Протестът на държавата срещу народа

печат

Днес според всички медии над 1000 души от планинските региони се събраха, за да протестират срещу икономическите интереси на различни групировки, стоящи зад протестите на набедените за еколози граждани от предишните дни. Пристрастният поглед на един „еколог” обаче не можеше да не се спре на няколко интересни факта.

Около 12 часа по обед на площад Александър Невски спряха около петдесетина автобуса с регистрации от всички краища на страната.

От тях се заисипваха хора и започнаха да се групират под транспаранти с имената на населените им места – Берковица, Разлог, Банско, Белица, Добринище, Смолян и т.н. С други думи събраха се петдесет автобуса народ от 1/3 от територията на страната.

След като бяха строени по групи, на хората бяха раздадени транспаранти. Доста от тях сме виждали и на предишни подобни „граждански” протести, все така професионално изработени в печатници. За лицата, които стоят зад днешното събитие ,в това няма нищо странно, но ние, простосмъртните, знаем колко от нас отиват до печатница да си поръчат транспарант за протест и колко си ги правят сами. Сватбарският оркестър беше изкаран отпред, вялата полицейска охрана беше подредена отстрани, патрулката, която да води колоната, беше на чело – и така всички се понесоха по обявения маршрут на шествието.

Още в самото начало малки групи „недоволни” се отлюспваха от колоната, за да се възползват от безплатната еднодневна екскурзия в София. Когато организаторите се усетиха, раздадоха светлоотразителни жилетки на по-здрави момчета и ги поставиха по периметъра на шествието, за да следят за стачкоизменници. Доста хора се примириха, че ще трябва да изкарат до края. Скандирания нямаше, защото покрай цялата бъркотия с подготовката на транспорта, транспарантите, докарването на снегорини пред народното събрание, оркестъра, професионалното озвучаване и т.н организаторите бяха забравили да раздадат лозунги.

Когато стигнаха на площада пред Министерския съвет, голяма част от протестиращите се възползваха от завоя и настъпилата дезорганизация сред пастирите си и се скриха в сянката на дърветата и сградата на президентството. Полицейският „кордон” не понечи да спира когото и да било.

Повратният момент настъпи, когато организаторите на протеста видяха отмарящите „активисти” и грубо ги изгониха от комфортната прохлада обратно в тълпата, която се бе събрала на площад „Независимост”. Това предизвика доста мърморене и произнесени с половин уста коментари като „За 50 лева ще ни изпържат на това слънце” докато колоната се запъти обратно към площад „Народно събрание”.

По пътя жегата стопи ентусиазма, и дори звукът от раздадените свирки изчезна, като превърна шествието в траурно, но това ни позволи да разгледаме самите хора, лицата на протеста.

Когато колоната достигна крайната си цел, по стар македонски обичай се завихриха хора под звуците на жива музика, но в тях се включиха само малцина по-възрастни участници. Няколко по-нахъсани и чевръсти младежи се покатериха на докарания на площада снегорин докато на площада пристигаха ораторите, предимно депутати от ГЕРБ, които убеждаваха събралите се, че те са истинските еколози, а не „платените от Орлов мост”.

Останалите побързаха да се приберат на сянка или да си вземат безплатна вода.

В това време започнаха и речите. Пръв пред множеството се изтъпани Тончо Токмакчиев, който очевидно след тоталното му изчезване от екрана е закъсал с парите. Той обясни на събралите се колко заблудени и излъгани били младите от Орлов мост. После даде думата на своя „близък приятел” Владимир Каролев от НДСВ. Провалилият се кандидат-кмет се похвали, че е активен сноубордист, който всеки уикенд през сезона е на Безбог и Рилските езера – защитени зони, където дори опъването на палатка е забранено.

След тях на сцената се качиха депутати от ГЕРБ, избрани от въпросните региони. Те започнаха да разясняват на събралите се закона и какво искали да кажат с него. Интересно, къде ли бяха ГЕРБовите депутати от София през последната седмица? Дотук липсата на всякаква последователност и яснота в това събитие, въпреки стриктната му организация, не ме притесняваха, но когато един народен представител, избран от тези хора, каза „…и дано се приеме закона, защото туризмът и дърводобивът са единствения поминък, на който сте способни” (цитат по спомен), бях потресен, понеже това изявление не предизвика никаква реакция. Нима спред този техен служител те имат потенциала само за дървари и сервитьорки? И не им стана криво да го чуят?

По-нататък не издържах на този цирк и предпочетох да си тръгна.

Замислих се върху всичко, което видях. Че цялото нещо е добре организирано и дрижирано от нечия централа, беше повече от очевидно. Дали е имало хора, на които са им платили, или по-скоро повечето са били изкушени от далеч по-елементарната безплатна екскурзия до София и един почивен ден, не знам. Дори с чии пари беше организирано това добре финансирано събитие не ме вълнува толкова, колкото това, че сред тях все пак имаше и такива, които вярваха на произнесените нелепици. Не говоря за старци, които не са сигурни кой ден от седмицата е, нито за 13-14 годишните деца, а за хора в активна трудова възраст.

Те вярваха, че построяването на писти ще привлече туристи, които иначе ходят в Швейцария. Те вярваха, че строителството и сечта не вредят на околната среда и дори напротив – представляват своеобразни противопожарни просеки. Те не са способни да осъзнаят, че дори и сега съществуващите писти събират само бедняците на Европа, защото тези, които могат да си позволят повече, не търсят хилядакилометрово трасе, а добре подържани писти и инфраструктура, бягат от пренаселените курорти, искат да са сигурни, че няма да ги оберат три пъти и още четири да ги пребият в пиянска свада в рамките на двуседмичната им почивка. Те не разбират, че не ние, младежите от Орлов мост, пречим на туризма, а те самите – с алчността и простотията си. Оскотели от мизерия, тези хора не разбират, че от хотелите не печелят сервитьорите и чистачките с по 400-500 лв. заплата, а собствениците на съмнителни офшорни фирми, които въртят тези бизнеси.

Още по-гнусното е, че „народните избранници“, призовани да използват интелекта и образованието си в защита на интересите на тази общност, ги лъжат нагло в очите. С лъжи, пари и злоупотреба с власт правителството изкара около 1000 души на протест срещу народа, който им е дал тези пари и власт. Каквото и да става на следващите избори няма значение, защото едно е сигурно – пак ще има 240 хрантутника от тази или друга партия, които отново да ни лъжат, насилват и крадат. По-същественото е дали моето поколение ще продължи да се самоорганизира по начина, който показа в последната седмица въпреки медииното затъмнение, полицията, диверсиите и каквито други средства властта има в ръцете си. Въпросът не е кой да ни управлява, а дали най-после можем да управляваме живота си сами и най-после хората в нашата страна персонално да поемем отговорност за себе си и света около нас.

Автор: Стоян А

Фотограф: Николай Николов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *