Лов на екстремисти в Русия

Опасно е днес да се говори против системата в Русия. Не става дума за спонтанни бунтове. Достатъчно е просто да имаш критично мнение за държавата, за да те нарочи. Това е резултат от „борбата срещу екстремизма“, подета през 2008 година със създаването на специалния Департамент за превенция на екстремизма към Министерството на вътрешните работи. За това разказва прочутият сибирски „екстремист“ Андрей Кутузов (вижте бр. 6/2011 – стр. 5).

„Парадоксът е, че Център „Е“ се появи, за да потиска либералните движения и то по инициатива на правозащитниците. Руските борци за човешки права от средата на 90-те години настояваха да се създаде закон, който би позволил преследване на фашистки подстрекателства към омраза и ксенофобия в обществото. …Либералите и борците за човешки права искаха да има закон против фашистката пропаганда. И го получиха. Почувстваха се измамени, защото законът на практика започна да удря не само за извършени действия, но и за убеждения. Те не забелязаха, че властта с радост се възползва от тази им грешка. Така се появи Федералният закон 114 „Противодействие на екстремистката дейност“ през 2000 г. Малко след това внесоха промени в Наказателния кодекс, членове 280 и 282. И сега държавата разполага с пълен нормативен апарат за репресии срещу хора с неудобни мисли.
Държавата използва този закон както ? скимне. Когато президентът каже: „Ще ги трепем и в кенефите“, никому не хрумва да го обвини в екстремизъм. Но рече ли някой опозиционер, че един закон или институция са лоши и трябва да бъдат премахнати насила – това вече се тълкува като престъпление.
Преди създаването на Департамента за превенция на екстремизма със случаите на ксенофобия и други подобни се занимаваше Федералната служба за безопасност (ФСБ, бивша КГБ – бел. ред.). Те са аналог на американското ФБР и се отнасяха към екстремизма сравнително професионално, без да прекаляват. Но Център „Е“ е създаден специално, за да отчита дейност. Чиновниците му вземат заплати и ако не намерят екстремисти – да речем, защото такива просто не съществуват, – ще бъдат уволнени.
Би било нечестно да се каже, че Центърът изобщо не преследва истински фашисти. На преследване са подложени и леви, и десни активисти, но смешното е, че властите гледат да спазват някакъв паритет, на всеки заловен нацист задължително търсят да хванат и левичар. С десните все пак властта винаги има по-добри отношения, защото вероятно по-лесно се разбират помежду си поради близостта на идеологиите. Център „Е“ по-често привлича фашистите като свои доносници, провокатори.
Център „Е“ е много активен в Москва, където сериозно притисна антифашисткото движение след летните атаки срещу административния център на град Химки.
Диди Дирас
превел от есперанто  Александър Наков
със съкращения
пълния текст четете
на sm.a-bg.net