Матрицата – това е държавата

печат
Филмът „Матрицата“ е една от най-добрите метафори за всички времена. Машини, изобретени да улеснят човешкия живот, впоследствие заробват човечеството – това е най-честата тема в т. нар. „дистопична“ научна фантастика. Защо този страх е толкова често срещан, толкова непреодолим? Дали защото наистина смятаме, че тостерът и преносимият ни компютър ще станат наши механични повелители?
Разбира се, че не. Това не е бъдеще, от което се страхуваме, а минало, което вече изживяваме.
Това, което създаваме да ни „служи“, впоследствие ни завладява
Проблемът с тезата „държавата като слуга“ е, че е исторически, емпирически, и логически невалидна. Идеята, че държавите са доброволно изобретени от гражданите, за да подобрят собствената им сигурност е съвършено невярна.
Преди държавите, във времето на племената, човешките същества произвеждат само толкова, колкото изразходват – няма излишна продукция на храна и други ресурси. Следователно няма смисъл от притежаване на роби, защото робът не може да произвежда излишък, който да бъде откраднат от господаря. Ако един кон, който дърпа рало, може да произвежда само толкова храна, колкото самият той може да изяде, няма смисъл да ходиш на лов, за да заловиш и впрегнеш кон.
Когато обаче напредъкът в земеделието позволява създаването на излишна реколта, изведнъж притежаването на човешки същества става особено изгодно. Когато кравите започват да произвеждат излишно мляко и месо, вече започва да си струва да притежаваш крави.
Най-ранните държави и империи са всъщност управляваща класа на ловци на роби, които разбират, че човешките същества могат да произвеждат повече, отколкото консумират, и си струва да бъдат залавяни, дресирани и притежавани. Най-ранните египетски и китайски империи са в действителност ферми, където хората са залавяни, затваряни, опитомявани и притежавани като всеки друг вид добитък. Поради технологическите и методологически подобрения робите произвеждат достатъчно излишък, за да направят труда, необходим за тяхното пленяване и задържане, малка част от общата им производителност. Управляващата класа, фермерите, задържат голяма част от този излишък и издържат класата на скотовъдците – полицията, ловците на роби и обикновените садисти – и класата, занимаваща се с пропагандата – свещениците, интелектуалците и артистите.
Това продължава няколко хиляди години до 16-17 век, когато огромният напредък в земеделската организация и технология създава втора вълна на свръхпроизводство. Консолидирането на обработваемата земя води до 5-10 пъти по-висока реколта и създава нова класа от промишлени работници, които се преселват от селата в новите градове.
Това земеделско свръхпроизводство е основата на капитала, довел до промишлената революция.
Промишлената революция не е желанието на управляващата класа да освободи своите роби, а по-скоро осъзнаването от страна на тази класа как мнимата „свобода“ ще направи техния добитък още по-производителен. Затова сега фермерите им дават повече пространство – не защото искат да освободят своите крави, а защото искат по-голям добив на по-ниски цени.
Да те пасат на открито не означава, че си свободен
Възходът на държавния капитализъм през 19-ти век е всъщност възход на „свободното крепостничество“. По-голямата свобода е предоставена на човешкия добитък не с цел да го освободи, а с цел да увеличи производителността му. Разбира се, на интелектуалците, артистите и свещениците все още се плаща, за да скриват тази реалност.
Големият проблем със съвременното човековъдство е предизвикателството на „ентусиазма“. Държавният капитализъм работи само когато предприемаческият дух движи градивната сила и производителността в икономиката. Но излишната продукция винаги създава по-голяма държава, управляващите стават все по-богати, а зависимите от тях – все повече и повече, което пречи на мотивацията за допълнителна производителност. Данъците и разпоредбите стават все повече, държавният дълг (бъдещото фермерство) се увеличава и стандартът на живот запада. Депресията и отчаянието започват да се разпространяват с осъзнаването на масите, че са притежавани. Решението е допълнителна пропаганда, антидепресанти, суеверия, войни, морални кампании от всякакъв вид, създаването на „врагове“, насаждането на патриотизъм, колективни страхове, параноя към „чужденците“ и „имигрантите“ и така нататък.
Важно е да разберем истината. Когато гледаме картата на света, не гледаме страни, а ферми.
Позволена ти е определена свобода – ограничено притежание на собственост, право на придвижване, свобода на сдруженията и жителството, не защото твоето правителство по принцип подкрепя тези права – след като постоянно ги нарушава – а защото „свободно пасящият добитък“ е много по-евтин за поддържане и по-продуктивен.
Важно е да разберем истината за идеологиите
Държавен капитализъм, социализъм, комунизъм, фашизъм, демокрация – това са все подходи към говедовъдството. Някои дълги години работят добре – държавен капитализъм, а някои работят много зле – комунизъм. Всички се провалят в крайна сметка, защото не е морално и рационално да се отнасяш с хората като с добитък.
Наскорошното „увеличаване“ на „свободата“ в Китай, Индия и останалата част на Азия се случва защото местните държавни фермери са подобрили уменията си по говедовъдство. Осъзнали са, че когато сложиш кравата в по-голям обор, тя ще ти донесе повече мляко и месо.
Управляващите осъзнават също така, че ако не можеш да избягаш от фермата, ще станеш депресиран, инертен и непродуктивен. Крепостният селянин се труди най-усърдно, когато си въобрази, че е свободен. Затова твоите владетели трябва да ти осигурят илюзията за свобода, за да могат да печелят възможно най-ефективно от теб. Затова си „свободен“ да напуснеш – но никога към истинската свобода, а само за друга ферма, защото целият свят е ферма. Те няма да те оставят да вземеш много пари със себе си, ще те заровят в безкрайна документация, ще ограничат правото ти да работиш – но ти си „свободен“ да напуснеш. Поради тези трудности, много малко хора напускат наистина, но илюзията за мобилност се запазва. Ако само 1 на 1000 крави избяга, но илюзията за бягство значително увеличава продуктивността на оставащите 999, това остава като чиста печалба за фермера.
Задържани сме във фермата и чрез документи. Най-продуктивният добитък са професионалистите, така че господарите ги закопчават с електронни нашийници, наречени „разрешения“, които единствено им позволяват да търгуват в собствената си ферма.
За да бъде още по-пълна илюзията за свобода, в някои ферми на говедата е позволено да избират между няколко фермери. Те никога нямат възможност да изберат да закрият фермата и да бъдат истински свободни.
Държавните училища са кошарите за опитомяване на добитъка. Те обучават децата да „обичат“ фермата, да се страхуват от истинската свобода и независимост и да нападат всеки, който поставя под въпрос бруталната реалност на робството. Освен това те създават работа за интелектуалците, на които държавната пропаганда толкова много разчита.
Нелепите противоречия на държавничеството като религията, могат да бъдат поддържани само чрез безкрайна пропаганда, упражнявана върху безпомощни деца. Идеята, че демокрацията и някакъв вид „обществен договор“ оправдават бруталното насилие върху милиарди е очевидно нелепа.
Ако кажеш на роба, че дедите му просто са „избрали“ робството и затова и той е роб, той просто ще каже: „Ако робството е избор, тогава избирам да не бъда роб“. Това е най-страшната мисъл за управляващите класи, затова те обучават своите роби да нападат всеки, дръзнал да я изкаже.
Държавността не произлиза от исторически фак­ти или рационални принципи. Държавността е ex post facto оправдание за притежаването на хора. Държавността е оправдание на насилието. Държавността е идеология, а всяка идеология е вариация на определена практика за управляване на човешки добитък.
Религията е високопарно суеверие, създадено да дрогира децата със страхове, за чието „облекчаване“ те безкрайно ще плащат. Национализмът е високопарно тесногръдие, създадено да предизвиква Стокхолмски синдром у добитъка.
Обратното на суеверието не е друго суеверие, а истината. Обратното на идеологията не е различна идеология, а ясни доказателства и рационални принципи. Обратното на суеверието и идеологията, на държавността, е философията.
Разумът и куражът ще ни освободят. Не е нужно да бъдеш добитък.
Вземи червеното хапче.
Събуди се!
www.freedomainradio.com
превод: Лудият брадвар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *