водка) да казва, че ненавижда алкохола, защото е породил движението на трезвениците, които пък го карали със самото си съществуване да изпитва угризения, загдето е „кривнал от правия път“.

  • ти сигурен ли си, че си прочел целия текст, а не само заглавието?

  • Кин-Войло Кабала

    На български наистина прочетох само заглавието, а останалото прочетох на руски, защото не съм сигурен преводачът доколко знае български език. Неуверен ми се вижда.

  • не, преводачът изобщо не знае български. Даже кирилицата не я владее. Боя се, че е клиничен олигофрен, освен това от 45 години се намира в дълбока кома.

    тезисите на статията (раздъвкано):
    антифашизмът си поставя тясна цел – борба с ЕДНА от формите на държавност, с ЕДИН от видовете диктатура.
    Анархизмът отрича ВСЯКАКВА държавност (и фашизмът е само частен случай на държавността, при това не най-опасният случай; болшевизмът например е „изпреварил“ и фашисти и нацисти по тоталитарност). Т.е. анархизмът няма спирачките на антифашизма. Задачата на анархизма е социална революция. Антифашизмът се задоволява с политическа.
    „Ценностите“ на антифашизма диктуват разни единофронтовщини, избор на „по-малкото зло“. До какво води това – историята на Испанската революция, Втората световна война, Руската гражданска война (като пример за съюзничество с принципен враг). До лошо води.

    така че нелеп ми се вижда твоят повърхностен коментар.

  • Кин-Войло Кабала

    Така е! Моят коментар не може да не бъде повърхностен, защото в случая аз играя ролята на една иберийска вятърна мелница, размахала криле над пустинните поля на Кастийа. Но вярно е също, че и Вие – любезни мой Шаркан – сте един перфектен дон Кихот де Ла-Манча, който щом усети раздвижването на въздуха, грабва анархистичното си копие и се спуска на помощ на „застрашената социална революция“.

    Съгласен съм с тезата на статията; съгласен съм и с Вашата безупречна способност да излагате идеите чрез една по-проста и достъпна (като за нас, олигофрените) словесност, но – какво да Ви кажа? От епохата на камунизама ми е останал един стипчив привкус в устата, колчем чуя, че някой ми говори за социални революции.

    Аз броя себе си също за „бир-парча“ анархист, защото не мога да понасям никакъв държавен апарат, никакви чиновници, политици, закони, съдии, бюрократи и тям подобни. Но съм дълбоко убеден, че всяко нещо, което започва като революция, неотклонно се изражда – и то за невероятно кратко време – в държавност.

    Мога да добавя още редица мисли по този „топик“, но все още не Ви познавам отблизо и още нямам впечатление дали няма просто да се окажете един най-обикновен малоумник, с каквито изобилствуват днес всички български блогове, форуми, а и самият реален живот…

  • анархистваща паплач – много. И все с пълни дисаги от мисли, до една ценни. Напълно убедени, че светът и всички идеи започват от тях.
    Естественно, всички останали сме малоумници.

  • Кин-Войло Кабала

    Чувствувам се длъжен да отбележа – и то с неутешимо прискърбие, – че Вие, скъпи ми Шаркан, не притежавате качествата на онази личност, в чиято роля сте се заиграли в текущото форумно пространство. Вашата задача беше да направите това дискусионно кътче малко по-атрактивно, а какво се получава? Стигнахме до там да прочетем – написани от Вас самия – сквернословия от рода на „анархистваща паплач“.

    Че Вие така утре ще се осмелите да кажете и някои непристойни слова по адрес – да речем – на госпожа майка ми, с което напълно ще слезете до нивото на малоумниците, за които по-горе идеше реч…

  • не познавам майка ти и нямам нищо против нея. Нещо повече – не ме интересува.

    Но от твоите думи личи какво представляваш, затова не виждам смисъл да се връзвам на троленето ти, на всичко отгоре неграмотно (не като правопис, а като познаване на материята, върху която се мъчиш да разсъждаваш).
    Чети, момче.
    После се върни да спорим по същество.

  • Кин-Войло Кабала

    Разбирам! Вие, Шаркан, искате да очистите образа на анархизма от наслоилата се (и то по един естествен начин) представа за това, както се казва, „волунтаристично“ явление, като за „бруталност, граничеща с елементарен тероризъм“. Поне такива са възгледите на обикновените хорица, или – както аз, „неграмотния“ по тази материя – бих се изразил по-ярко: умственото плоскостъпие на средностатистическия идиот от ежедневието.

    Но кои са истинските анархисти? Истински анархист беше „батько“ – Нестор Махно. Мнозина и до днес в Украина и Русия го квалифицират като „чудовище“. Но – помислете си само: би ли могъл той да бъде нещо друго и да се надява, че анархистичната му кауза ще пребъде по силата на някакви си там магически стечения на обстоятелствата. Уви! Колкото и да ни е печално и скръбно, трябва да отбележим, че анархизъм по онова време се правеше така: на всеки телеграфен стълб – по един обесен! Днес може и да е друго – днес може тези, които се притесняват от анархизма, да развеят бял байряк след далеч по-малко съпротива: поколенията са нови, омекнали, изродени…

    Но все пак – всяка епоха е сурова по своему!

    Да си спомним анархиста Индже-войвода, изплющял с камшика си срещу вековната Отоманска империя! Какво? Да не би да искаме той да беше възпитаник на престижен французки или немски университет и – завърнал се на Балканите – да учреди масонска ложа, посредством която да си играе на „революцийки“?

    Случвало ми се е – на мен, „неграмотника“ гдето не е чел нищо и трябва да се просвещава от писанията на бате си Шаркан – разни мои опоненти да ми навират декабристите и да ми казват: „Ето, виждаш ли: при тях е било съпротива чрез ненасилие – почти като при Ганди!“ Прекрасно! Но декабристите бяха просто само демократи – революционни демократи, разбунтували се срещу самодържавието. Те в никакъв случай нямаха нищо общо с анархизма (а стори ми се, че някъде из сайта „СВОБОДНА МИСЪЛ“ е написано и това, че декабристите били чиста проба анархисти, което е колосална глупост), защото ако – на дай Боже – техния метеж беше успял и царят-самодържец беше се оказал свален от трона, онова, с което те щяха да заменят самодържавна Русия, щеше да бъде или републиканска Русия, или някакъв по-мек вид руска монархия. С други думи: пак държава…

    А сам по себе си анархизмът би заменил коя да е обществена форма и строй единствено с демокрация, и то не демокрация, каквато ни я рисуват в наше време – т.е., пак държава, но преструваща се на демократична – а демокрация, която няма нищо общо с държавността, колкото и демократична да се струва някому една – да речем – републиканска държавност.

    Запомнете, Шаркан: републиката е анти-демокрация! Защо ли? Защото републиката си остава държава до мозъка на костите си, докато истинската демокрация е перманентно съгласуване на интересите на индивидите в обществото, а то няма нищо общо с никаква държава.

    Това е така, тъй като ДЪРЖАВАТА ВИНАГИ Е ДИКТАТУРА НА НЯКАКВО МАЛЦИНСТВО НАД МНОЗИНСТВОТО в дадения текущ момент!!! (Както виждаме, батковците комуняги не бяха измислили нищо ново!)

    …А демокрацията просто има и друго име: анархизъм.

  • Кин-Войло Кабала

    Аха, да! Сетих се за каква „драскотина“ ще се вкопчите, Шаркан!

    Ще ми възразите, че от една страна считам анархизма за демокрация (респективно – демокрацията за анархизъм), а от друга страна не признавам, че „революционните ДЕМОКРАТИ“ в средата на 19-тия век в Русия са могли да бъдат анархисти.

    Вярно е, че там – в кюпа – са били и Бакунин (a и Кропоткин – той пък от старателно поддържана дистанция). Но терминът „революционни демократи“ е само едно разминаване в понятията. Всичките тези разбунтували се царски офицери са били аристократи, сиреч – привилегировани люде. Привилегировани, естествено, от ДЪРЖАВАТА. Е, при това положение, те – каквото и да бяха измислили, ако бяха спечелили „играта“, то щеше пак да бъде „машинка за производство на привилегии“. С други думи – държава.

    Добре тогава! Можело ли е това да бъде наистина демокрация? Не, естествено!

  • ами вместо да се хвалиш с умствения си дюстабан, образовай се. Стига ръсил бисери. И то бисери буквално по всеки засегнат въпрос – и „анархиста“ Индже-войвода, и стълбовете с обесени, и декабристите-„демократи“… та до края.
    Човече, от кой кандидат-студетски сборник си учил история?

    Изумяваш ме с парадирането на невежеството си.

    ако искаш реална дискусия – има форум.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *