Медии, цигани, капитализъм

Медиите у нас много се обиждат, когато ги обвинят, че участват в баламосване на обществото. Обиждат се бурно, защото е истина. Медиите са заети не да информират, а да поддържат клишета. За имитация на „свобода на словото“ допускат критични коментари и критично настроени „гости“, но само ако критиките не достигат опасната дълбочина.

Затова по телевизиите са масови изказванията, че „да, у нас капитализмът е лош, но ако го поправим, ще има човешко лице“, когато става дума за „бизнеса“. Заговори ли се за държавността, пределът на допустимото внушение е, че главният бъг в системата се дължи на обстоятелството „грешни хора вземат грешни решения“. Обикновено подобни „смели“ речи се гарнират с патетичното „заслужаваме си избраниците“. Намеква се, че трябвало само да изберем „правилни държавници“ и всичко щяло да тръгне по мед и масло!

Сакън да не се случи някой гост в пряк ефир да изтърси, че самата система „капитализъм – държава“ е един грамаден бъг! Водещите тутакси подбутват размирника да се поправи – и обикновено така става.

Наскоро една национална телевизия в сутрешния си блок през почивните дни покани един „образцов циганин“, който да изпее обичайния репертоар на съгласие с буржоазната либералната пропаганда. Впрочем, по проблема с „вътрешните бежанци“ медиите у нас се кандилкат като махало между две опорни точки: че циганите предизвикват етническо напрежение, съсипват българското общество, трябва да им се даде отпор; или че циганите трябва да бъдат интегрирани (тоест асимилирани) в обществото, защото „така е демократично и европейско“. С първото се оказва поддръжка на националистическата истерия; втората внушава пак същата илюзия за „правилна държавност“ и „човечен капитализъм“. Двете заедно пък хем укриват социалните причини на проблема, хем придават убедителност на лъжите на политиците, които разиграват народа на „тука има – тука нема“, както с „патриотични“, така и с „либерални“ топчета под светкавично местените чаши.

Образцовият „ром“ обаче, при все че не заемаше никаква радикална позиция, честно „тури пръст в раната“ и изтъкна официални статистически данни, с което „излъга очакванията“ на водещата и другата гостенка в „дебата“. Вероятно няма скоро да го поканят.

„Гражданинът за пример“ Огнян Исаев, представител на образованата част от циганското малцинство, при това с „нетипично“ спокоен по нрав и изказ, тикна носа на зрителите в отдавна известни, но преиначавани факти.

Разкри публичната тайна, че циганските мутри държат циганските гета в сурово подчинение, като ги карат да вършат всичко онова, което наричаме „битова престъпност“ – тоест лошотията не е нещо, което „извирало от мангалите“ само по себе си; впрочем малко преди това медиите съобщиха за арест на банда лихвари (а няколко дни след това и за арест на друга банда, на друго място, ама пък с цял кмет за тартор!), тормозещи от години цял цигански квартал – и показателно е, че обърнаха най-много внимание не на потисничеството и неговите последици, а върху участието на бандата в „трафика на мигранти“ – това значи било най-страшното прегрешение на лихварите!

Ако сега чувате трясък – срутва се клишето за „неинтегрираността“ на циганите в „пазарната икономика“ – напротив, идеално са интегрирани в капиталистическия произвол, за всеобща наша беда.

Нататък Огнян обори мита за паразитирането на социални помощи; в България социални помощи вземат около 60 000 души, а това не са само цигани. Бюджетът отпуска за помощи 60 милиона. За сравнение – държавната администрация струва 2 милиарда.

Показа с официални данни, че делът участие на циганите в леките и средни престъпления е съпоставим с процента им спрямо етническите българи. Вярно, статистиката засяга регистрираните случаи, но и с тази поправка данните от една страна не се променят драстично, а от друга са свидетелство за истинските, недекларирани цели полицията да съществува – и те не са „защита на гражданите“ изобщо, а само на представителите на управляващата класа.

Освен това, щетите от цялата „циганска престъпност“ през последните 25 години не успяват да достигнат и половината от аферата КТБ – извършена от „успели в бизнеса и политиката“ българи. И това без да броим всички останали приватизации, външни заеми и прочее далавери на държавата, чиито функционери са на 95% хем тертемиз булгарджа, хем и пламенни патриоти според собствените им думи.

Разлетя се на пух и прах митът за безотговорното и многодетно размножаване на циганите и „безгрижния живот“ от детски надбавки. От средата на миналия век многодетността престава да бъде традиция у самите българи, а днес едва 5% от семействата гледат повече от две деца. Циганите са повече от 5%, сметката не се връзва. Медиите обаче предпочитат да показват изключенията, представяйки ги за правило. За детски държавата отделя около 90 милиона. Колко струва обслужването на парламента?

Размазана по време на цялата беседа заради апострофите от водещата и пишман опонентката се оказа темата за липсата на работа за цигани, оттам и спад на интереса към образованието (успешните в България бизнесмени също не са обременени от сериозно образование – пак статистически факт), което затваря омагьосан кръг и тласка циганите в неприятелските обятия на мутренския бизнес. При някакъв конфликт с българи пък на циганите не им остава друг изход, освен да застанат на страната на изедниците си, защото българите предпочитат на набият сиромасите, вместо да рискуват да се перчат на тарторите. Обяснимо – обикновено циганските мутри са бизнес-партньори с „белите“ си братлета. Към списъка цигански патила (до голяма степен съвпадащи с теглилата на „обикновения“ българин!) Огнян добави и обяснение за доста от „незаконните постройки“. Голяма част от тях станали незаконни вследствие на приватизирането на земи и изваждането им от регулация – внимание: утре същото може да сполети етнически българи – ще ли има бунтове против багерите и агитки за багерите?

За нас изтъкнатите от Огнян факти представляват улики срещу капитализма и обслужващата го държавност. Огнян, разбира се, не ги представи така, но самият му опит да развенчае тиражираните от медиите митове срещна остра реакция. Тази реакция на медиите е напълно прозрачна: малко остава от тези данни човек да си направи наистина радикални изводи – например, че оправията се състои в това българи турци и цигани дружно да стиснат за гушите мутрите от всички етноси. Тъкмо подобни изводи обаче медиите имат задача да предотвратяват по всички достъпни им начини.

Само докато сее раздор между етносите, властта (на държавата, на капитала) може да се удържа на върха. Запомнете го добре: без раздори всред народа, държавата отдавна да е стъпкана в калта, където ѝ е мястото.

Хасан Девринджи

* Източник на снимката на Огнян Исаев:
http://gorichka.bg/zaedno-s-ognyan-isaev/