Локаут!

Локаут (англ. lock out, букв. — залоствам врата пред някого и не го пускам) — временно спиране на работа или съществено съкращаване на производството на някакво предприятие, осъществено по инициатива на работодателя. Съпровожда се с отказ от плащане на надници, цели оказване на натиск върху работниците. Аналог на стачката, но от страна на работодателя спрямо работниците.

Ръководството на БДЖ заяви, че закрива линиите, които „и без това не работели поради стачката“. Няма да коментирам дали българското законодателство позволява подобен акт – на всички ни е ясно кой пише законите и в чии интереси ги пише, кой ги приема и в чия изгода ги приема. Законите не са в полза на обикновените хора, не са в полза на работниците, те облагодетелстват привилегированите групировки – едри собственици, висши чиновници, политици.

Друго е интересното: откъде назначените от държавата управници на железниците събраха толкова кураж да обявят открита икономическа война на бачкаторите, благодарение на които получават (скромни може би?) заплати? Очевидно, подкрепя ги башбаканът на Корпоративната Република България (виж едноименния материал в същия раздел „Седмичник“) – генерал-лейтенант министър-председател доктор хонорис кауза Бойко самият Борисов. Подкрепят ги олигархичните групировки, фактическите тартори на мафиите. И най-важното – профсъюзните функционери няма да допуснат недоволството на железничарите да изрезе извън техен контрол…

Защото нормалната реакция на един локаут би била само една – окупация на предприятието, изхвърляне на чиновничеството, организиране на работнически съвети съобразно структурата на компанията и вследствие на това – работническо самоуправление на БДЖ, което и в най-лошия случай не би било по-лошо от сегашното управление.

Точно пред такива идеи и хрумвания обаче, дори те да се появят в главите на стачкуващите железничари, ще застанат синдикалните лидери. Защото те имат една функция в нашето общество – да заземяват социалното недоволство, да предпазват държавата и капитала от бунт, от граждански и работнически алтернативи. В награда за което държавата позволява на синдикалните активисти да вземат заплати за своя активизъм, досущ като държавните бюрократи.

И какво може да се очаква от този локаут?

Уви, не окупация и самоуправление. Но официален фалит на БДЖ – със сигурност. После – спретване на компания за пътнически превози (с малко линии и високи цени за билетите), а товарните превози ще бъдат окончателно приватизирани (от олигархичните групировки, сред които и тази на ГЕРБ). На кой му дреме, че ПО ПРИНЦИП пътническите превози НИКЪДЕ по света не са печеливши!

Колко ли още гаври над себе си ще изтърпи тази наша българска работническа класа?

Васил Арапов